Има хлЕб за всички

Под това заглавие вестник "Сега" е публикувал мой кратък текст за рушветчийската икономика на България и нейния нерадостен край, на който всички днес сме свидетели. (виждам, че статията е публикувана и в Actualno.com)

Ето и основното:

Парите, с които се финансира цялото това затворено в обръчи стопанство (независимо дали идват от бюджета или от банки), се произвеждат от частни лица в реалния свят на конкуренцията. ХлЕб може да има за всички участници в схемата, но те нито сеят житото, нито мелят брашното за него.

И заключението:

Битката е безжалостна и внезапният арест на г-н Ковачки не бива да ни учудва. Към пожеланото от него място на политически балансьор гледат очите на мнозина.

И малко от Вапцаров (което не е част от публикацията):

И в тех е стаен
ужас свиреп:
хлеб!
хлеб!
хлеб!

Накъде (и как) тръгна ДСБ?

С решенията от своето V-то Национално събрание, ДСБ тръгна в посока, естествена и (според мен) правилна за една неголяма реформистка партия:

Към участие в управлението на страната въз основа на малко на брой ясни искания и позиции, представляващи основен критерий при избора на партньори и изобщо на политическо поведение. Винаги съм бил привърженик на такъв подход - изразяваш няколко основни послания, с които не може да има компромис, и ги защитаваш - както в опозиция, така и на власт.

Към позициите, изброени от лидера на партията във встъпителното му слово (видео на словото - Т у к ) бих добавил много малко. Но за това - по-надолу.


КАК тръгва ДСБ в тази посока - това е вторият въпрос.

Е, преброих до десет...

Всички читатели на блога ми знаят отношението ми към предизборните коалиции. То е най-малкото резервирано. Но отношението на 800 делегати в залата беше различно от моето - те общо взето единодушно и доста ентусиазирано приветстваха заявката за дясна изборна коалиция. Демократичните норми са ясни - мнозинството решава. А аз много мразя балканския модел на партизанщина, при която всеки несъгласен с мнозинството се цупва и си взима каскета.

И все пак... Има един много важен момент, който не мога да премълча (и не премълчах на събранието): Основен проблем в България е липсата на сигурност за индивида в отношенията му с публичната власт.

Сигурност срещу подслушване
Сигурност срещу корупционен натиск
Сигурност срещу протекции за конкуренцията
Сигурност срещу нагласени поръчки и рушветчийски бизнес
.......
.......
.......

Без тази сигурност няма свободно общество с просперираща икономика. А представителите на десните партии в местната власт, където присъстват масово, не са гарант за такава сигурност. Не са пример за добри практики в това отношение.

Ако ДСБ иска да отстои образа си на реформистка партия и във властта, трябва наистина да бъде гарант на тази сигурност, в отношенията с бъдещите си партньори.

Затова и казах, че приемам идеите за коалиция, но не и ако коалицията е основана просто на предизборна аритметика. На страх и мързел.

Komitata е пуснал подробен репортаж за събранието. Оказа се, че е заснел почти цялото ми изказване и го е качил в Youtube.

Ако ви е интересно - гледайте няма да дотягам с него тук :)

Семинар за паркирането в "Синя зона" - впечатления

Изводите от дискусията пуснах в "Зелената зона".

Тук искам да благодаря на гостите на семинара за участието и отделеното време в неделя сутрин (!).

Дойдоха и политици, и журналисти, и блогъри (Дзверът вече писа за семинара, бяха още Комитата, Иван Бедров, Господин И. ). Стана приятен разговор.

С добро впечатление съм от заместник-кмета Александър Цветков (независимо какво отношение имам към шефа му). Мисля, че той прояви разбиране и е склонен на разумни компромиси, които ще подобрят положението на живеещите в центъра.

Проблемът с паркирането явно е актуален. Днес за 15 минути търсене видях събитието отразено в много (и все тиражни) медии - "Труд", Дарик, "Сега", безплатните "Градски" и "19 минути". Явно сме напипали пулса - засега преценявам проекта като успешен...

По общия проблем - философията и политическите идеи за движението в централната част на града в перспектива, очевидно сме много далеч от решение... Направи ми впечатление, че собствената ми партия съвсем няма обща дългосрочна визия и позиция.

Има работа за вършене ...