Absolut Kostov - една интересна рекламна кампания

Доброволците от групата "Добороволци за силна България" във Facebook са направили и разпространили интересен видеоклип в подкрепа на ДСБ:



Kазвам интересно, защото цялата стилистика е твърде различна от традиционно използваната от партията ни. Да видим как ще се посрещне... На мен ми харесва, когато нови хора опитват нови подходи (for the avoidance of any doubt, нямам нищо общо с този проект).


Ако ви харесва - разпространявайте...

Газ, газ... г...з... (или защо Гоце играе руската игра)

Докато радиаторът в офиса бързо изстива, се замислям дали си даваме сметка, че рекетът (изнудването на български) е двустранен процес, както в ежедневния уличен живот, така и в "голямата" политика.

( Исторически, природните ресурси винаги са били ограничени и често - монополизирани от определени правителства. Естественият опит на тези правителства да изнудват и да упражняват политическо влияние е срещал стопански или военен отпор и така - докато се намери определен баланс. Твърде малко се е променило в Realpolitik-ата за няколко хиляди години. )

Дали е случайно, че Русия спря газовите си доставки именно за България (и транзитно снабдяваните през България държави)?

Не, разбира се, че не. (Както пише Dzver, историята се повтаря.)

Русия използва две съществени предпоставки - На първо място собственото ни васално навеждане, довело до пълна зависимост и на второ място - обтегнатите отношения между българското правителство и Европейската комисия.

1) Очевидно прочутият секретен договор с Газпром не предвижда сериозни снакции за подобни своеволия. България е удобен заложник на газовата криза между Русия и Украйна - най-лесната и евтина жертва. И сама се е поставила в това положение... Нещо повече - на власт тук е поредното удобно правителство, което няма да назове нещата с истинските им имена или дори ще упражни натиск върху Украйна. Добрите жертви на рекет се изяждат една друга...

2) Русия се надява, че България няма да получи безусловна подкрепа от ЕК. Защото България не даде подкрепа на ЕК, а самодоволно се отдаде на сепаративни преговори с Газпром, за ефимерни "по-изгодни" условия. Честито!

Реакцията на Гоце Първанов е показателна: Вместо да изрази категоричното си несъгласие с рекетьорските методи на Русия, той рита топката в полето на ЕС.

Изходът от газовия рекет на Русия е ... предоговаряне на договора на България с Европейския съюз???


Трябва да го кажем ясно - с тази позиция, Първанов играе играта на Путин. Kaкто пише и Templar - българският интерес е погазен.

Едностранното спиране на договорени жизненоважни ресурси е било и си остава типичен пример за casus belli в международната политика. По-остра ситуация в българо-руските отношения трудно би могло да си представим. И в тази ситуация нашият държавен глава мълчи като г...з и заявява претенции към единствената сила, която би могла да ни помогне.

За разлика от Гоце, изглежда че Чешкото председателство на ЕС оценява положението разумно и отговорно. Обнадеждаващи са и отзивите в днешната френска преса (вж. Le Monde).

Oстава и ние да постъпим отговорно и разумно с предателите, които ни управляват.

Първо - на 14 Януари.

После - на изборите (по-скоро, по добре).

P.S. Не, не мълчи президентът - ето го неговото обръщение по повод газовата криза :)

За Рождество, трапезите и традициите

Няколко пъти се замислих дали е редно да пиша за политика по време на Коледните празници. Дали не е по-правилно да пиша за семейните традиции, за тишината край елхата, за шума в кръчмите и търговските центрове.

(Изключително хубави текстове прочетох от Belomore, от Templar, от Иво Беров.)

Дали пък да не пиша за постната трапеза на Бъдни вечер и за празничната трапеза през следващата седмица. За боб и пуйка един вид.

Но Рождество не е история за боб и пуйка. Не е история за трапезите ни, но дори не е приказка за традициите ни.

Рождество е история за страдание, война и глад. За един изначално несправедлив и жесток свят, в който мнозинството хора не познават друго, освен лишения и насилие, загуби и страдания. За живот, изпълнен с болка по пътя към безжалостно близкия край.

И в днешна България Рождество не е историята на семейната Коледна трапеза, нито на забързаното пазаруване на средния българин, който пресмята до стотинка празничните “добавки” към заплатата си. Рождество е историята на самотния старец в студен дом със счупени прозорци, на жената в жилище без вода и електричество, която проституира, за да изхрани детето си. На родителите, които с безпомощен ужас гледат болното си дете и осъзнават, че няма да оставят след смъртта си дори и поколение. Не и на този свят...

Рождество е история на Надеждата, че обграждащото ни зло не е всепобеждаващо. История на Вярата, че страданието има смисъл, че за грешките има прошка, че непоправимото може да бъде поправено. Преди две хилядолетия се е родила универсалната християнска вяра в Спасителя и в изкуплението на безбройните грехове на жестокия ни свят. Но пак тогава се е родила и универсалната етика на обществената отговорност и личния избор между Добро и Зло. Съзнанието, че в един несправедлив свят, отделният (несъвършен и грешен) човек има свободата и задължението да застане на страната на справедливостта. И ако мисълта за спасението носи утеха само на вярващия, етиката на личния избор обвързва всеки, (в това число и съмняващите се като мен) който определя себе си като част от християнската цивилизация. Общественият ангажимент и чувствителността към всекидневната несправедливост не е лукс, който един може да си позволи “ ‘щото си е надвил на масрафа”, а друг – не “ ‘щото има да храни семейство”.

Общественият ангажимент е дълг.

И не само не е “правилно” празнично да подминаваме политическите теми, а напротив – “редно” е да се задълбочим в тях. Редно е да назовем същностния проблем зад всекидневните скандали. А той е, че у нас публичната власт е загубила всякаква връзка с понятието за обществен интерес и всякаква чувствителност към нуждите на най-уязвимите обществени групи. Надали някой може да предвиди до какво ще доведе разместването на пластовете в обществото през 2009 година. Аз със сигурност не мога.

Но съм сигурен, че единствената промяна, която би имала смисъл и значение, е събуждането и съвместното действие на хората, които не търпят несправедливостта, кражбите и свинщината. Тези, които имат собствена представа за обществен интерес и не са безразлични към чуждото страдание. Които са готови да направят избор, водени от нетърпимост към корупцията и съзнание за пораженията (морални и материални), които тя нанася не само на тях, но и на цялата общност. Които – в крайна сметка – знаят, че в политиката няма Спасители, а трудни и упорити борби, водени от тях самите и от несъвършени хора като тях. Надеждата за 2009 година е събуждането на етиката на обществената отговорност и личния избор. И политическо действие, водено от тази етика, което може да проправи пътя за мъчително отърсване от ориенталските политически нрави и породената от тях социална мизерия.