Последната седмица посветих на опити да карам ски по ледовете и калищата на Пампорово ...
и
Чепеларе.
Ските са приятен спорт, особено ако има сняг...
(приятна пролетна гледка от известния "зимен" курорт Чепеларе)
И доста добре прекарах. Тук позирам на една от малкото заснежени и обработени писти (
т.нар. "Язовира" или "Дамската" на Пампорово) в ослепително сини одежди:)
Най-приятно беше на самия връх Снежанка. Там има сняг и слънце и може да си побъбриш с приятели вместо да си трошиш коленете по леда надолу...
Но постоянно се сещах за думите на предприемача
К. от областния град
П., който преди точно две години се опитваше да обясни защо не отчита никакви приходи на собствениците на един
"апартхотел" в курорта
Б.:
Туристити съ диприсирани гус'ин Кънив, кат' видат тая кал и съ диприсирът...
(На снимките - "тая кал". Доста е диприсираща...)
Тъжната истина е, че българските зимни куророти, и особено тези в Родопите, не могат да осигурят и един месец сносни условия за каране на ски. Всичките безумни инвестиции в района (десетки завършени и стотици незавършени нови хотели, нови лифтове, нови писти и цели нови "
ски центрове") са обречени. Всички те са извършени с единствената идея да се смъкнат бързи пари от гърба на заблудени англичани и руснаци, които четат брошурки за
150-дневния ски сезон на Пампорово.
В момента положението е повече от тъжно. Новият лифт (
шесторен!) от с. Стойките към Снежанка (за който
писах тук) върти по цял ден за 20 души пътници, новият лифт на Чепеларе (
четворка) - за три пъти по толкова. В замяна на това картите на Пампорово са по 50 лева на ден, срещу което скиорите получават не повече от 3-4 сносно обработени и годни за каране (в горната си част) писти.
На снимката съм с известен столичен зъболекар, който си счупи ръката още първия ден на необозначен участък от писта, в който зееше трап около 1.5 метра дълбок и 4 метра дълъг.
Без коментар...
Лек обяд под пистата не пада под 12 лева на човек и изобщо цените са твърде сходни с курорти на височина над 3000 метра в Пиренеите и Алпите, на които има по 100-150 км писти на разположение.
За да бъдем справедливи, цените в Чепеларе са ниски, а яденето е прекрасно.
(
На снимката с Деничката очакваме обилна и евтина вечеря.
Само че целта на почивката не беше плюскането...)
Ще попитате - какъв е тогава смисълът от тези (
нови!) съоръжения, нали някой инвестира в тях, общината ги подкрепя и т.н. Ами много просто - единственият смисъл е да се оскъпят вече купени земи, гори и парцели, в които да се построят поредните
"апартхотели", да се продадат поредните апартаменти, а после да се изсекат нови и нови гори.
Вече имах повод да пиша, че все още (
и слава Богу) неосъщественият проект "СуперПерелик" е връх на безумието, по изложените съображения.
Остава да се надяваме, че финансовата криза охлади мераците за бърза печалба чрез затриване на природата и курортите.
Защото
устойчиво развитие съвсем не е само празен шаблон, особено по отношение на печалбите на местните общности от туризма... Все повече хора разбират, че
от диприсирани туристи пари не се правят.
И накрая малко красота за душата - по високите склонове има сняг. Ако не достатъчно за ски, то поне предостатъчно за да зарадва окото:
Може би трябва да се отдадем на пешеходен туризъм и през зимата...
