Кметът капитулира

... или просто деликатно се включи в хора на себеподобните си.

Кметът на София Бойко Борисов промени маршута на гейпарада, който ще се проведе в събота и ограничи изявата до митинг, далеч от центъра на града. Вместо първоначално разрешения от кмета маршурт на шествието от НДК, по “Витошка”, “Цар Освободител”, бул. “Левски” и крайна точка пред “Червената къща” на ул. “Любен Каравелов”, Борисов прати хората с различна сексуална ориентация в южната част на Южния парк. “Там по-лесно ще гарантирам тяхната сигурност. Такива паради има във всички европейски столици, така че няма проблем да има и в София. Сигурността на участниците обаче също е важна”, оправда се Борисов.

Комунистическият манталитет не си отива лесно.

Различните - далеч от погледа на обществото! Да защитим реда не като натирим престъпниците, които заплашват с разправа, а като натирим невинните и беззащитните.
Евала, Бойко, юнак народен!

Виж - "Атака" е друго нещо... Тях ги гледаме редовно по "Витошка" (честно казано, средностатистическият атакист е естетически доста по-неприемлив от повечето познати ми гейове...)

Две обяснения имам (сигурно и двете са верни):

1. Бай Бойко за пореден път залита по просташки форми на популизъм и доказва, че е човек без грам демократични ценности.

2. Бай Бойко е обикновен страхливец.

Хайде приятна събота и неделя.

Реакциите срещу гей-парада доказват нуждата от него

През 1968 г. двама млади мъже дежурят на фронтовата линия, в очакване на възобновяване на военните действия между Държавата Израел и съседите й... Там, сред обстрела, те разбират, че искат да прекарат остатъка от живота си (с доста неясни перспективи за продължителността му...) заедно.Как го разбират - това е информация, която ще си отиде от този свят заедно с тях. Любовта между двама души е неведома за околните.

Днес, 40 години по-късно, чичо ми Алберт Моис Кордова и неговият партньор Шимон все още са заедно. 40 години съвместен живот, научна работа (и двамата са университетски професори), политически борби, надежди за мир (попарени от фанатизъм и тероризъм), провалени бизнес начинания и успешни кариери, здраве и болест, бедност и охолство, дълги години на борба с едничка цел - да не криеш любовта си в едно консервативно общество... Една възрастна двойка в заника на бурен, но щастлив живот.


Може би в Тел Авив гей-парадите (на снимката) вече са "излишно показни", след като гей-двойките няма нужда да се крият. А може би и там не са. Не знам.

Но знам, че грозната реакция срещу гей-парада в София доказа, че той е повече от необходим.

Някаква си организация БНС (поотрасналите и съвсем оглупяли скинарчета от бившето Д.Д.Д.), начело с полуинтелигента Боян Расате (известен в националистическите среди с близките си връзки със службите) обявила, че :

Повечето хомосексуалисти са престъпници, наркомани, алкохолици, носители на тежки заразни болести и извратени, особено мъжете...

и предложила по-улеснена съдебна процедура срещу хомосексуалисти (???) и педофили.

(На снимката - хомосексуалисти, коит трябва да бъдат съдени улеснено)

Някакви момчета от "Атака" пък обясняват, че публичната демонстрация на хомосексуална принадлежност нарушавала добрите нрави и ... Конституцията. (Толкова прочее за "Атака", която била станала нормална партия и други глупости...)

Честно казано, не бих обръщал никакво внимание на лицето Расате и на клетниците от младежката "Атака". В празните им бръснати глави няма място за друго, освен за омраза към различните.

Не мога обаче да подмина реакцията на одиозния Варненски митрополит Кирил. За разлика от Расате, Сидеров и други болни маргинали, дядо Кирил представлява (или поне е призван да представлява) цялото паство на вярващите православни християни. Неговите послания са насочени не към ограничен кръг фанатици, а към огромното мнозинство от българския народ. (отделно е мнението ми, че Църквата няма никакво право да се изказва по делата и кампаниите на хора, които не принадлежат към нея. Тук ще цитирам един приятел, който инак съвсем не споделя мнението ми по темата:

Църквата няма работа в общественото и политическото така, както държавата и гражданските организации нямат работа в нейните, на Църквата дела.)

Думите на митрополита...

Водени от своя дълг към обществото за нравственото му издигане, изразяваме протеста си срещу подобни публични прояви, които прокламират неморалност и се опитват да подменят изконните семейни ценности. Ние не осъждаме и не презираме тези хора, а осъждаме греха на хомосексуализма и скандалното му рекламиране...

... са ясен призив за ограничаване на правото на хомосексуалните да извършват публични дейности, именно поради сексуалната им ориентация, а не защото самите дейности са някак неморални или гнетящи добрите нрави. Накратко - да заявяваш любовта си към своя партньор е a priori неморално.


Именно тези реакции ме убедиха, че е нужно да се пише по темата. Убедиха ме и още нещо - че този парад не е в повече и не е излишен.

Аз съм хетеросексуален и в много отношения консервативен женен мъж. Не съм убеден в необходимостта от гей-бракове (макар да не съм запален противник) и не виждам аргументи "ЗА" осиновяването на деца от гей-двойки (а виждам много аргументи "Против").

Но съм убеден в едно: Пичове, тук иде реч именно за Конституцията

Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.
........

Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения
........

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин
........

Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации

Из Конституцията на Република България.

Докато обществото ни допуска опити някому да бъде забранена публична изява, докато човек не може спокойно и пред всички да заяви кого обича, правата ни са в опасност, а законът е само на хартия. Държава, която не гарантира правата и сигурността на част от обществото, не гарантира нищо.

Очевидно е, че ЛГБТ-общността има не само право, но и пълно основание на тази проява.

Нещо повече - явно има нужда и ние да я подкрепим.

Обществен интерес? Има такова животно...

... или кратко представяне на реформистката платформа.

Продължение от тук и от тук.

Именно през призмата на историческите задачи пред българското общество могат да бъдат формулирани и непосредствени политически приоритети, които да мобилизират и обединят реформисткото малцинство.

Обществен интерес съществува.

Той е в осигуряването на сигурност на отделния гражданин, включително сигурност срещу постъпленията на самата държава да се намесва в личния му живот. Необходима е ясна позиция срещу разнообразните форми на подслушване и следене на телефонни и интернет връзки на лица, които не са заподозрени в престъпление.

Той е в опазването на природата и водите от спекулантите с недвижими имоти. Необходима е политика за незабавно ограничаване на строителството без предварително планиране и предварително изграждане на санитарна и пътна инфраструктура.

Той е в съхраняването на историческото наследство и архитектурния облик на населените места. Необходими са универсални градоустройствени решения, които да направят посегателството върху културни паметници толкова трудно, колкото е във всяка развита европейска страна.

Преди всичко, той е в защитата на уязвимите членове на общността и поощряването на солидарността, на интеграцията и на доброволното усилие за помощ. В държава с милиарден бюджетен излишък е задължително да се осигурят незабавно средства за покриване на жизнения минимум на тези, които са неспособни да ги изработят с труда си.

И за осигуряване на всичко това, ключов обществен интерес е ограничаването на държавната намеса във всички сфери, в които тя служи единствено на търговски цели на олигархията. Административният диктат и свръхрегулацията на стопанската дейност са пречка пред развитието на обществото и инструмент в ръцете на посткомунистическия „елит" ...

Не ме разбирайте погрешно.

Дори и такава смела платформа не би помогнала на реформаторите да спечелят изборите в Казанлък. Но в перспектива би направила „Казанлъшките“ избори невъзможни.

Текстът (заедно с първа и втора част) е предназначен за публикуване във вестник "Седем" и представя единствено вижданията на автора по засегнатите политически теми:)