понеделник, 22 декември 2008 г.

Студентски град не е кампус. Защото не е строен за кампус

Под заглавието "И преди 20 години Студентски град не беше цвете" вестник "Сега" публикува мой кратък материал за дискусиите около съдбата на Студентския квартал в София.

"Определено тук кампус вече не може да има" - казва кметът на район "Студентски" . Със същия успех кметът на район "Люлин" може да каже, че 10-и микрорайон вече не може да бъде луксозно предградие на Сан Франциско. Ами не може. Защото не е строено за това.

Това е основната идея. Останалото е в статията.


Коментарите отдолу са доста противоречиви, и явно различни хора имат различни спомени.

Материалът съвсем не е изчерпателен и не засяга всички предложения - например за увеличаване на "ангажимента на жандармерията" (?)

В същия брой на вестника има доста добро интервю на кмета на район "Студентски" (явно се усетил, че се е изхвърлил предния път).

Вижте и този интересен материал на Днес.бг, който е от лятото на 2007г. , придружен с тази многозначителна снимка на "Булфото":

... която няма нужда от коментар. Годината е 2007, лятото.


четвъртък, 18 декември 2008 г.

East of ... Сирищник.

Иван Бедров го нарече "негласна карантина".

Звучи добре. Но не съм сигурен, че е много негласна. Тя е направо крещяща.


За Гоце Първанов телените мрежи по границите ни май не са паднали. Той е добре приет единствено в държави, които биха приели добре и Любен Гоцев. Вече доста месеци се лута между Узбекистан и Таджикистан, а най-големият пробив е съседна Турция, която е все пак член на НАТО.

На всичкото отгоре и тези посещения са "гъз път да види" - резултат нулев. Тук утрепе защитено животно, там поднесе цветя на гробницата на психясал диктатор. Легитимира постсъветски тирании с присътствието си на лидер от ЕС, но ... не стъпва в страна от ЕС.

И не носи никаква полза на страната си. От Узбекистан щеше да "урежда газ" (как дребнаво-тарикатски звучи само), но Каримов каза тъкмо обратното - всичко е вече "уредено" от Путин. Точка, провал.

Защо ми пука ли?

Ами защото той "олицетворява единството на нацията", да.

И негласната изолация, която му е наложена от Европа и САЩ, е всъщност олицетворение на нашата изолация.

Членове сме на ЕС.

Но най-добре е за ЕС да си стоим на изток от Сирищник.


К а т о е д н о в р е м е, а?


сряда, 17 декември 2008 г.

Where everybody knows your name

Неведнъж съм споменавал, че много държа на петъчната бира.

Но не си падам по големи и твърде шумни заведения, пълни с непознати. Обичам да се виждам с приятелите си, да разменим по две думи. И след третата бира да започнем отначало вечния разговор от миналия петък. (който чете блога ми няма да се учуди, че вечният разговор от миналия петък е политически, но това е без значение)...

Напомня ли ви на нещо?


Разбира се, петъчната бира трябва да се пие на едно и също място. Някъде, където знаеш кого ще намериш. Дори няма нужда да използваш мобилния телефон - хората пият бира от преди мобифоните, нали така?

Всъщност просто искам да споделя добрите си впечатления от новото място за петъчна бира и най-безсрамно да го рекламирам.


Road 66 на "Позитано" и "Марко Балабанов" (зад Министерство на земеделието) е добър бар и в него пият добри хора. Готин собственик, готин(а) управител(ка), готини бармани и сносни цени.

Абе ... Cheers!