Ясно е, че позицията на ДСБ по темата е дискусионна и ще бъде предмет на спор. То това ни е хубавото - способността да заемаме позиции, които не са класически плосък шаблон.
На вчерашното заседание на ръководството подкрепих това решение и съм убеден, че това е по-аргументираната позиция, и то от съвсем светска и дори секуларна гледна точка:
1. Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.
Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика.
Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.
И което е по-важно - познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.
2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование.
Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.
И което е по-важно - родителите запазват правото както да защитят атеистичните си възгледи, така и да съхранят религиозното образование изцяло за семейна и черковна среда. Защото извинете, но подобна форма на изучаване на вярата ми се струва по-дразнеща за дълбоко религиозните, отколкото за съмняващи се като мен :)
3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"
Конфесионалното, съдържащо проповед, вероучение, безспорно би накърнило светския характер на образованието.
Ценностно неутралното образование обаче накърнява основата на модерното гражданско общество. Без дефиниция на християнските ценности и допълването им от секуларната етика на Просвещението (също преобладаващо християнска в основата си), е непосилна искрената защита на правата на човека, на достойнството на личността, на равенството пред закона.
От особено значение е разбирането на християнската мисъл и традиция за обосноваване на сигурността на индивида в сблъсъка му с властта.
Има безброй технически въпроси, в т.ч. ужасно важни - програмата на обучението по "религия" и "етика", подготовка на преподавателите и т.н. и т.н. Същественото е дали едно такова обучение в училище би помогнало или попречило за изграждане на стабилни и модерни граждански ценности.
Според мен, по-скоро да, или поне - повече от ценностното безразличие.
(Ето и две позиции на симпатизанти на десницата против въвеждането на такъв предмет, които си струва да се прочетат - при Магдалина и във вестник "Пари", на кого честитя сърдечно новия колумнист Ники Пенев)
.
На вчерашното заседание на ръководството подкрепих това решение и съм убеден, че това е по-аргументираната позиция, и то от съвсем светска и дори секуларна гледна точка:
1. Просветата и познанието по въпросите на религията не са проповед.
Вярата различава религиозния човек от атеиста, агностика или скептика.
Знанието различава образования от игнорйентина. Никакъв скептик не може да бъде този, който не познава основите на християнството.
И което е по-важно - познанието за религията е инструмент срещу профанизирания псевдо-религиозен фанатизъм, който по чуден начин обвързва съпричастността с православието с противопоставянето на човешките права например.
2. Концепцията, която ни се предлага, не предвижда конфесионално вероучение, допуска алтернативи и залага на светски преподаватели със светско образование.
Накратко - Църквата не "влиза в училище" - училището запазва светския си характер, а Църквата - духовния си характер.
И което е по-важно - родителите запазват правото както да защитят атеистичните си възгледи, така и да съхранят религиозното образование изцяло за семейна и черковна среда. Защото извинете, но подобна форма на изучаване на вярата ми се струва по-дразнеща за дълбоко религиозните, отколкото за съмняващи се като мен :)
3. На въпроса "Светското образование трябва ли да е ценностно неутрално?", моят отговор е "НЕ!"
Конфесионалното, съдържащо проповед, вероучение, безспорно би накърнило светския характер на образованието.
Ценностно неутралното образование обаче накърнява основата на модерното гражданско общество. Без дефиниция на християнските ценности и допълването им от секуларната етика на Просвещението (също преобладаващо християнска в основата си), е непосилна искрената защита на правата на човека, на достойнството на личността, на равенството пред закона.
От особено значение е разбирането на християнската мисъл и традиция за обосноваване на сигурността на индивида в сблъсъка му с властта.
Има безброй технически въпроси, в т.ч. ужасно важни - програмата на обучението по "религия" и "етика", подготовка на преподавателите и т.н. и т.н. Същественото е дали едно такова обучение в училище би помогнало или попречило за изграждане на стабилни и модерни граждански ценности.
Според мен, по-скоро да, или поне - повече от ценностното безразличие.
(Ето и две позиции на симпатизанти на десницата против въвеждането на такъв предмет, които си струва да се прочетат - при Магдалина и във вестник "Пари", на кого честитя сърдечно новия колумнист Ники Пенев)
.
