Не ми е лесно да пиша за трагедията във влака София-Кардам.
Най-малкото защото покойният Даниел беше съученик и приятел на жена ми. Oт друга страна, точно по тази причина придобих близки впечатления от работата на държавните интитуции по случая, които намирам за уместно да споделя.
Няма да пиша за причината за пожара и съответно - възможностите за дирене на наказателна отговорност за него. Всички хипотези преди приключване на експертизите са интелектуални упражения със спорна стойност. Въпросът за наказателната отговорност е преждевременно зададен.
Безспорно обаче изглежда, че жертвите се дължат на заключената врата на вагона. Така държавната фирма БДЖ решава проблема с обирите и "гратисчиите" - заключва вагоните...
Безспорно е също така, че когато приятелите на Даниел са започнали (първи и сами!) да го издирват - на 1 март вечерта - от полицията в Червен бряг им отказват всякакво съдействие, защото районът на претърсването бил подведомствен на МВР-Луковит.
От МВР-Луковит им казали, че имат само една патрулка, която е нужна в града, и не разполагат с ... фенери.
От Гражданска защита-Плевен им казали, че не могат да се включат в издирването, защото "нямат заповед от прокуратурата". Това последното вече е брутална лъжа - между ГЗ и прокуратурата няма нищо общо, прокурорите не издирват, а ГЗ не извършва следствени действия.
Заключени врати ...
Живеем в османски модел държава, в която между гражданите и администрацията има непреодолима преграда от ключалки, коридори, кабинети, гишета, бюра и миндери. Всеки ден заключените врати на държавата ни струват усилия, нерви, пари. Всеки ден заключените врати затварят пътя към замогването ни, към образоването на децата им, към здравеопазването и към защитата на правата ни.
На 28 срещу 29 февруари заключените врати отнеха живота на девет души. И Бога ми, ако имаше оцелели, ранени хора край пътя, щяха да отнемат и техния...
Добра е инициативата на приятелите на Даниел Вичев. Искат да помогнат да се отворят вратите. Гневно се надяват, че могат дори да ги разбият. Надявам се проектът им да успее, макар да съм скептичен. Може би защото съм малко по-стар...
Но няма съмнение, че отварянето и дори разбиването на тези врати е задължение на гражданите на България.
В памет на тези, преминали единствената врата, която е винаги отключена...
Най-малкото защото покойният Даниел беше съученик и приятел на жена ми. Oт друга страна, точно по тази причина придобих близки впечатления от работата на държавните интитуции по случая, които намирам за уместно да споделя.
Няма да пиша за причината за пожара и съответно - възможностите за дирене на наказателна отговорност за него. Всички хипотези преди приключване на експертизите са интелектуални упражения със спорна стойност. Въпросът за наказателната отговорност е преждевременно зададен.
Безспорно обаче изглежда, че жертвите се дължат на заключената врата на вагона. Така държавната фирма БДЖ решава проблема с обирите и "гратисчиите" - заключва вагоните...
Безспорно е също така, че когато приятелите на Даниел са започнали (първи и сами!) да го издирват - на 1 март вечерта - от полицията в Червен бряг им отказват всякакво съдействие, защото районът на претърсването бил подведомствен на МВР-Луковит.
От МВР-Луковит им казали, че имат само една патрулка, която е нужна в града, и не разполагат с ... фенери.
От Гражданска защита-Плевен им казали, че не могат да се включат в издирването, защото "нямат заповед от прокуратурата". Това последното вече е брутална лъжа - между ГЗ и прокуратурата няма нищо общо, прокурорите не издирват, а ГЗ не извършва следствени действия.
Заключени врати ...
Живеем в османски модел държава, в която между гражданите и администрацията има непреодолима преграда от ключалки, коридори, кабинети, гишета, бюра и миндери. Всеки ден заключените врати на държавата ни струват усилия, нерви, пари. Всеки ден заключените врати затварят пътя към замогването ни, към образоването на децата им, към здравеопазването и към защитата на правата ни.
На 28 срещу 29 февруари заключените врати отнеха живота на девет души. И Бога ми, ако имаше оцелели, ранени хора край пътя, щяха да отнемат и техния...
Добра е инициативата на приятелите на Даниел Вичев. Искат да помогнат да се отворят вратите. Гневно се надяват, че могат дори да ги разбият. Надявам се проектът им да успее, макар да съм скептичен. Може би защото съм малко по-стар...
Но няма съмнение, че отварянето и дори разбиването на тези врати е задължение на гражданите на България.
В памет на тези, преминали единствената врата, която е винаги отключена...
4 коментара:
Виж не искам да те обиждам,но държавата в която живеем е Българска, не Османска.В Османската империя е било по добре, защото е имало справедливост.Известни са 2 случая когато обикновен гражданин осъжда Султана и той му изплаща доживотна рента от собствените си пари , не от държавните.Когато нещо подобно се случи и в България в цялата и 1300 годишна история , го напиши тук.
Много добри думи, Радане. Поздравления. Дано Бог ни прости простотията и жестокостта, в която минаха последните ни пет дни.
А Гоце - на лов за лисици...
Понякога създават едно такова възрожденско настроение. Оптимистично.
Поздрави,
Публикуване на коментар