Вариации на тема

Авакум Захов се събуди със зверско главоболие... Не можеше да си отвори очите, а болката бавно, но сигурно пълзеше от челото покрай ушите и надолу по гръбнака. Тялото му беше вкочанено и почти безчувствено, главата му пуслираше неравномерно.

"Пребили са ме" - помисли си Авакум. С усилие помръдна лявата си ръка и опипа студения, влажен бетонен под. "Пребили са ме и са ме заключили в някакво мазе" - заключи предизборният оперативен работник (ПОР) "Запалката". Но не можеше да си спомни никакви подробности от оперативното мероприятие...
Внимателно, с умението на доказан професионалист, размърда вдървената си ръка и бръкна във външния джоб на омачканото сако. Извади скъсан бандерол от спиртни напитки 40 обемни процента и четири броя китайски запалки. "Били сме на маса" - подшушна вътрешният глас, който никога не спи. Леко, стоически преодолявайки пронизващата болка зад очите, премести крак и с изненада установи, че е мокър до коляното. "Били сме в близост до воден басейн" - компетентно го подсети вътрешният глас - "Шадраван или нещо подобно". При думата "шадраван", оперативният работник панически опипа дюкяна си. Движението предизвика остра, зашеметяваща болка. Зоната - слава Богу - беше суха.

"Разкрили са ме по време на оперативно мероприятие" - заподозря Захов. "Явно безценният агент "Баретата" се е пречупил...". Заключението беше обезпокоително. Ако оперативно интересните лица разберат кой се крие зад "Запалката", имаше опасност да разплетат цялата агентурна мрежа. "Може да стигнат чак до ... Швейцария" - изтръпна Захов.

А може би положението не беше толкова лошо. "Възможно е да са ме окошарили нашите" - каза си ПОР-ът - "Може би онзи глупак Иван не е разбрал, че това е регламентирана среща. Нали не знае, че и "Баретата" е наш". Но нали имаше служебна карта от МВР... Нима бяха пропуснали да го обискират? С огромно усилие Захов се отърколи на една страна и бръкна във вътрешния си джоб. Извади портфейла и с изненада откри вътре единствено едно листче с входящ номер от деловодството на Министерски съвет. Служебната карта, фалшивата лична карта на името на Предраг Уйович, шофьорската книжка на името на Миодраг Муйович - всичко липсваше.

По-лошото беше, че го нямаше и удостоверението за идентичност на имената Авакум Захов, Бисер Киров, Сава Соколов, Наум и Ангеларий Чаушеви. А най-лошото беше друго, но за него не смееше дори да помисли... Без удостоверението не можеше да си спомни кое беше истинското име... Името, с което може да се легитимира пред фуражките от МВР, името, от което трепери цялата Партия, името пред което спонсорите отварят и най-тайните сейфове...

"Обискирали са ме" - констатира Авакум-Бисер-Сава, Наум и Ангеларий - "И би трябвало вече да знаят кой съм аз. Значи явно не са нашите.... Но тогава за какво е проклетият входящ номер???"

Захов дочу стъпки. Трудно отвори подутите си клепачи и видя мъж в позната униформа. "Дегизирал се, е мръсникът" - подшушна вътрешният глас.

- Може ли така бе, другарю Петков? Бивш министър, така да се натряскате... - поклати укорително глава полицаят.

Епилог: Гладко избръснат, облечен в нов костюм, но все още със синкав тен на лицето, Румен Петков нахлу в канцеларията на Министерския съвет. На входящия номер отговаряше собственоръчно заявление за оттегляне от длъжност, адресирано до онова келеме Сергей!
"Трябваше да се досетя, че може да ме надпие" - помисли си ПОР "Запалката" - "Украинска кръв тече във вените му, а и черният му дроб е по-млад". Острата болка го прониза отново. Този път тръгна от дясно, под ребрата... От кабинета на премиера излезе новият вътрешен министър Румен Овчаров. Усмивката му беше някак ехидна...