Студентски град не е кампус. Защото не е строен за кампус

Под заглавието "И преди 20 години Студентски град не беше цвете" вестник "Сега" публикува мой кратък материал за дискусиите около съдбата на Студентския квартал в София.

"Определено тук кампус вече не може да има" - казва кметът на район "Студентски" . Със същия успех кметът на район "Люлин" може да каже, че 10-и микрорайон вече не може да бъде луксозно предградие на Сан Франциско. Ами не може. Защото не е строено за това.

Това е основната идея. Останалото е в статията.


Коментарите отдолу са доста противоречиви, и явно различни хора имат различни спомени.

Материалът съвсем не е изчерпателен и не засяга всички предложения - например за увеличаване на "ангажимента на жандармерията" (?)

В същия брой на вестника има доста добро интервю на кмета на район "Студентски" (явно се усетил, че се е изхвърлил предния път).

Вижте и този интересен материал на Днес.бг, който е от лятото на 2007г. , придружен с тази многозначителна снимка на "Булфото":

... която няма нужда от коментар. Годината е 2007, лятото.

East of ... Сирищник.

Иван Бедров го нарече "негласна карантина".

Звучи добре. Но не съм сигурен, че е много негласна. Тя е направо крещяща.

(Снимка - Кирил Капустин, ImagesfromBulgaria.com)

За Гоце Първанов телените мрежи по границите ни май не са паднали. Той е добре приет единствено в държави, които биха приели добре и Любен Гоцев. Вече доста месеци се лута между Узбекистан и Таджикистан, а най-големият пробив е съседна Турция, която е все пак член на НАТО.

На всичкото отгоре и тези посещения са "гъз път да види" - резултат нулев. Тук утрепе защитено животно, там поднесе цветя на гробницата на психясал диктатор. Легитимира постсъветски тирании с присътствието си на лидер от ЕС, но ... не стъпва в страна от ЕС.

И не носи никаква полза на страната си. От Узбекистан щеше да "урежда газ" (как дребнаво-тарикатски звучи само), но Каримов каза тъкмо обратното - всичко е вече "уредено" от Путин. Точка, провал.

Защо ми пука ли?

Ами защото той "олицетворява единството на нацията", да.

И негласната изолация, която му е наложена от Европа и САЩ, е всъщност олицетворение на нашата изолация.

Членове сме на ЕС.

Но най-добре е за ЕС да си стоим на изток от Сирищник.


К а т о е д н о в р е м е, а?

Where everybody knows your name

Неведнъж съм споменавал, че много държа на петъчната бира.

Но не си падам по големи и твърде шумни заведения, пълни с непознати. Обичам да се виждам с приятелите си, да разменим по две думи. И след третата бира да започнем отначало вечния разговор от миналия петък. (който чете блога ми няма да се учуди, че вечният разговор от миналия петък е политически, но това е без значение)...

Напомня ли ви на нещо?


Разбира се, петъчната бира трябва да се пие на едно и също място. Някъде, където знаеш кого ще намериш. Дори няма нужда да използваш мобилния телефон - хората пият бира от преди мобифоните, нали така?

Всъщност просто искам да споделя добрите си впечатления от новото място за петъчна бира и най-безсрамно да го рекламирам.

Road 66 на "Позитано" и "Марко Балабанов" (зад Министерство на земеделието) е добър бар и в него пият добри хора. Готин собственик, готин(а) управител(ка), готини бармани и сносни цени.

Абе ... Cheers!

Реституция, застрояване и ... комунизъм?

Днес, в интервю пред "Градски вестник", кметът на район "Студентски" в София заявява следното:

Откакто съм кмет, не съм си позволил да реституирам нито един имот.
..................
Не съм си позволил да издам нито едно техническо удостоверение. Въпреки че хората са с изрядни документи и имат право на това. С административни мерки за момента успявам да задържа този процес. Натрупали са се огромен брой реституционни преписки. Хората имат необходимите решения на поземлени комисии.

Обръщам внимание на факта, че г-н Дилчев няма право "да си позволява" или "да не си позволява" нищо в случая. Той има само едно задължение - да изпълни закона, без да "задържа" каквото и да било с "административни мерки" (разбирай - незаконно протакане на собствениците по стаи и гишета).


По същество, интервюто му пред "Градски вестник" съдържа самопризнание за извършено престъпление по служба:

Наказателен кодекс, чл. 282:
Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Прокуратурата би трябвало незабавно да се самосезира (и да поиска от съда отстраняването му от служба до приключване на процеса). Но толкова за "открито управление, гарантирано от ГЕРБ", че ми става хем смешно, хем тъжно.


Жалка работа.

По-важният проблем е друг. При всяка по-деликатна ситуация (трагедията в Студентски град е само един от десетки примери), в обществото ни кипват старите комунистически рефлекси.

Кметът се хвали, че не изпълнява закона и не възстановява земята на нейните собственици.

Президентът бълнува някакви жандармеристи в Студентски град (а защо не във Велинград, например - забравихте ли сестрите Белнейски?).

Студенти поискаха забрана на продажбата на алкохол в квартала (Prohibition? - припомнете си резултатите, момчета и момичета) и забрана на достъпа на "външни лица" (?) до целия квартал, а някои надигнаха глас за възстановяване на смъртното наказание. (вижте чудесен коментар в блога на Даниел Стефанов)

И всички, начело с ректорите на университети, зареваха срещу реституцията, а всъщност - срещу частната собственост.

Пичове, проблемът не е в реституцията. Навсякъде собствеността върху земята е предимно частна. Но това не означава, че всеки може да строи както си иска върху нея. Възстановяването на една нива не означава право да построиш хотел.

Проблемът е в липсата на градоустройствено планиране. В безкрайното разтакаване на устройствените планове и липсата на политическа воля те да бъдат изработени и наложени (срокът по Закона за устройство на СО изтече преди година и половина!).

Защото администрацията на СО има интерес от работата на парче, от планирането парцел по парцел и разрешаването на строителство на всяка педя земя. А "забавянето с административни мерки" може да има и далеч не толкова благовидни мотиви...

Между надеждата и резила

Днес в СДС броят гласовете след общи вътрешни избори за лидер на партията. Най-малко искам да се бъркам в чужди работи и ще напиша няколко реда не от гледна точка на вътрешните дела на тази партия, а на надеждата за нов политически облик на реформистката десница.

Според мен убедителният успех на Мартин Димитров (засега - само на първия тур) е добра новина.


Той е единственият кандидат, който говори в бъдеще време. И което е по-важно - вижда взаимодействието на десните партии не през призмата на шубето за оцеляване и не през огорченията и сълзливите сантименти на миналото. Взаимодействие може да има само въз основа на политически принципи и политически програми за реформи. Това казва Мартин Димитров в кампанията си и аз съм 100% съгласен с него (макар по сто и един въпроса да не споделям мнението му).

Много са ми далечни другите две послания, олицетворявани от двамата кандидати за балотаж - "Не на коалицията с X, Y и Z, 'щот' са лоши" и "Да на коалицията с всички, 'дет' си бяхме едно време заедно". Това са послания едновременно интровертни и обърнати към миналото. Те няма да помогнат на българите с реформистки настроения да излязат и да гласуват лятото на 2009. Нужна е конкуренция на идеи за промяна и по възможност - обща политическа рамка на тези идеи.

Толкоз за надеждата.

Сега за резила:

От днес Христо Ковачки си има парламентарна група. Благодарение на несретния политически палячо Любен Дилов - син.


Именно такива като него и като агент Иван от МВРО допринесоха най-много за отвратителния партизански облик на "десницата", която тук поставям в кавички. Никой не се изненадва от поредния пирует на Дилов. Но остава общото усещане за безпринципност, лакомия и идеен хаос. Предстоят и нова серия опити модерното реформистко послание да се подмени с просташки популизъм с плакати с луеб, луутеница и луути чушлуета. По същество това не е по-различно от антиевропейския патос на т.нар. "левица" и никой няма да се изненада, ако "Движение Напред" се окаже нова патерица на столетницата.

Същественото е, че във всяка "дясна" партия има хора, готови на всякакви лупинги за да запазят политическото си препитание.

Има и хора, готови да правят реална политика в обществен интерес.

Тънката разлика между надеждата и резила ...

Второ издание на видеоблога "Пристрастно"

"Пристрастно" втора част вече е онлайн.

Вижте дискусия за 11-годишната подготовка на БСП за кризата, джамията в София и други (почти) актуални теми.

Очаквайте и дефиниция на понятието "гейподобен портрет" в по-късните часове.

Разтърсващи информации

Oт вчера очаквам "разтърсваща информация" по аферата с източването на пари от САПАРД.


Днес я получих. СуперМарио изнасял патешки дроб. Направо съм разтърсен.


Цялата Европейска комисия (ЕК) се е хванала да попречи на износа на патешки дроб. Българската месарска аристокрация - основна заплаха за европейската икономика. Имам известни основания да подозирам, че финансовата криза е предизвикана от свръхпредлагане на патешки дроб на европейския пазар.


Обърнете внимание на следното изказване:

Няма по-подготвена държава в Европейския съюз от България за посрещане на кризата, ние от 11 години се готвим за тази криза, заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров...

11 години... аз си мислех, че преди 11 години другарите ни бяха набутали в една друга криза. Но явно бъркам.

От 11 години родните социалисти се готвят да сринат прогнилия "Западен модел" с роден патешки дроб. Проникнахме в Евросъюза под прикритие и тогава колегите на Емил Боев, Любен Гоцев, Гоце Първанов и Иван, пардон, Краси Каракачанов нанесоха своя удар... С патешки дроб в сърцето на капитализЪма.

Вече се вързаха нещата, има само една дребна подробност. Людмил Стойков не търгува с патешки дроб.


Какво ли е неговото участие?

Аз не признавам вашата конституция, не признавам вашите закони...

Думите са на Георги Димитров, произнесени по адрес на Третия райх на прочутия процес в Лайпциг през 1933. Дали Лайцципгският процес е драма или фарс, историята и днес не е единодушна.

(Георги Димитров, съветски гражданин, министър-председател на НРБ, жертва (?) на германската фашистка съдебна система, оправдан поради липса на доказателства)

75 години по-късно, процесът вече е Софийски, а фарсът е пълен.

„Ако говорим за престъпна група „Николов”, такава съществува само в нечии глави, включително и на ОЛАФ. Разберете как се събират доказателства в тази демократична държава, известна с фашисткия си режим”

... Каза днес един "твърд комунист, комунист четвърто поколение," по адрес на Федерална Република Германия.

(Марио Николов, спонсор на БСП и Първанов,
жертва на германската фашистка съдебна система, снимка "Дневник")

С което на практика потвърди позицията на партията си - "Аз не признавам вашата конституция, не признавам вашите закони", в отношенията й с Европейския съюз.

Добре е да припомним, че този щедър спонсор на левицата и на Повелителя на овците се помотваше гордо на последния конгрес на "европейската" БСП (заедно с куп други месари, изживяващи се като някаква касапска аристокрация).

Много може да се разсъждава по тази показателна аналогия. Важното е едно - БКП никога не е била "антифашистка" партия.

И преди, и сега, тя е антиевропейска партия, съвсем независимо кой управлява в Европа.

Но да продължим...

"Нямам никаква вина, за да съм доволен от случая. Научил съм едно: човек трябва да има добър адвокат, добър счетоводител и добър свещеник. При Хитлер съдебната система е била малко по-демократична от сегашната в Германия. Българският съд и българската прокуратура са на светлинни години пред т.нар. демократично законодателство..."

Цитатът е от друг виден представител на касапската аристокрация - Коце Маца.

(Костадин Хаджииванов или Коце Маца, общински съветник в Петрич, президент на ФК "Беласица", жертва на германската фашистка съдебна система, снимка "Топспорт")

Бедните месари... що не си останахте в Съветския съюз.

Случайно откритие - прекрасен блог от Франция

Съвсем случайно попаднах на "Блогуващият с пилци" Сандо и на публикацията му "Черно-бяло детство" .

Непременно я прочетете - аз не съм срещал по-добър текст за последните години на комунизЪма (с автора сме връстници). Има стил, има чувство, има писателско перо за съществения, разтърсващ детайл.

Бих се гордял аз да съм го написал:

И сега, когато детството е далеч зад мен, фатализмът и тягостното чувство за нещо пропуснато като че ли са по-силни от всякога, а спомените ми навяват същата тъга и огорчение, каквито изпитвах и тогава – от снимките отново ме гледат черно-белите сираци на цяла една епоха.

Има и още нещо - почерк на истински френски интелектуалец, съчетаващ дистанцията на 15 години емиграция със съхранена българска идентичност и дори малко градски шовинизъм :)

Истинско удоволствие.

Maлка медийна провокация

А именно: Видеоблогът "Пристрастно", една продукция на Комитата.

С участието на Илия Марков и Радан Кънев. Към то'а втория нямам линк.

Както каза Коцето, никога не е късно да станеш за резил. И никога не е късно да опиташ нещо ново.

Не знам дали ще се получи нещо интересно, нито дали ще имаме време да го правим редовно.

Сигурен съм обаче, че няма да има утрешно издание :)

И сутрешни новини също няма да има :)

Гледайте си RE:TV , BBC, CNN и т.н.

Има хлЕб за всички

Под това заглавие вестник "Сега" е публикувал мой кратък текст за рушветчийската икономика на България и нейния нерадостен край, на който всички днес сме свидетели. (виждам, че статията е публикувана и в Actualno.com)

Ето и основното:

Парите, с които се финансира цялото това затворено в обръчи стопанство (независимо дали идват от бюджета или от банки), се произвеждат от частни лица в реалния свят на конкуренцията. ХлЕб може да има за всички участници в схемата, но те нито сеят житото, нито мелят брашното за него.

И заключението:

Битката е безжалостна и внезапният арест на г-н Ковачки не бива да ни учудва. Към пожеланото от него място на политически балансьор гледат очите на мнозина.

И малко от Вапцаров (което не е част от публикацията):

И в тех е стаен
ужас свиреп:
хлеб!
хлеб!
хлеб!

Накъде (и как) тръгна ДСБ?

С решенията от своето V-то Национално събрание, ДСБ тръгна в посока, естествена и (според мен) правилна за една неголяма реформистка партия:

Към участие в управлението на страната въз основа на малко на брой ясни искания и позиции, представляващи основен критерий при избора на партньори и изобщо на политическо поведение. Винаги съм бил привърженик на такъв подход - изразяваш няколко основни послания, с които не може да има компромис, и ги защитаваш - както в опозиция, така и на власт.

Към позициите, изброени от лидера на партията във встъпителното му слово (видео на словото - Т у к ) бих добавил много малко. Но за това - по-надолу.


КАК тръгва ДСБ в тази посока - това е вторият въпрос.

Е, преброих до десет...

Всички читатели на блога ми знаят отношението ми към предизборните коалиции. То е най-малкото резервирано. Но отношението на 800 делегати в залата беше различно от моето - те общо взето единодушно и доста ентусиазирано приветстваха заявката за дясна изборна коалиция. Демократичните норми са ясни - мнозинството решава. А аз много мразя балканския модел на партизанщина, при която всеки несъгласен с мнозинството се цупва и си взима каскета.

И все пак... Има един много важен момент, който не мога да премълча (и не премълчах на събранието): Основен проблем в България е липсата на сигурност за индивида в отношенията му с публичната власт.

Сигурност срещу подслушване
Сигурност срещу корупционен натиск
Сигурност срещу протекции за конкуренцията
Сигурност срещу нагласени поръчки и рушветчийски бизнес
.......
.......
.......

Без тази сигурност няма свободно общество с просперираща икономика. А представителите на десните партии в местната власт, където присъстват масово, не са гарант за такава сигурност. Не са пример за добри практики в това отношение.

Ако ДСБ иска да отстои образа си на реформистка партия и във властта, трябва наистина да бъде гарант на тази сигурност, в отношенията с бъдещите си партньори.

Затова и казах, че приемам идеите за коалиция, но не и ако коалицията е основана просто на предизборна аритметика. На страх и мързел.

Komitata е пуснал подробен репортаж за събранието. Оказа се, че е заснел почти цялото ми изказване и го е качил в Youtube.

Ако ви е интересно - гледайте няма да дотягам с него тук :)

Семинар за паркирането в "Синя зона" - впечатления

Изводите от дискусията пуснах в "Зелената зона".

Тук искам да благодаря на гостите на семинара за участието и отделеното време в неделя сутрин (!).

Дойдоха и политици, и журналисти, и блогъри (Дзверът вече писа за семинара, бяха още Комитата, Иван Бедров, Господин И. ). Стана приятен разговор.

С добро впечатление съм от заместник-кмета Александър Цветков (независимо какво отношение имам към шефа му). Мисля, че той прояви разбиране и е склонен на разумни компромиси, които ще подобрят положението на живеещите в центъра.

Проблемът с паркирането явно е актуален. Днес за 15 минути търсене видях събитието отразено в много (и все тиражни) медии - "Труд", Дарик, "Сега", безплатните "Градски" и "19 минути". Явно сме напипали пулса - засега преценявам проекта като успешен...

По общия проблем - философията и политическите идеи за движението в централната част на града в перспектива, очевидно сме много далеч от решение... Направи ми впечатление, че собствената ми партия съвсем няма обща дългосрочна визия и позиция.

Има работа за вършене ...