С решенията от своето V-то Национално събрание, ДСБ тръгна в посока, естествена и (според мен) правилна за една неголяма реформистка партия:
Към участие в управлението на страната въз основа на малко на брой ясни искания и позиции, представляващи основен критерий при избора на партньори и изобщо на политическо поведение. Винаги съм бил привърженик на такъв подход - изразяваш няколко основни послания, с които не може да има компромис, и ги защитаваш - както в опозиция, така и на власт.
Към позициите, изброени от лидера на партията във встъпителното му слово (видео на словото - Т у к ) бих добавил много малко. Но за това - по-надолу.
КАК тръгва ДСБ в тази посока - това е вторият въпрос.
Е, преброих до десет...
Всички читатели на блога ми знаят отношението ми към предизборните коалиции. То е най-малкото резервирано. Но отношението на 800 делегати в залата беше различно от моето - те общо взето единодушно и доста ентусиазирано приветстваха заявката за дясна изборна коалиция. Демократичните норми са ясни - мнозинството решава. А аз много мразя балканския модел на партизанщина, при която всеки несъгласен с мнозинството се цупва и си взима каскета.
И все пак... Има един много важен момент, който не мога да премълча (и не премълчах на събранието): Основен проблем в България е липсата на сигурност за индивида в отношенията му с публичната власт.
Сигурност срещу подслушване
Сигурност срещу корупционен натиск
Сигурност срещу протекции за конкуренцията
Сигурност срещу нагласени поръчки и рушветчийски бизнес
.......
.......
.......
Без тази сигурност няма свободно общество с просперираща икономика. А представителите на десните партии в местната власт, където присъстват масово, не са гарант за такава сигурност. Не са пример за добри практики в това отношение.
Ако ДСБ иска да отстои образа си на реформистка партия и във властта, трябва наистина да бъде гарант на тази сигурност, в отношенията с бъдещите си партньори.
Затова и казах, че приемам идеите за коалиция, но не и ако коалицията е основана просто на предизборна аритметика. На страх и мързел.
Komitata е пуснал подробен репортаж за събранието. Оказа се, че е заснел почти цялото ми изказване и го е качил в Youtube.
Ако ви е интересно - гледайте няма да дотягам с него тук :)
Към участие в управлението на страната въз основа на малко на брой ясни искания и позиции, представляващи основен критерий при избора на партньори и изобщо на политическо поведение. Винаги съм бил привърженик на такъв подход - изразяваш няколко основни послания, с които не може да има компромис, и ги защитаваш - както в опозиция, така и на власт.
Към позициите, изброени от лидера на партията във встъпителното му слово (видео на словото - Т у к ) бих добавил много малко. Но за това - по-надолу.
КАК тръгва ДСБ в тази посока - това е вторият въпрос.
Е, преброих до десет...
Всички читатели на блога ми знаят отношението ми към предизборните коалиции. То е най-малкото резервирано. Но отношението на 800 делегати в залата беше различно от моето - те общо взето единодушно и доста ентусиазирано приветстваха заявката за дясна изборна коалиция. Демократичните норми са ясни - мнозинството решава. А аз много мразя балканския модел на партизанщина, при която всеки несъгласен с мнозинството се цупва и си взима каскета.
И все пак... Има един много важен момент, който не мога да премълча (и не премълчах на събранието): Основен проблем в България е липсата на сигурност за индивида в отношенията му с публичната власт.
Сигурност срещу подслушване
Сигурност срещу корупционен натиск
Сигурност срещу протекции за конкуренцията
Сигурност срещу нагласени поръчки и рушветчийски бизнес
.......
.......
.......
Без тази сигурност няма свободно общество с просперираща икономика. А представителите на десните партии в местната власт, където присъстват масово, не са гарант за такава сигурност. Не са пример за добри практики в това отношение.
Ако ДСБ иска да отстои образа си на реформистка партия и във властта, трябва наистина да бъде гарант на тази сигурност, в отношенията с бъдещите си партньори.
Затова и казах, че приемам идеите за коалиция, но не и ако коалицията е основана просто на предизборна аритметика. На страх и мързел.
Komitata е пуснал подробен репортаж за събранието. Оказа се, че е заснел почти цялото ми изказване и го е качил в Youtube.
Ако ви е интересно - гледайте няма да дотягам с него тук :)
14 коментара:
Да, коалиция на всяка цена не трябва да се прави!
Аз да си кажа какво според мен е най-важното, пък дано повече хора да са вече на път да осъзнаят същото: Трябва да катурнем колкото се може по-скоро вредното за страната управление!
Истината е, че каквито и усилия да положи ДСБ в оставащото до изборите време, тя няма да е в състояние нито да формулира ясно послание до хората, нито да влезе в парламента.
Според мен дясна изборна коалиция с участието на ДСБ просто няма да има (няма да е представена в парламента), но за самата партия е по-страшно ако я има, защото това ще я обезличи тотално като политическа организация.
Трудно ми е да схвана ДСБ като реформистка партия. Това за мен е една голяма самозаблуда. Не може да си реформист и дядо Йоцо едновременно.
Има ли някъде синтезиран списък на тези "малко на брой ясни искания и позиции"? (Чети - мързи ме да чета цялата реч на Костов. :))
Не съм съгласен.
Според мен ДСБ има причина за съществуване само като алтернатива на днешния строй. Не дясна алтернатива, а принципна алтернатива. Алтернатива на начина на правене на политика и бизнес в България днес. Това обаче така и не се случи, откакто ДСБ се създаде.
А то се създаде като алтернатива на това, с което ще се съглашава ако влезе в парламента. И то под външен натиск.
Игри на дребно, които рано или късно ще доведат до <4%.
Поради идентичността в темите и разводняването на дискусията при Комитата, направо копирам коментара си от под неговата статия, озаглавена "ДСБ гледа напред".
ДСБ гледа напред.
Но какво вижда?
Заглавието тягостно ми напомня безсмъртното "Дядо Йоцо гледа".
Напълно подкрепям казаното от Радан, но доколко то се споделя от съпартийците му?
Казвам именно съпартийците, а не от потенциалните гласоподаватели, защото разлика има, макар сигурно аз да съм един от общо десетимата гласоподаватели на ДСБ - некостовисти :)
По скромното ми мнение, което от една страна е неекспертно, но, от друга, имам претенции да е малко над средното равнище на среднополитизирания българин, ДСБ спа прекалено дълго последните две-години и пропусна много шансове да излезе от стереотипа "Партията на Костов". А ако не излезе от този стереотип, бъдещето пред нея е сумрачно.
Прекалено дълго основната драма в ДСБ (изглеждаше като да) беше "ты Командира любиш и точно сколько с его гордишся?", а не, как да оцелее партията и идеята в условията на новата политическа реалност, която е факт, харесва ни или не.
В този ред, за да не изглеждам като поредния дудньо (какъвто несъмнено съм...), бих казал, че аз лично бих искал да видя в ДСБ една бойка партия, готова да приеме предизвикателството "всичко или нищо" и да се яви сама на изборите, а не в някакви странни коалиционни форми.
Ако мине прага - чудесно, ще има силата наистина да бъде такъв гарант, какъвто Радан описва и гласът й ще се чува повече. Ако не - толкова, значи така е било писано и така е трябвало да стане.
Ако ДСБ влезе отсега в предизборна и, съответно, в следизборна управленска коалиция, според мен това ще са последните й избори или най-малкото последното й участие в парламента, независимо от резултата сега и от резултата на евентуалното дясно управление. Защо мисля така - защото при неуспех контрата ще е за всички, а при успех ползите ще са само за видимя и лесно различим (независимо от това как се отбелязват разликите) субект в коалицията, а това няма да е ДСБ.
Банално ще прозвучи, но според мен трябва СДС и ДСБ да са заедно. За мен те са си една партия, разделена на две крила - умерени и радикално десни (не влагам лош смисъл в думата радикален). Мисля, че докато са отделени, няма да имат успехи.
Може би и ако са заедно няма да имат, може би вече е късно. Но трябва да се опита.
Нено Димов ги каза много точно и ясно нещата тази сутрин при Дачков. Нямам какво да добавя.
Нено Димов, по моя лична ппреценка, е пощурял, предусещайки възможността никога повече да не е депутат, и по тази причина дрънка всякакви нелепици, а и при това лицемери така, че предизвиква ефект, обратен на желания. А и не е хубаво и морално палето да лае против тъкмо този, благодарение на който все пак помириса Парламентеца...
ДСБ въобще не е реформистка партия. ДСБ не е и партия, защото една истинска партия излъчва ясна политика, а не разнопосочни лъжливи провиквания, за моментни популистки цели. Това е една котерия, много удобен параван за олигархията. Амплоа-да чете безмислени декларации с повод и без повод и да запушва пространтвото за нещо различно от добре планираните роли. А, чат пат съвсем грубо заиграва на истинската си страна-позицията за безмитните магазини например? Та кому по-точно е нужно такова лицемерие?
Г-н Кънев, защо сте против влизането на ДСБ в предизборна коалиция? Гледах и каченото в YouTube изказване на трибуна. Какво чак толкова лошо има?
Анонимен, аз имам едно предположение защо г-н Кънев и неколцина други от ДСБ са против влизането на ДСБ в коалиция с ГЕРБ (за следизборно управление на страната). Моето предположение е психологическо и логично, но има отрицателен етичен характер, поради което изпитвам известно неудобство да го споделя на страниците на блога на г-н Кънев. Ако ако силно желаеш, мога да го споделя...
Aнгеле (след толкова месеци познанство минавам едностранно на "ТИ", надявам се, че не възразяваш),
аз нямам нищо против да споделиш психологическото си предположение.
maraş escort
kastamonu escort
muğla escort
Публикуване на коментар