Газ, газ... г...з... (или защо Гоце играе руската игра)

Докато радиаторът в офиса бързо изстива, се замислям дали си даваме сметка, че рекетът (изнудването на български) е двустранен процес, както в ежедневния уличен живот, така и в "голямата" политика.

( Исторически, природните ресурси винаги са били ограничени и често - монополизирани от определени правителства. Естественият опит на тези правителства да изнудват и да упражняват политическо влияние е срещал стопански или военен отпор и така - докато се намери определен баланс. Твърде малко се е променило в Realpolitik-ата за няколко хиляди години. )

Дали е случайно, че Русия спря газовите си доставки именно за България (и транзитно снабдяваните през България държави)?

Не, разбира се, че не. (Както пише Dzver, историята се повтаря.)

Русия използва две съществени предпоставки - На първо място собственото ни васално навеждане, довело до пълна зависимост и на второ място - обтегнатите отношения между българското правителство и Европейската комисия.

1) Очевидно прочутият секретен договор с Газпром не предвижда сериозни снакции за подобни своеволия. България е удобен заложник на газовата криза между Русия и Украйна - най-лесната и евтина жертва. И сама се е поставила в това положение... Нещо повече - на власт тук е поредното удобно правителство, което няма да назове нещата с истинските им имена или дори ще упражни натиск върху Украйна. Добрите жертви на рекет се изяждат една друга...

2) Русия се надява, че България няма да получи безусловна подкрепа от ЕК. Защото България не даде подкрепа на ЕК, а самодоволно се отдаде на сепаративни преговори с Газпром, за ефимерни "по-изгодни" условия. Честито!

Реакцията на Гоце Първанов е показателна: Вместо да изрази категоричното си несъгласие с рекетьорските методи на Русия, той рита топката в полето на ЕС.

Изходът от газовия рекет на Русия е ... предоговаряне на договора на България с Европейския съюз???


Трябва да го кажем ясно - с тази позиция, Първанов играе играта на Путин. Kaкто пише и Templar - българският интерес е погазен.

Едностранното спиране на договорени жизненоважни ресурси е било и си остава типичен пример за casus belli в международната политика. По-остра ситуация в българо-руските отношения трудно би могло да си представим. И в тази ситуация нашият държавен глава мълчи като г...з и заявява претенции към единствената сила, която би могла да ни помогне.

За разлика от Гоце, изглежда че Чешкото председателство на ЕС оценява положението разумно и отговорно. Обнадеждаващи са и отзивите в днешната френска преса (вж. Le Monde).

Oстава и ние да постъпим отговорно и разумно с предателите, които ни управляват.

Първо - на 14 Януари.

После - на изборите (по-скоро, по добре).

P.S. Не, не мълчи президентът - ето го неговото обръщение по повод газовата криза :)