The first, the best (forget the rest)

ГЕРБ проведе първата пенсионна реформа от 15 години насам. Разбира се, нищо не са провели, но объркването между минало, бъдеще и сегашно време на сказуемото го отдаваме или на дългия престой извън България на финансовия министър, или на някои пропуски в обучението във ВИПОНД-Симеоново и педагогическия профил на ВИФ, за останалите. Пардон, пропуснах един институт в Михайловград. Но да не се заяждаме на дребно, защото нещата съвсем не са дребни.

Според г-жа Менда Стоянова, то не било точно реформа, а продължение на най-добрата реформа в Европа, тази от миналата година. Според министър Младенов било реформа, но било "минимумът", необходим за да се спасим от европейската дългова криза. Според вицепремиера Дянков, било голяма и смела реформа, и то първата от Жан Виденов насам, защото 15 години ни връщат тъкмо в злощастната зима на 1996.

Според премиера Борисов, обаче, не било нищо от това. Kaкто разбрахме не от кого да е, а от финансовия министър, премиерът просто спешно е търсил едни пари, за да си изпълни популисткото обещание да "вдигне" минималната пенсия с 9 лева, т.е. да вземе от всички, които са се осигурявали дълги години на реален доход, за да даде на тези, които са се осигурявали по-кратко и на по-нисък доход. И - разбира се - премиерът е прав. Т.нар. "реформа", и тази, както и предишните "първи" и "най-добри", не е нищо повече от отчаян опит да се запуши дупката в бюджета, предизвикана най-вече от погрома върху малкия бизнес и предприемачеството изобщо.

Или ... всички са прави? Менда Стоянова е права, че това не е реформа. Тотю Младенов е прав, че това е "минимум", при това напълно недостатъчен. Симеон Дянков е прав, че нещата замирисват на '96 година.

.

We shall defend our Island ... или вместо благодаря

Честно казано, в събота не отдадох особено значение на избора си за заместник-председател на "Демократи за силна България". Mоже би защото знам, че ръководството работи като екип и това вътрешно разделение има по-скоро формален характер. А може би, защото - съвсем нескромно казано - знаех, че усилията и позициите ми в голяма степен допринасят и оправдават подобно решение на партията.

Но реакцията на десетки, а може би стотици близки и приятели, част от които далеч от политиката, а други - политически ангажирани, но не с десни убеждения, ме разколеба. Някои от тях бях почти забравил, за други нямах представа, че следят българската политика, камо ли моето участие в нея. Дадох си сметка, че изборът ми променя българската политика за тези хора, били те и малцина. Дадох си също сметка, че рядко у нас сравнително млади хора стигат до подобни позиции, без да бъдат протежирани от роднини, бизнес-покровители или видни партийни 'кадровици'. Почувствах се добре, после се притесних от отговорността, после се качих с хлапака на Витоша, походихме (той поязди, де...) два часа по стръмното и пак се почувствах добре. И реших, че трябва да напиша долните няколко реда:

Преди две години благодарностите ми бяха предимно за лидера на ДСБ, който - по силата на правата си по устава на партията и на личната си преценка - ми даде възможността да довърша половин мандат в ръководството. Днес знам, че в значителна степен съм заслужил позицията си с работа, учене, позиции, сблъсъци, търчане по страната и способността да изпия една бира повече от мнозинството събеседници и да извличам интересното и полезното от разговора с почти всеки човек, дори и с въздържателите. Много хора ме подкрепиха за това, което съм и правя, и се чувствам длъжен да им кажа с две думи какво смятам да бъда и да правя през следващите четири години.

На първо място, ще отделя повече сили и способности отколкото имам, за да успеем да се срещнем и обучим млади и активни хора за политическа работа. Под "млади" не разбирам 19 годишни комсомолци, които смятат цял животът да живуркат по бордове, а хора от моето поколение, които знаят две и двеста, преживяли са надеждите и разочарованията на прехода ни и знаят какво точно искат да променят. През половината си живот съм обучавал млади хора и повечето ми познати знаят какво мога, не страдам от излишна скромност по темата.

На второ място, ще помогна в България да има идейно съдържателна и стойностна политическа алтернатива. Противодействието на фалшивия политически модел минава през ясни и разбираеми политически послания и последователност в защитата им. България има нужда от модерен, умерен и прогресивен консерватизъм - неуспехът в изграждането на такава платформа е и една от причините за неуспеха на демократичното и пазарното ни развитие през ХХ век. Нека приятелите ми не се съмняват, че в тази сфера ще водя борба срещу две опасности: идеологическия, доктринерен неолиберализъм и популисткия национализъм. Ще се боря и за политически позиции, които да привличат, а да не отблъскват хората с либерални, центристки и умерено леви позиции, които отхвърлят позорната алтернатива ГЕРБ vs. БКП.

На трето място, ще държа ДСБ да бъде партия, за която защитата на индивидуалните човешки права и свободи да бъде във всеки момент първостепенна задача. Партия, която никога, при никакви обстоятелства да не допусне компромис с тази тема, да бъде винаги против насилието и винаги на страната на жертвата, независимо от цвета, религията и сексуалността ѝ. За мен тази позиция е червена линия, тя не е моя, а на четвърто поколение демократи в рода ми.

На четвърто място, ще се постарая никога да не се откажем от защитата на интересите на гръбнака на обществото - свободни професионалисти, независими земеделци, семейни предприемачи, занаятчии, лекари, учители, учени и преподаватели. Знам, че мнозина от тези хора - въпреки разочарованието - подкрепиха ГЕРБ. Нямаме никакво право да им се сърдим. Крамолите и пазарлъците в Синята коалиция ги убедиха, че ние не сме отговорни техни представители. Дадоха ни важен знак и добър урок. Вместо да се правим на ощипани, трябва да прочетем този урок и да се явим на поправителния, защото ликвидационна сесия няма.

И най-сетне (във връзка с всички горни точки, и най-вече последната) - ще се стремя никога вече да не правим "компромис между страха и надеждата". Коалиционната политика, основана на собствените ни страхове, е обречена на провал. Съдружия, основани единствено на сметки, не просъществуват дълго дори и в света на парите. Битката срещу олигархичния модел на управление е трудна и дълга, успехите - само еволюционни и частични. Изисква се упорство, търпение, смелост. Няма място за страх и несигурни съюзи.

Това е за мен смисълът да се развивам в политиката, вярвам, че това е и смисълът, който моите приятели ми възлагат. Нека звучи патетично, но това е "островът", който си струва да пазим, с надежда, че от отбранителна крепост ще се превърне в плацдарм за десант. Десант, който може би поколението на децата ни ще направи...:

... We shall go on to the end. We shall fight in France, we shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender...

.

The winner takes it all? ... или пак за бъдещето на "десницата"

Why do we always come here

I guess we'll never know

It's like a kind of torture

To have to watch the show

I. Кукленото шоу:

Искаме или не, сме изправени пред класически двуполюсен модел от Южноевропейски тип, който включва (регионална/етническа партия), фалшива левица и фалшива десница.

Левица, която се гордее с въвеждането на нисък, "плосък" и по съществото си регресивен данък, т.е. - колкото си по-богат, толкова по-малко данъци плащаш (ясно и кратко описано от г-н Любомир Христов). Левица, която се ползва с благоволението и спонсорството на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи, част от крупните земевладелци, производителите на алкохол, големия строителен и туристически бизнес и цялата приватизирана мрежа на сенчестата икономика, свързана със службите за сигурност.

Десница, която успя практически да премахне независимата частна инициатива по регионите и да изгради властта си върху зависими от властта "предприемачи", да смачка конкуренцията в много отрасли и да засили неимоверно позициите на монополите от общинско до национално ниво. Десница, която се ползва с благоволението на едрия бизнес, в т.ч. и особено енергийните играчи... (ами ... вж. по-горе). Десница, която изгради партийна мрежа върху структурата на министерство на вътрешните работи, и след като назначи шефове на РПУ и РДВР на всички ключови партийни постове, не се посвени да назначи и вътрешния министър за шеф на щаба си и да използва полицията за гръбнак на кампанията си.

Нека не си правим илюзии - този фалшив модел е силен и устойчив. Двете "алтернативи" имат общи спонсори и методи, ползват сходни и припокриващи се мрежи за натиск и влияние. И най-важното - имат споделен интерес да мачкат конкуренцията и пазара, независимите предприемачи и инициативата, да елиминират или "купуват" политическите си опоненти. Властта им е опряна на зависими икономически субекти,"стиснати за гушата" по сполучливия израз на Евгений Дайнов, които зависят от благоволението на властта.

Това означава, че интересите на олигархията включват и погазване на трудовите права на работниците и независимостта на синдикатите (които трябва да бъдат послушна част от "машината за гласуване").

II. Нашата отговорност:

ДСБ допринесе за тази грозна реалност:

На първо място, като допуснахме да бъдем въвлечени във фалшивия дебат "ляво"(БСП) vs. "дясно" (ГЕРБ) още през 2008г. Имахме (или трябваше да имаме) достатъчно информация за да знаем, че ГЕРБ са всичко, против което сме се обявили с програмните си документи (Възвание и Декларация). Днес България, управлявана от Борисов, е всичко, за което сме предупреждавали и против което сме се обявявали.

На второ място, проведохме коалиционна политика, която изостави учредителните ни принципи и идеите за справедливо и солидарно общество, в името на празна носталгична реторика и елементарен неолиберален популизъм.

На трето място, позволихме политическите ни послания да бъдат изместени от евтини партизански пазарлъци, публичният ни образ да бъде определен не от състезанието на идеите, а от подреждането на листите.

Допуснахме и десетки тактически грешки в поведението и посланията си, някои чудесно описани от Templar.

В резултат, общественото доверие намаляваше, изборните резултати се влошаваха, а фалшивата десница на Борисов вървеше от победа към победа, на гърба на фалшивия дебат кой е по-автентично десен.

Както вече писах, "десен" в България е който бие БСП на избори. Фалшивия дебат сме го изгубили. Голям праз. Пред нас стои истинският дебат, истинските цели, които сме посочили още преди повече от седем години:

Оттук започва нашият нов проект.
За силна демократична държава, даваща сигурност и насърчаваща солидарността между българските граждани.
За конкурентна икономика и европейски стандарт на живот.
За смело и решително отстояване на националните интереси, традиции и мястото на България.
България ще бъде силна, когато стане сигурно място за живот, когато има добре образовани граждани, когато има здрави и дълго живеещи хора, когато има пенсионна и осигурителна система, които гарантират достойни старини, когато изгради икономика, способна да расте в условията на конкуренцията в Обединена Европа, когато богатството й нараства от обогатяването на всеки неин гражданин.

III. И да ... бъдещето:

Установеният политически модел не може да изпълни трите основни задачи на управлението:

- Честна и качествена администрация;

- Законност и еднакви правила;

- Силна и модерна пазарна икономика;

Те са му противопоказни. Където тези предпоставки са налице, олигархията не вирее. Където вирее олигархията, тях ги няма. Просто.

А където тези предпоставки не са налице, няма и социална закрила, няма достъпни и качествени публични услуги (образование, здравеопазване, транспорт...), няма евтини и качествени стоки и услуги на пазара. Няма стандарт и качество на живота. Просто.

"Вместването" в този модел, в ролята на полезни идиоти, не носи полза нито за нас, нито за гражданите. Носи полза само на фалшивите. Не носят полза обаче и плакатното десничарство, и неолибералните мантри. Простите приоритети се нуждаят от няколко прости и ясни политически решения, зад които да стоим, whatever the cost may be . Времето на страха, сметките и тактическите съюзи отмина, безславно.

Koйто иска, може да приеме, че "победителят получава всичко" и да си тананика:

I was in your arms
Thinking I belonged there
I figured it made sense
Building me a fence

Building me a home
Thinking I'd be strong there
But I was a fool ...

Който не иска, може да напусне кукленото шоу, да забрави страха и краткосрочните планове за кариера и да се бори за общество, в което иска да живеят децата му.

.

Живковизация?

Когато вчера използвах този израз, ми беше ясно, че част от реакциите ще бъдат в стил

"И какво ѝ беше лошото на пенсионната система при Живков?!".

Нямам нищо против да отговоря, например на този коментар в "Сега":

По времето на Живков пенсионната възраст бе 55 години за жените и 60 за мъжете, а изискваният трудов стаж за пенсия бе съответно 20 и 25 години. Пенсията се определяше на базата три години с най-висока заплата, по избор на пенсиониращият се. Нямаше пенсионни фондове, НОИ и т.н.. Имаше брой пенсионери по сумата на пенсиите и общият държавен бюджет ги осигуряваше.

Написаното е вярно, за късния соц. (80-те години). И е много лошо. То означава, че пенсионните права се определят произволно, на база отделни "добри" години, и нямат никаква или почти никаква връзка с направените вноски. Изискването на кратък трудов стаж (20-25г.) също прекъсва връзката между принос в системата и размер на пенсията. В този модел, пенсията не е право, основано на собствен принос, а плащане по държавна преценка.

И резултатите са налице. Още в късния соц., пенсиите бяха изключително ниски. Но по-важното е, че нашите родители - вчерашни и днешни пенсионери, плащат именно тази сметка с мизерните си пенсии през прехода. Парите бяха опоскани за друго, бюджетът изтъня, държавната преценка стана много "тясна"... Останаха честни и съвестни хора, които цял живот, 30-40 и повече години, са внасяли доста високи отчисления за ДОО, а накрая получават супер мизерни пенсии, практически равни на тези, които са се осигурявали 20 години на нисък доход (с 3-4 "добри години") и не са допринесли почти нищо за системата.

Живковата "справедливост" доведе до обща мизерия за възрастните хора и особено нечестно отношение към тези от тях, които са работили дълго и с добър доход.

Национализацията на НОИ, която се провежда в момента, има същия ефект. Размерът на пенсиите става функция на каприза на управляващите, съответно - съображенията стават не икономически, а популистки. Отново за сметка на работещите и честните.

Докато пишех този текст, още две неща ми напомниха за Живковия стил:

- Безпардонната наглост на премиера, който "забрави", как само преди година обясняваше, че е провел "най-добрата пенсионна реформа в Европа" и обясни, че има спешна нужда от реформи днес.

- Угодничеството на журналистите, които отказват да напомнят гордостта от "реформата" през 2010г.

Снимката как Бай Бойко балансира бюджета на НОИ е от "24 часа", който ни напомня и някои подробности:

"През 2016 г. дефицитът в НОИ ще бъде стопен и системата ще е стабилна до 2035 г. Дотогава ще трябва да се предприемат и други мерки", обяви премиерът Бойко Борисов...

...

А през 1980 година достигнахме комунизЪма, ако сте забравили.

.

§ 22 след 22 години или за едно кучешко лайно и бъдещето на "автентичната" десница

На 23 октомври, на улица Парчевич пред 127-о училище (на една пряка от мястото, където посрещнах 10.11.1989г.), настъпих едно доста прясно и миризливо кучешко лайно. Извинете за израза, но тъй като всички го използваме в ежедневието си, а това е само дневник, реших, че не е нужно да се изразявам евфемистично (но ако предпочитате да го четете "екскремент", това си е ваше право).

Казах си - дано е на късмет, и се запътих да гласувам, а после да пиша жалби в щаба на Прошко. (Гласувах, както и 90% от познатите и приятелите ми, за на пръв поглед странната двойка Прошков/Кунева, но това е съвсем отделен разговор. И двамата бяха трети по проучвания, "късмет" значеше да имам ЗА, а не ПРОТИВ кого да гласувам на втори тур. Да вземам решения на 30 октомври, насочени към бъдещето, а не към миналото. Но и това е друг разговор.)

В ранния следобед, след втората порция екзит-полове, всички в щаба на Прошко вече знаехме, че работата не опира до късмета. Не опира до настъпване на лайна, плюене против уроки, фърляне на боб и леене на куршум, нито до мантри, чакри, аури, нумерология, звездни констелации

Най-вече - не опира до мантрата за "автентичната десница", която е все онеправдана и атмосферното налягане е попречило на избирателите ѝ да стигнат до урните или Ахмед Доган в село Кочан ги е изработил да гласуват за други, не-дотам-автентични-десни. И оттам - надеждата, че следващият път "ще се получи", хората ще се събудят, ще видят кой е достатъчно автентичен и пр. и пр. Вижда се, че това е заблуда, и аз - като представител на ръководството на ДСБ - съм също отговорен за тази заблуда.

Проблемът, пред който сме изправени, изглежда много по-сложен:

За 22 години, поради недостатъчния напредък на страната, и поради продължаващата зловредна и дори пагубна роля на БСП за тази липса на напредък, "автентичен десен" за повече от милион българи е този, който бие БСП на избори. Който твърди, че е по-автентичен и пада от БСП (и не само от тях), рискува да бъде автентично смешен.

А защо §22? Защото партия ГЕРБ печели избори срещу БСП с методите, заради които от 22 години искаме БКП да я няма на власт. Защото партия ГЕРБ е създадена върху организационната структура на МВР - най-нереформираната институция в страната, която дърпа промяната назад и съхранява и развива връзки, канали, мрежи на влияние от преди '89 година. Защото партия ГЕРБ упорито налага един икономически модел на зависимост и контрол от страна на властта, с който се опитваме да скъсаме 22 години. Защото партия ГЕРБ възстановява модела на управление на едноличната безпросветност, антиподбора на кадри, властта на арогантната неграмотност и кухите лозУнги (днес - с "проевропейска насоченост").

Автентичен десен изглежда е този, който - за да не допусне БСП до властта - поддържа всичко, което властта на БКП беше в миналото. И всички последици няма да закъснеят - всички пороци на късния соц. се развиват и възпроизвеждат - привилегии, демотивация на работещите, липса на инициатива, обществена склероза.

Тази ситуация е изключително трудна. Алтернативата между БКП и "дясната" партия ГЕРБ, която имитира управленските похвати на БКП и използва нейните мрежи за влияние - непоносима. Прочее, в момента пред демократите и реформаторите в България няма чист верен ход, няма ход, който води към политическа победа. (Минаха 4 години от предишната ми статия на същата тема, и за съжаление съм бил твърде, твърде прав....)

Има обаче възможност за изоставяне на мантрите и претенциите за автентичност и кухите десни заклинания и упорито изграждане на сериозна алтернатива на всичко, което днешното управление представлява в сферата на сигурността, образованието, социалното дело, икономиката, човешките права, културата.

Как?

Очевидно това няма лесен отговор, но е и единственият политически въпрос, който ме интересува и ще ме интересува в близките месеци и години. За него ще пиша, за него ще работя, надявам се, че това се отнася и за цялата партия ДСБ.

Ако някой смята да чака хората да се убедят, че ГЕРБ "не са десни" и да се върнат при "по-автентичните", мога да му покажа къде има лайна за настъпване.

.

'

.

Избор(и) с поглед назад

Излишно е да пиша колко труден е изборът за балотажа. Убеден съм, че позицията "да си траем" е неприемлива, а въздържането от гласуване - безсмислено. В неделя вечер Плевнелиев или Калфин ще бъде държавен глава, с моя глас или без него. Изборът е толкова важен и непредвидим, че неучастието не ми харесва.

Ясно ми е, че всяко решение, особено публично обявено, днес носи само загуби и разрив с приятели и съмишленици. Но пък човек, решил да отдели част от живота си на публична дейност, няма право да се страхува от подобни избори. Последните дни предлагат куп твърде трудни дилеми (и за всяка от тях ще пиша отделно - и за първия тур на президентските, и за втория на варненските ... но днес актуална ми е тази), но си давам сметка, че трудните решения предстоят, а не са зад теб, когато си на 36.

Решение, обърнато към бъдещето, аз не виждам и нямам.

Не вярвам на ГЕРБ, че модернизират страната. Не вярвам нито на демократичността на тази партия, нито на способностите ѝ да промени каквото и да било в страната към по-добро. Не вярвам изобщо, че г-н Плевнелиев има качествата да се открои на общия милиционерски фон и да даде на президентската институция независимост и нова, полезна обществена роля. Напротив - споделям опасенията, че безличното му поведение и липсата на подготовка за поста, който иска да заеме, ще дадат допълнителна нелегитимна власт в ръцете на Борисов и Цветанов.

Г-н Плевнелиев вече се провали в първото си изпитание - още преди втория си тур. Той не махна нелепата усмивка от лицето си ...

(снимка - Булфото)

... и не каза какво е неговото лично отношение към изборните нарушения, не защити днес правото на глас и избор на българските граждани. Президентът е преди всичко застъпник на гражданите и гарант на правата им, символ на нацията като политическо, а не етническо или териториално понятие, на свободите, които чрез демократичния процес дават легитимност на публичната власт. В тази си функция кандидатът на ГЕРБ вече се провали. Ако бъде избран, този провал ще съпътства целия му (по презумпция и нареждане свише - и единствен) мандат.

Злоупотребата с етническата тема от страна на премиера Борисов и персонификацията на избора в неговото лице (вместо това на Росен Плевнелиев) само допълнително ме убеждават, че нищо добро от ГЕРБ не може да се очаква.

Имам обаче решение, обърнато изцяло към миналото.

Към миналото на семейството ми и към миналото на партията на г-н Калфин. Съвсем лично, аз не мога да се изправя нито пред живите си родственици, нито пред покойниците си, и да кажа, че ще гласувам за БКП. А съвсем не-лично, партията на г-н Калфин не може да се изправи нито пред привържениците си, нито пред жертвите си, и да каже, че не е БКП. Защото ... ще загуби. Тя се храни от това, че е БКП, че не се разделила с миналото си. Нито с престъпленията от 40-те до 80-те години, които продължават да са част от идентичността ѝ, нито с престъпленията на 80-те и 90-те, които продължават да са част от бюджета ѝ.

Партията от "Позитано" не е решение на проблемите, които управлението на ГЕРБ поставя. Напротив - тя е основата на тези проблеми. Именно страхът от поредния провал на БСП консолидира десния и центристки вот в "твърдата" ръка на Борисов. Именно спомените от няколко управления на "социалистите" накараха стотици хиляди, които псуваха Борисов, Дянков и Цветанов, все пак да гласуват за тях "на сигурно". Дори малкият и среден бизнес, който отнесе цялата корумпираност и некомпетентност на ГЕРБ на гърба си, масово подкрепи ... ГЕРБ. Това не е само Стокхолмски синдром. Това е преди всичко защита срещу връщане на властта в БСП - страх, с който Борисов чудесно си играе.

И накрая - като член на ръководството на политическа партия, съм наясно, че нося лична вина и отговорност за избора, пред който моите приятели и роднини са изправени. И при избора за президент, и при избора на кмет на Варна. Затова и не си позволявам да давам съвети, а само обяснявам личното си решение.

В неделя ще отида до I-ва гимназия и ще избера миналото, като пусна бюлетина за Росен Плевнелиев. (Ако живеех във Варна, никаква сила не би ме накарала да подкрепя Кирил Йорданов, който освен човек на мафията, е и човек на партията на г-н Калфин...)

От понеделник, решенията ми ще бъдат насочени към бъдещето, водени от желанието аз и приятелите ми никога повече да не бъдем изправени пред такъв избор. Да не допуснем алтернативата БСП-ГЕРБ да води политиката и управлението ни. Ще рече - да има силна и сериозна анти-ГЕРБ политическа алтернатива.

Не ме питайте какво значи това. Не знам. Може би значи такива като мен, готови да изберат миналото, да не се занимават с политика, а може би значи друго. Сутрешният "дебат" Йорданов-Марешки преля чашата, не съм способен да мисля трезво :) Но за това - отделно.

.

Гласувайте, защото ... тези избори НЕ са решителни

Току-що прочетох, съвсем случайно, през не-толкова-"умния" си телефон, един от най-умните текстове, които са ми попадали. А това тук, надолу, е моят "превод" на този текст, доста опростен.

Пълно е с умни и честни хора, които не гласуват, защото - "няма смисъл", "пак няма да се получи", "народът е прост", "пак ще си Го изберат / Ги изберат" и т.н. и т.н., защото "нашият" кандидат не бил достатъчно силен, или пък гениален, или пък познат на широката общественост, или представителен, или ... нещо подобно.

Накратко - не гласуват, защото ги е страх да не се разочароват, да не са пак от губещата страна, защото им е "писнало да чакат последната пресконференция" и изобщо предпочитат да са готини, неангажирани, непукисти, на английски - cool.

И знаете ли какво - тези хора не са виновни. Защото ние - партийните активисти, "агитатори" и пр. ужасни думи всеки път натягаме пружината до скъсване, все е бой последен, все е сега или никога, всичко или нищо, все е "време е", и изобщо, ледът се пука, господа съдебни заседатели. Светът свършва в деня на изборите.

Ама това са глупости. Политиката не е усилие за едни избори, не е напън през една кампания, а е постоянно усилие за развитие на обществото, което върви през годините и поколенията, през спадове и възходи, успехи и провали, грешни преценки и избори. Ако сме поне малко консерватори, трябва да си дадем сметка, че Аденауер е спечелил първата си политическа победа след половин вековна кариера, на 75 годишна възраст. След две световни войни и след края на един "хилядолетен райх". Не е имал живи съратници, когато е започнал да променя Германия и Европа ...

Трябва да си дадем сметка, че не сме се отказали от образованието си, защото на втория месец от него не сме започнали да правим кариера или пък научни открития, или пък импакт-фактор публикации.

Не сме отказали да преспим с една симпатична жена, защото може би не е идеалната баба на внуците ни.

Не сме си тръгнали от стадиона, защото Гиби Искренов е пропуснал в 3-тата минута срещу "чорбата", и не сме се отказали от "Левски", защото през '87 падна от Сарагоса.

Не сме спрели бирата в седми клас, след първото повръщане (а може би трябваше?)

И не си изхвърляме детето през прозореца, защото не смята квадратни уравнения на три години.

Не, в неделя изборите не са решителни и не са последен бой. И понеже сме поне малко консерватори, ще се сетим, че според Рейгън, изобщо няма последни битки в политиката:

"There are really no last, final campaigns. Each generation must renew and win again for itself, the precious gift of liberty, and the sacred heritage of freedom."

Единственото решително нещо е дали критично малцинство хора в България, както с десни, така и с леви убеждения, ще съхранят и отстоят вярата си, че обществото може да се променя, че отделните човешки избори и действия могат да правят живота на множество хора по-добър, по-качествен, по-справедлив. Тази възможност е експериментално доказана.

Също така експериментално доказано е, че това е дълго и напоително усилие, което минава през понякога доста продължителни лоши периоди. Предстои ни да живеем в интересни времена за цяла Европа, най-вероятно за целия свят на западната цивилизация. Да бъдем В КРАК С ВРЕМЕТО ще означава устойчивост, търпение, готовност за промяна и адаптация. Ще означава преди всичко смелост да минем през трудното и вяра, че ценностите и идеалите на цивилизацията ни, стремежите ни към свобода, лични права и просперитет, основан на труда, смелостта и инициативата, са достатъчно силни, за да оцелеят и да се развият в лошите години.

Гласувайте в неделя, защото тези избори НЕ са решителни.

Решителното е много по-важно, и няма как да го постигнем, ако ни е страх от малките неуспехи.

А ако гласуваме, и това е бонусът, малките неуспехи няма да дойдат. Ще дойдат, ако не друго, малките успехи.

.

П.П. И още нещо - за предпочитане е, през "интересните времена", да не ни управляват полуграмотни хора с мания за величие и съвсем неграмотни контрол-фрикове. Нужни са ни поне малко лидери, които разбират съвременния свят с неговите предизвикателства. Хора с модерно и задълбочено мислене, които осъзнават колко опасен е ориенталският псевдофеодален модел, в който затъва обществото ни. Хора, които познават историята и са готови да излязат от шаблоните на "прехода", да направят стъпка напред не в тъмното, а опрени на традиция и опит. Аз знам, че Прошко Прошков е такъв човек, знам, че Ники Недков е такъв човек.

Знам, че всеки от читателите на този текст може да разпознае такъв човек там, където гласува.

.

Зад фасадата

Преди години, покойният ми баща казваше, че не е трудно да предвидим какво ще се случи в българската политика – просто трябва да си спомним какво се е случвало в Полша или Унгария преди десетина-петнайсет години. В Полша и Унгария, обаче, днес се случват твърде различни неща...

В Унгария управлява популистката „десница“ на Виктор Орбан, която провежда крайнолява икономическа политика, ограничава личните свободи и медиите и упорито се опитва да вкара страната в конфликт с нейните съседи. Икономическите провали и необузданият популизъм подхранват крайния национализъм на партията „Йобик“, която е основна опозиционна сила наред с бившите комунисти. Политическата изолация, лошите икономически перспективи, ограничените граждански права и социалното напрежение са водещи във всеки коментар за страната.

В Полша, обаче, Доналд Туск и неговата „Гражданска платформа“ постигнаха първи случай на преизбиране на действащо правителство и премиер от 1989г. насам, изпратиха доскоро мощната партия на бившите комунисти на незавидното, но заслужено място на последна парламентарна сила и изкараха ксенофобските и антиреформаторски партии като „Самоотбрана“ извън Парламента. Страната преминава през кризата с минимални щети и наблюдателите споделят мнението на премиера, че пред очите ни е рядък за целия ЕС повод за оптимизъм - "Успех на оптимистичната Полша, Полша, която вярва в себе си и иска да върви напред".

Защо пиша всичко това дни преди изборите в България? Защото е очевидно, че в нашата политика няма ясни ориентири. Европейската народна партия си заравя главата в пясъка и дежурно се радва на всички „десни“ успехи в Европа – както на популистите на Орбан, така и на реформаторите на Туск. По този начин тя лишава посланията си не само от съдържание, но и от политически ценности. Двата модела са вода и олио, между тях едва ли има нещо общо, освен етикета ЕНП. Затова и призивите на европейските лидери за подкрепа на ГЕРБ нямат никаква стойност. Те не дават отговор на въпроса кой модел избираме в България, по кой път поемаме, къде искаме да бъдем след пет, десет или петнайсет години.

Знам от лични разговори, че в ЕНП много им се иска Бойко Борисов да бъде „българският Доналд Туск“. На самия Борисов може би също му се иска да бъде политик от този тип - умерен, консенсусен, малко нещо популист, понякога нерешителен, но чаровен. И най-вече – изключително компетентен и икономически удивително успешен. Иска му се, но не може. А и не му стиска. Напротив – той ни показа всичко от другия модел.

Показа ни евтин популизъм и национализация, съюз с крайната десница и националистите, ограничаване на гражданските права, икономически провал. Крайната некомпетентност на управлението и лично на премиера напоследък се компенсира и със заядлив наставничекси тон към Европа, стигнал до безобразното изказване за пенсиите. Но най-лошото, което ни показва Борисов в тази кампания, е опитът да представи БСП като свой основен опонент, за да плаши с нея избирателите. ГЕРБ насила легитимират провалената партия на бившите комунисти, за да изкарат себе си единствена десница и едва ли не единствени демократи. Този подход вече е давал отровните си плодове, и ако той успее, резултатите са ясни – скорошно връщане на БСП във властта.

И така, призивите на ЕНП не могат да бъдат ориентир. Изборът трябва да направят самите десни и центристки избиратели, реформистите и демократите в страната. Избор трябва да направят и хората с леви убеждения, които виждат какво представлява БСП и не искат модел без демократична алтернатива (което именно е моделът на Орбан в Унгария). А решението е ясно – да се отнеме на ГЕРБ монопола върху политическата власт. Да се разбият претенциите им, че са единствена десница. Да се изобличи наглата лъжа, че те са партия на прогреса, стопанския напредък и промяната. Защото зад усмихнатата (но беззъба) фасада на Росен Плевнелиев и Фандъкова надничат мутрите на Цветанов, интригите на Кирил Йорданов, далаверите на Лечков, брокерите на Антоан Николов и Софиянски в листите на ГЕРБ.

Надничат отказът от реформа в правосъдието, съюзът със Сидеров и икономическият провал. Там, отзад, зад благите приказки, е фалитът на средната класа за сметка на няколко едри монополисти, с които Борисов играе карти. Ще ги кажа – ТИМ, „Лукойл“, „Главболгарстрой“, „Балканстрой“, играчите от енергийната мафия. Да изреждам ли още, защото е лесно?

За да направим избор между модела „Орбан“ и модела „Туск“, първо трябва да приключим с модела „Борисов“. С опита на управляващите да ни представят българската политика като схватка между ГЕРБ и БСП. А този избор е прост – навсякъде трябва да подкрепим десните и демократични кандидати, които имат шанс да победят или да стигнат до балотаж. Прошко Прошков в София, Димитър Сяров в Сливен, Николай Недков във Варна, арх. Илко Николов в Пловдив, Иван Капралов в Шумен. И десетки кандидати в малки общини като Каварна, Балчик, Нови пазар, Преслав, Разлог, които поемат истински рискове с кандидатирането си – риск за професията или бизнеса си. А напоследък, с развихрянето на МВР в ролята на щаб на ГЕРБ – и риск за личността и здравето...

Само тези смели хора могат да победят на втори тур и да сложат началото на демократична консолидация в обществото.

Така че след няколко години да можем да кажем, че е победила „оптимистичната България, България, която вярва в себе си и иска да върви напред".

Комиците и сценаристите

Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов със сигурност не са лоши актьори, никак даже. Изобщо не харесвам Любо Нейков, но хора, които разбират повече от мен, твърдят, че имал талант. Добре.

Проблемът на "Комиците" не е актьорската игра. Шоуто е трагично заради кух сценарий, безобразен диалог, евтини и дори долнопробни скечове, класически шаблон (повече за шаблона в хумора съм писал отдавна).

От три седмици "Комиците" правят кампания вместо ГЕРБ. Трупата е в състав Любо Нейков в ролята на бай Бойко, останалите актьори, Плевнелиев, Попова, Цветанов и представители на местната самодейност в ролята на кандидат-кметове. А, да. И Веско Маринов, разбира се.

Сценарият е по-слаб от обичайното. Шаблонът е още по-кух.

Няма какво да му се коментира на днешния "дебат" между трима кандидати за държавен глава. Скръб.

Росен Плевнелиев може да е имал качества за позицията в МРРБ. А може и да е нямал, но това е отделна тема. Доколкото изобщо има шансове да стане президент, аз се боя, че ще допринесе за тази институция колкото Искра Фидосова за парламентаризма.

По-добре да дойдат "Комиците"

.

ДСБ не купува, ДСБ не се продава

След размириците в Катуница и повечето големи градове на страната, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) взе повече от странно решение – да се направи списък на местните „феодали“ и олигарси. Казвам странно, не защото такива няма. Напротив – такива има, те стават все по-властни вече дузина години, и тяхната зловредна обществена роля е определяща както за сегрегацията и мизерията на ромските махали и за купуването на гласове, така и за застоя в местния бизнес, корупцията и мудното усвояване на европейските фондове. Темата за местните олигархии е едно от нещата, които провокираха мен и много мои приятели да се включим в политиката именно след местните избори 2003 година, когато ясно се видя, че и бившите „сини“ политици съвсем не са имунизирани срещу това влияние и е видима заплахата цялата местна политика да бъде подчинена на корпоративни и мафиотски интереси, без оглед на политическата принадлежност на управляващите.

Но точно Георги Първанов и Бойко Борисов да свикват КСНС, за да правят списък на олигарсите, е колкото смешно, толкова и цинично. Те имат списъка. Достатъчно е да проследим срещите на Първанов с местни величия при създаването на мъртвороденото „АБВ“ или да видим кои стари кметове подкрепя ГЕРБ на настоящите местни избори.

Нужен ли е КСНС, за да се запознаем с далаверите на Йордан Лечков, след като европейските фондове на общината му бяха спрени?

Колко списъка ни трябват, за да видим, че при управлението на Кирил Йорданов Варна стана града с най-лоша бизнес среда, малките предприемачи фалираха, шепа фирми завладяха всички обществени поръчки, а групировката ТИМ почти изцяло измести публичната политическа власт?

В кой списък са имената на „брокерите“ в Столична община, започнали дейността си като хора на Софиянски и Антоан Николов, а днес приютени от ГЕРБ на миловидната Фандъкова? В списъка на местните олигархии или в листите на ГЕРБ, където те са пак на избираеми места?

Къде да търсим антуража на Цонко Цонев? В следствения арест или в щаба на управляващите?

Мога да изброявам още десетки общини, само за пример ще дам най-известните – Несебър, Правец, Разлог ...

Не, Първанов и Борисов не са решението. Те са проблема. Те са приятели, покровители и продукт на феодалите и олигарсите. Те с тях си пият ракията, слушат им певачките и си ходят на лов.

Мога само да се гордея, че ДСБ не подкрепя такива кандидати. Няма ни в списъка нито на купувачите на гласове, нито на клакьорите по трапезите, нито на приятелите на местните „благодетели“. ДСБ не купува и не се продава. Навсякъде в страната издигаме и подкрепяме хора, които са доказали, че не се приемат не просто мафиотските порядки, но и примиренческия модел на съгласие със силните на деня и с местните благодетели. С лекота цитирам кандидатури, които подкрепят тезата ми – Николай Недков във Варна, Петър Петров в Балчик, Митко Сяров в Сливен, Евгени Чобанов в Каварна. Всички те не просто не се съобразяват с местните господари. Те градят кампанията си на политическа атака срещу мафиотския модел, осигуряват политическо представителство на дребния бизнес, на независимите предприемачи, земделци и хотелиери, на гражданите срещу зависимата и корумпирана администрация. В столицата Прошко Прошков направи нещо повече – той атакува не само слабото управление на администрацията на Фандъкова. Атакува цялостния ориенталски модел на управление на ГЕРБ, опитите на Борисов и Цветанов да овладеят корупционните схеми от времето на Софиянски и да ги свържат в съюз с милиционерски натиск върху гражданите.

Нека погледнем честно. Това смело поведение понякога печели, но и понякога губи. Не навсякъде кандидатите на демократичните партии ще надделеят над мафията. Промяната не става с една крачка.

Но тя започва там, където направим крачката.

Мъжкари

От известно време сме ощастливени от новината, че в България имало мъжкари - Ицето Стоичков и неговите приятели от МВР, пардон, ГЕРБ.

По-късно разбрахме какво е да си мъжкар.

Мъжкарско е да слушаш концерти на Веско Маринов, докато държавата ти гори.

Мъжкарско е да си пиеш кафето и да подкрепяш Йордан Лечков - с присъда, още осем висящи дела, спрени еврофондове заради корупционен модел на обществени поръчки. Вече два пъти компрометирал изборите в Сливен с масово купуване на гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Кирил Йорданов във Варна и да го обявяваш за пръв приятел. С надеждата, че ще си припишеш победа, спечелена с купени гласове ...

Мъжкарско е да подкрепяш Каварненския тарикат Цонко, с тримата най-приближени служители на общината окошарени за корупция и кражба на общинска земя, с "циганския кмет" от дясната му страна, обявил търговията с гласове за успешен модел на интеграция. Отново в очакване на победа с купени гласове ...

Мъжкарско е да обявиш да включиш на избираеми места в столичната си листа хората, които са изнудвали собствения ти кандидат-президент за половин милион евро и са лицата на корупцията в столичната община от няколко години преди да вземеш властта, та до днес, и очевидно - и утре ...

Особено мъжкарско е да изтеглиш полицията пред лицето на тълпа футболни ултраси, въоръжени с коктейли "Молотов" и да оставиш правосъдието в ръцете на развилняла се расистка тълпа. И на другия ден да се правиш на мъдър и приятно разсеян. Забравих ... мъжкарите са били на концерт на Веско Маринов, те не знаят какво е станало ...

Всъщност същите мъжкари, тогава ръководители на МВР (още не се казваше ГЕРБ, а само МВР) преди девет години разхождаха едни други цигански барони из страната, вместо да предадат на съд виновните (ако има такива) и да възпрат развилнялата се тълпа във Видин.

Сега разбирам. Мъжкарството е обратно на мъжеството. "Овца без история" в лъвска кожа. Мизерия, както казваше капитан Б. Борисов (нищо общо, честно момче от село) - ротният ми в казармата.

Или както казват Deep Purple - Maybe I'm a Leo, but I ain't a lion ...

.

.

О-безсмислици

Чак не ми се пише...

Европа се тресе от най-тежкия политически дебат в историята си (или поне най-тежкия от Маастрихт насам, макар тогава да цареше поне всеобщ оптимизъм...Повече за оптимизма на 90-те - при Комитата).

Европа и целият западен свят се тресат от най-тежката икономическа криза след войната, криза в непредвидена фаза и с непредвидими последици.

Кризата на политическото лидерство (прочее изцяло търсена и умишлена криза) е обхванала целия ЕС и заплашва да парализира политическата власт в отделните държави. Това е дълга и отделна тема, обхващаща съвсем не само дълговата криза, но и икономическата и фискална политика, социалните функции на държавите, пенсионните системи, имиграционната политика и в крайна сметка - гражданския мир.

И докато европейските общества болезнено започват да осъзнават нуждата от Европейски Публиус (псевдоним, зад който се крият титани като Хамилтън, Мадисън и Джей), българската политика затъва в невиждан дори за нашите мащаби провинциализъм, простете, думата е твърде слаба.

...

А казвахме, че президентските избори са добър повод за дебати и спорове по сериозни теми, далечни хоризонти... Да бе, да.

.

Няма нищо случайно...

Помните ли вица?

Ходил си един из Студентски град с налудничав и измъчен поглед и повтарял "Няма грешка, няма грешка, 40 блок, 204 стая, няма грешка, няма грешка ..."

Е, няма да го разказвам до края... Твърде е нецензурен и може би - расистки. Който се сеща, сеща :) Но точно за този виц се сетих, докато четях интервюто на общинския съветник от ГЕРБ (а преди това - от "Гергьовден"), небезизвестния г-н Радослав Тошев ...

Ама вижте, това е не се само срещу Плевнелиев, това е срещу кандидат-кмета на ГЕРБ и срещу общинските съветници на ГЕРБ. Аз просто съм удивен от цялата тази работа и не знам...

....

Доколкото познавам Цветан Цветанов, няма нищо случайно в неговите действия.

И така. Предполагам, че читателите на този блог следят сагата с поискания от общински съветници подкуп, мълчанието на съвестния гражданин Плевнелиев и изненадващата откровеност на председателя на щаба на ГЕРБ (т.нар. МВР), г-н Tsv. Tsv., титуляр на следдипломна квалификация по право.

Вече само наивници могат да си мислят, че Tsv. Tsv. е изтърсил компрометиращи факти за кандидата си случайно, от глупост. Това, че е глупав, съвсем не значи, че не познава прийомите на щаба на ГЕРБ (т.нар. МВР), и то добре. Познава ги, и то чудесно. И ги използва.

Показателно е, че вместо да затворят устата на послушните медии (което умеят отлично), от ГЕРБ охотно коментират, информация бълва от бумагите на Пеевски - телеграфи, монитори и други технически средства, в т.ч. и официозната bTV.

И така. В ГЕРБ се води мръсна милиционерска война за "разстановката" на силите след изборите. Очевидно е, че основен "рубеж" във войната е разпределението на баницата в Столична община, където - зад гърба на незаинтересуваната пионка, наречена "кмет" се вихрят далавери за стотици милиони. Тъй като от ГЕРБ не обичат да четат и да се учат от миналото, може би не знаят къде се разполагат силите след такава война - в опозиция.

А един поне видимо приличен мъж, родом от Гоце Делчев, който съвсем не иска да става президент, но вече не е и никога повече няма да бъде министър, скоро ще обикаля из Бизнеспарк София с налудничав, измъчен поглед и ще повтаря:

"Няма нищо случайно, нищо случайно на 6-ти септември № 29 няма нищо случайно" ...

.

Цената на узото или колко лесно е да бъдеш прост...

Вчера точно обсъждахме колко добра идея е откриването на мидена ферма в София - много утвърдена марка, а от друга страна - хиляди потенциални клиенти, които са слушали, слушали, но не биха отишли до Каварна за да изядат една чорба.

Всичко това хубаво, но както разчиташ на марката, за да ти доведе хилядите клиенти, така и трябва да се пазиш от простотии, които да ги разгонят.

На пръв поглед дребен пример от вчера - сервитьорът упорито предлага узо в бутилчици от 200мл., добре познати на всеки, който е ходил в Гърция. В менюто няма цена, има само 3лв. за 50мл. в чаша. На финала се оказва, че цената за 200 мл. е 15 лв. Да уточня, че бяхме поръчали всичко една така доза, т.е. не става дума за пари, а за дразнеща дребна подробност. Дразнещата подробност стана вбесяваща, когато сервитьорът извади куп безумни аргументи за тази очевидна простотия и на всичкото отгоре обяви, че било съвсем невъзможно въпросната доза от 200мл. узо да струва 4.50 евро в Гърция. Е, преди месец беше повече от възможно...

Та така - вместо куп доволни клиенти (каквито бяхме през цялата вечер), на финала - неколцина доста разгневени млади хора с впечатление, че някой е бил 500 и кусур километра и похарчил сума ти пари за ново заведение, само и само да ги прави на идиоти.

Е, добре. Мисля, че се получи балансиран текст - за който не знаеше споделих, че има мидена ферма в София, а за който е наясно - че са се отдали на дребни тарикатлъци :)

.

ТИМ-Building

Този текст започнах отдавна. Заглавието обаче ми щукна днес, след като видях великолепната карикатура на Комарницки в "Сега".

От повече от две седмици, медиите и неколцина активисти на ГЕРБ–Варна драматизират около подкрепата на Бай Бойко, Цветан Цветанов, Павел Димитров (in order of appearance) за (без)действащия кмет на Варна Кирил Йорданов. В крайна сметка, управляващата партия очаквано подкрепи кандидата на статуквото, срещу което на думи се бори от 4-5 години, а на дела подкрепя усилено поне от 2, като му осигурява мнозинство в общината, в странна коалиция с ДПС, "Атака", "Нашия град" и пр.

Драма има само в медиите и може би в главите на неколцина местни "гербери".

На практика, между Кирил Йорданов и ГЕРБ съществува здрав и принципен съюз, основан на споделени ценности и начин на живот:

- Непрозрачно и некомпетентно управление;

- Баланс на различни корпоративни интереси, които формират приоритетите на управлението;

- Отстъствие на политическа воля и защита на обществения интерес;

- Евтин популизъм и надуване на рейтинг чрез зависими медии;

- PR стратегия, основана на рязане на ленти, спортуване, общи снимки с мацки и пийване в компания на заможни приятели.

...

И ... да. Стратегическо мълчание по теми, свързани с ТИМ и дъщерните ѝ дружества.

Толкоз. Нищо неочаквано и странно.

За любителите на турски сериали и сърцераздирателни истории:

Не тъгувайте, бракът е по любов.

.

.

Войната с(ъс) запетайките

Преди десетина години, един известен спортен коментатор похвали футболиста на "Левски" Бисер Иванов-Легендата, че "проявява желание за активност". Този по-скоро случаен израз доста добре описваше ентусиазираното лутане на играча с №4 и обезпокоително неясни функции на терена. И все пак, на фона на отегчените и арогантни "звезди" на българския футбол, Легендата предизвикваше симпатия ако не с таланта, то поне с ентусиазма си... Но това беше тогава, и беше само футбол.

Подобно доброжелателно отношение имаше и към "политическата воля" на МВР в първите месеци от управлението на ГЕРБ. Хората сравняваха наглостта на Румен Петков и Ахмед Доган с привидно искрената несръчност на Цв. Цв., който трудно успяваше да върже смислено изречение и явно не знаеше какво трябва да се случи, но пък усилено кОпаше с багера...

Това съвсем не беше само футбол, а нещо твърде сериозно. И все пак, и този период е в миналото.

През последната година "картинката" (цитирам едно от многото поразителни интервюта на вътрешния министър напоследък) е доста изменена и изглежда така:

- От едната страна на въображаемата "барЕкада" стоят Цветанов, лобистите от ПГ на ГЕРБ, кадровиците от Висшия съдебен съвет, няколко техни скандални назначения на високи нива в съда, целият среден и висш ешелон на прокуратурата, целият висш ешелон на МВР.

- От другата страна стоят повечето съдии и адвокати в България, в огромната си част почтени хора, а някои - и много добри юристи. Все хора, които от години призовават да се смени ВСС и да се промени начина на избиране на съвета, да се преустанови безобразният натиск върху съдиите, да се спре корупцията в "кадруването" и практиките на партийни и мафиотски назначения. И още нещо, много важно - да се отнеме на кадрите на прокуратурата (безспорно най-неефективната, безхаберна и нереформирана част от системата) правото да контролират назначенията в съда, както и да се реформира самата прокуратура, като се въведат някакви методи на контрол върху това изчадие на късния комунизъм и ранния преход.

Черешката на тортата е назначаването на двама прокурори за членове на ВСС от парламентарната квота - по предложение на "независимите" (а всъщност - сменящи различни партии под давлението на едни и същи спонсори) депутати и с гласовете на ... ГЕРБ. Нека го кажа много ясно - г-н Нестор Несторов е знакова фигура от епохата на най-голямото прокурорско своеволие и безхаберие, едно от лицата на провала на наказателното правораздаване. Другият господин, освен че е напълно неизвестна персона, е имал честта да обитава едно от най-безсмислените и лишени от реална работа звена на системата - военна прокуратура.

Какво се крие зад това разположение на силите и зад главоломния ход с назначаването на тези две лица във ВСС? Какво се крие зад упоритата подкрепа, която Цветанов дава на прокуратурата, въпреки постоянните ѝ провали да вкара в зала годно обвинение?

Ще предложа един нетрадиционен отговор - просто прочетете декларацията на ПГ на ГЕРБ от 19.07.2011г. Ще цитирам само един абзац:

Втората половина на българския преход роди формулата на политическите търговци - че дори и най-бездарния ни представител е сто пъти за предпочитане пред кресливите, политически късогледи и корумпирани опоненти. ГЕРБ постави едно санитарно условие за успешно управление – честността и сме сигурни, че тя ще гарантира пълния ни мандат. Няма да оставим управленито на автопилот... политиката на автопилот не е лесна работа - първо трябва да умееш да си осигуриш условия за автопилотиране.

Тук вече не сме свидетели на поведение, заслужаващо снизходителната симпатия, с която публиката на "Левски" окуражаваше Бисер Иванов-Легендата. Свидетели сме на санкюлотска ярост на уплашени и неграмотни хора, които не могат да поставят една запетая на мястото ѝ и използват пълния член от време на време, за развлечение. Явно в групата на управляващите малцината запознати с правописа са изпаднали в немилост, а всеки порив към разум и умереност бива потушен като метеж срещу лидера.

Правораздаването е тежка, уморителна и често силно формализирана дейност. Тя изисква упоритост, последователност, но и задълбочени знания, и перфектно следване на сложни процедури. Всеизвестният каламбур със запетайките е, разбира се, пресилен. Но пренебрегването на формалните правила на процеса води или до провал на обвинението, или до произвол на властта и диктатура.

Управляващите са неспособни (а мнозина от тях и не желаят) да се справят със сложността на задачата, поради което - и постоянно изправени пред срамни провали на шумните си PR акции. Не могат обаче да се отдадат и на властови произвол, най-малкото защото ЕС обединява най-взискателните към човешките права и юридическия перфекционизъм общества...

Изправени пред провала у дома и неговата смекчена, но съвсем категорична оценка в доклада на ЕК, те се отдават на последната битка, в която имат видими шансове за успех - тази със запетайките. А ако съдим по собствената им интерпретация на доклада, те се подготвят и за политическа битка с реалността.

Нея, в крайна сметка, дори Бате Бойко е обречен да изгуби.

.

.