понеделник, 10 ноември 2008 г.

True Change?

Изборът на Барак Обама за президент на Съединените щати предизвика напълно оправдан световен медиен фурор, както и реакции на крайно въодушевление и крайно отрицание (според мен изцяло безпочвени).

Медийният фурор е оправдан и естествен, не просто и не толкова защото Барак Обама е първият цветнокож президент на САЩ, а защото шеметът на политическата му кариера е напълно непознато явление и забележителните му качества на оратор и политик доведоха до най-масовото гласуване в историята на президентски избори и до най-масовото участие на млади избиратели в тях.


Подценяването на успеха на Обама, свеждането му до популизъм, етнически определен вот и разточителна кампания в условията на финансова криза, е дълбоко погрешно. На първо място, успехът на Демократическата партия беше твърде вероятен според социолозите далеч преди номинацията на кандидатите и началото на кризата, но всички очакваха това да е успех на г-жа Хилари Клинтън срещу Рудолф Джулиани. На второ място, етническите и религиозни малцинства в САЩ подкрепят демократите независимо от цвета на кожата на кандидата. Многократните опити на пастор Джеси Джексън да получи номинация на Демократическата партия неизменно се проваляха, може би именно поради етнически обусловените му политически послания. Напротив – Обама осъществи невиждан пробив в щати, които не само нямат цветнокожо население, но и не са гласували “в синьо” от Втората световна война насам:

(карта на изборите 2008г.)

В действителност, отминалите избори са най-сериозното разместване на политическата география от втория избор на Роналд Рейгън, а именно това е критерият за мащаба на политическата победа в Щатите, макар разликата в подадените гласове миналия вторник също да е забележително голяма.

(карта на изборите 2004г.)

Достатъчно е президентът на САЩ да има африкански произход, за да “влезе в историята”, но са необходими забележителни лични и политически качества за едно бедно момче да завърши най-добрите американски университети с отличие, да се откаже от мултимилионерска правна кариера в името на обществената дейност, да се пребори за място в Сената и за една година да стигне от екзотичен аутсайдер в предварителните избори до една от най-внушителните победи на президентски избори изобщо. Дори и най-изявените критици и противници на Обама (а може би най-вече те) не бива да си позволяват лукса за подценят това развитие.

За добро или лошо, кампанията на Обама върна на американците, а и на мнозина в останалия свят, вярата, че демократичното политическо лидерство е способно да промени живота им. “Истинската промяна” вече е налице – тя е в политическия ентусиазъм, мотивирал две трети от населението (при обичайно участие малко под половината) да се включат във вота и на двете страни. Тя е в усещането (основателно или не, то е факт) на милиони привърженици на победителя, че участието им в предварителните избори е променило предрешения ход на демократическата кампания. Не на последно място тя е в изумителния брой малки дарения, събрани от щаба на Обама и огромната сума, събрана от малки дарители. (Интересен коментар на Иван Кръстев за вярата, която този избор поражда)

Но дали тази истинска промяна е за добро или за лошо е твърде рано да предвидим. Дали Барак Обама ще остане в историята като мъдър реформатор или като безогледен популист? Дали политиката му ще доведе до стабилизиране на американското стопанство и до повече сигурност за американските семейства, или ще повлече Америка в левичарски експерименти с тежка социална цена за средната класа и работниците? Дали външната му политика ще бъде основана на идеята за възстановяване на единството на Атлантическата общност или на абстрактни универсални утопии за всемирна хармония? (Много интересен текст на Иво Беров по тази тема) Това предстои да видим.


Ако Барак Обама иска неговата “истинска промяна” да носи положителен знак за привържениците на свободата и демокрацията, той трябва да преодолее, а не да изостри, две тежки разделения – на американското общество и на Атлантическата общност, която можем спокойно да наричаме със старото название “Свободен свят”. За разделението на американското общество и дълбокото отчуждение между консервативни и либерални среди отговорност носят както неоконсерваторите от администрацията Буш-Чейни, така и радикалите от крайната левица. За разделението между западните съюзници допринесоха преди всичко представители левицата в Европа, но и липсата на такт и разбиране на страховете им от кръга около Ръмсфелд и Чейни (за разлика от балансираната и мъдра позиция на сенатор Макейн или държавния секретар Колин Пауъл).

Ако новият президент на САЩ заеме крайно леви позиции като във вътрешната, така и във външната политика, това ще доведе единствено до нови разриви и кризи. Ако Америка се отдаде на безкрайни дипломатически компромиси за изграждане на универсална Утопия под егидата на ООН, резултатът ще бъде единствено засилване на екстремистките режими и диктатури и отчаяние за техните граждани, които виждат в Обама пример за възможностите и хоризонтите на свободата и демокрацията.

Рано е както за възторг, така и за отчаяние. Ако администрацията на Барак Обама вложи огромния ресурс от вяра и ентусиазъм, натрупан в последната една година, в разумни реформи и умерена политика, наглите усмивки ще изчезнат от лицата на Чавес и Ахмадинеджад. Защото техният най-голям враг е поривът за политическа промяна, който доведе Обама на власт.

(Публикувано във вестник "Седем", 12.11.2008г. )

8 коментара:

Анонимен каза...

Отново - много добър и точен коментар. Обама може и да е либерал - в американския смисъл на това понятие - но не е краен левичар. В немалка степен кампанията му успя, понеже завоюва центристкия вот. Както забелязва и вездесъщото списание "Икономист", успехът му до голяма степен ще зависи от това, доколко ще съумее да поддържа баланса оттук насетне.

The Economist "Iraq and Afghanistan are thorny problems, too. The Democrats’ left wing will want a quick exit from Iraq. But politically they are no great threat. Americans have reached something of a consensus: the surge and other factors have pacified Iraq beyond what could have been hoped for in early 2007, when Mr Obama began his campaign as an anti-war candidate. He could look for ways to withdraw cautiously, steadily putting pressure on the Iraqis to reconcile politically and take over militarily.

The economy, too, is a policy headache, but not so politically sensitive as the latter days of the campaign made it seem. Mr Obama is no socialist. He is surrounded by moderate and Clintonite economic advisers. He will run down some political capital no matter which of many unpalatable options—on taxation, spending, regulation, the housing market and so forth—he chooses. But his gift for oratory might create a sense of shared sacrifice that will help him to muddle through."

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Радане, знам, че е офтопик, но оттам-при мен, се заформи лек спор, относно промяната, демокрацията и антикомунизма. Ще се радвам да се произнесеш, като имам предвид, че си и ДСБ-ар ще бъде интересно.

САНДО каза...

Обама носи най-вече надежда за нещо различно от Буш.
Иначе и той си е маркетингов продукт и всяка негова фраза е програмирана спрямо един куп социологически проучвания и т.н.
Любим филм - “Кръстникът"; любима книга - "Библията"...
Аз лично съм на мнение, че голямата промяна настъпи с идването на неоконсерваторите на власт и с концепта им за превантивна война. Сега може би промяната на Обама ще се изрази в завръщане към традиционната американска политика на поносим хегемон. Дай Боже!

Анонимен каза...

Политическите възгледи на Хобита (когато темата не е олигархията в България) много "мязат" на това:

— Хаджи, днес имаме ясно време.
Той отговаряше:
— Много ясно време, Ненчо.
— Май каквото гледам, идат облаци от Балкана, хем са дъждовни.
— Дъждовни облаци идат, Ненчо.
— Ще завали и ще побърка на хармана.
— Ще завали, Ненчо, без друго ще завали, хем едър.
— Господ знай пак, има вятър от запад, та ще разнесе и дъжда — кажеше Ненчо, като изгледваше облаците.
— И аз това казвам, ще го разнесе, Ненчо.
— Ба, дъжд няма да има — свърши Ненчо, като се прозине и тръгне към хьрмана.
— Нито капка, Ненчо — потвърдява Хаджи Смион и потегля към кафенето.

А, бре, хаджи реформисте - не се плаши да имаш и по-различно мнение :-)
Няма да се обидят "приятелите" от това :-)

Анонимен каза...

Една поправка. Неоконсерваторите не бяха на власт, а по-скоро бяха влиятелни по време на Буш. Мнозина в администрацията не бяха неоконсерватори, а 'реалисти': Дик Чейни, Ръмсфелд, Колин Пауъл, Кондолиза Райс.

В икономическо отношение - за разлика от военнополитическо - САЩ отдавна не е хегемон. Още от края на Бретън Уудс в нач. на 70-те. Виж например баланса на силите в институции като Световната търговска организация и Международния валутен фонд. Глобалната среща на върха по повод финансовата криза идната събота е поредното доказателство, че мултиполярният свят е факт що се отнася до икономиката. Никоя страна не може да постигне каквото и да е сама. Обратно, във военно отношение САЩ може да надделее над всички свои евентуални съперници, дори да формират коалиция.

Не трябва да преувеличаваме важността на външнополитическите въпроси. Обама бе избран заради икономическите трудности в Америка, не от провала в Ирак. Главната задача пред него е излизането от задаващата се рецесия, както и реформата на здравеопазването и социалното осигуряване в САЩ (област, в която Клинтън се провали заради победата на републиканците в изборите за Конгреса през 1994 г.).

Анонимен каза...

Добър коментар, но аз не мисля, че може да се помири нормалното човечество от реднеците в Тексас - те са хора, които горят книги като "Хари Потър" и твърдят, че динозаврите са умрели по време на Потопа. Там и Господ, в който иначе толкова вярват, не може да им помогне.

Радан Кънев каза...

@ Й :

Ще помисля върху тази твоя критика, да я наречем - сигурно има истина в нея. В случая обаче не я приемам - моята позиция е точно тази - Обама е кандидатът, който дава повече шансове и повече рискове (и за американците, и за нас). Не съм крил, че предпочитах да спечели демократ, както и Обама пред Хилари, макар да не съм го повтарял наляво надясно.

Какво да правя, като GOP-ците издигнаха най-симпатичния си лидер... естествено колеблива ми стана позицията

Анонимен каза...

@Радане,

Наистина критиката (ако е критика) ми не беше с лошо чувство и се радвам, че си ме разбрал.
Аз също бях за Обама.
Може би в случая ти имаш проблем и затова се отказваш от това да имаш ясна позиция за Обама - извинявам се, но с формулировка "дава повече шансове и повече рискове" не казваш нищо. Ако проблемът ти е свързан с това, че повечето ти съпартийци и съмишленици са харесвали Макеейн - добре. Това е разбираемо. Само че ми прави впечатление, че при теб неясната позиция си е направо гражданско поведение, когато не става дума за БСП, тройна коалиция, олигархия и др. безспорни въпроси. Нямаше да ти пиша това ако не бях с убеждение, че си интелигентен и сериозен човек.