Безотговорната власт ...

... Това е оксиморон. Смисълът на властта е отговорността, в т.ч. за имота и живота на други хора. Лошата власт ограбва имота на поданиците, дори посяга на честта и живота им. Добрата власт опазва имота и живота на гражданите (няма идеално лоша и идеално добра, това е ясно и не е тема сега).

Едно обаче е винаги общо - отговорността. И тук не навлизам в никакви философски, социални и политически дълбини. Просто и ясно - властта е отговорност. Дори когато е тиранична, дори когато е крадлива, дори (и най-вече) когато започва война.

Каква информация имаме за вчерашната трагедия:

‎" ... Язовир "Иваново", който е общинска собственост, ИМА ПРОБЛЕМИ СЪС СТЕНАТА ОТ ГОДИНИ. Пукнатината на нея е регистрирана ОЩЕ ПРЕЗ 2008 г., но мерки не са били предприети. Проблемът бил, че язовирът е собственост на Община Харманли, но пък е на границата на военен имот ..."

Толкова. Това бил проблемът... Не. Не е това. Проблемът е, че безотговорността на властите е преминала всички граници, от изключение и нарушение се е превърнала в норма, в закон. За всеки проблем, с който гражданинът се сблъсква, се оказва, че нещо е собственост на общината/концесионера/учреждението "Х", но по реда на .... се стопанисва от "У", но е под юрисдикцията на "Z", а компетентен да разреши въпроса е ... . Всички тези организации поддържат персонал, вземат решения, получават заплати, за да обясняват какво НЕ Е тяхна отговорност, особено при беди и злополуки.

Причината не е прозаична. Властта не просто не се упражнява в интерес на гражданите. Тя се "взима", за да бъде упражнявана в частен интерес. Нещо по-лошо - властта не просто се получава, за да се злоупотреби с нея, тя се дава, за да бъде злоупотребено.

Всички тези администрации и администрацийки, всички тези контролни органи, които формално съществуват, всички отговорни лица от зам.кметове до министри са там, за да осигурят някому стопанска привилегия, работно място, поръчка, полза някаква, от много ниско до много високо ниво.

Както писа Иван Бедров във FB профила си вчера,

При нормални условия липсата на управление струва пари. При екстремни - струва и живот. Градим България!

Да. Безотговорната власт е липса на власт. Корупцията, партизанщината и мисълта единствено за далаверата не са проблем, защото някой си станал богат, а защото мнозина други са останали бедни, не са развили таланта си, не са се захванали с бизнес и т.н. и т.н.

Но в крайна сметка, в екстремни условия (а за това е именно властта, Държавата - за да подкрепи хората преди всичко в екстремни опасности - войни, бедствия) липсата на отговорна власт е проблем, защото застрашава личната ни сигурност ...

Нуждаем се от нова представа не за етикета и абревиатурата на следващата управляваща партия, а за целта, смисъла и функцията на управлението. Досега познатият модел на "взимане и даване" на властта застрашава благосъстоянието, но и сигурността ни.

.

Размисли за алтернативата

Както съвсем наскоро писах, подигравките с г-н Борисов не вършат работа. Още по-малко работа върши обсъждането на очевидния конфликт между Борисов и Цветанов, а най-малко - ровенето в туитовете на "първата дама". Остроумието е хубаво нещо, но се надявам, че времето, в което политиците се състезават по остроумие е отминало. Именно подмяната на политическия спор с PR-състезание докара не само България, но и повечето демокрации до незавидно положение.

Алтернативата е сериозна задача. И най-вече - политическа задача. Наскоро в пресата се появиха (само по себе си добър знак...) два забележителни материала - "Кой ще замести политиците" на гръцкия професор Янарас и "Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях" - интервю на френския професор Цветан Тодоров. Двамата казват едно и също - политиците са се предали, отказали са се от задачата да правят трудните избори, да формулират и защитават общото благо, предоставили са тази задача на пазара, но той няма тази цел. Днес политиците се надпреварват в PR похвати и демонстрации на експертност, без да спорят за алтернативи, сякаш пътят е ясен и предначертан. Но се вижда, че не е. Еднопосочната улица ни доведе до интересни и непредвидими времена.

Разбира се, положението в България е особено тъжно, защото липсата на политически идеи е съчетана с пълна некомпетентност на изпълнителната власт. Опитът на президента Плевнелиев да компенсира тази некомпетентност е обречен. Той няма нито правомощия, нито алтернативни политически идеи. Ясно е, че е добре да живеем в държава с хубави пътища и бързи влакове. Политическият спор е какъв е пътят натам, и констатацията, че милиционерският модел на Цветанов не върши работа, е някак недостатъчна.

Ще се спра на няколко измерения на политическата алтернатива, с уговорката, че тя е слаба или липсва в почти цяла Европа. За първи път ние можем да сме не просто догонващи, а участници в ново развитие. В този текст ще коментирам отворените въпроси, а в следващи текстове ще се спра на мнението си по всеки въпрос по отделно:

1. Политическа форма.

Ляво-дясното противопоставяне в България беше и остава фалшиво (а това се отнася и до други страни в Южна Европа). Важно е да има платформа, алтернативна не просто на ГЕРБ или на "нереформираната левица", а на един устойчив модел на управление, който пресъздава привилегировани кръгове и ги обслужва.

Дали формата е дясно-коалиционна, дали е ОФ-съюз на разнородни групи (вж. Словакия в миналото и Румъния днес), дали е поредната "нова партия" или вид реформаторски сговор съвсем не е без значение.

2. Социална и стопанска алтернатива.

Тук използвам "социална" в широк смисъл. Имам предвид промяна в целите и философията на предоставяне на класическите публични услуги - образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване, социална защита, интеграция. И преди всичко - общи цели и философия на всички публични услуги.

Ще пиша подробно и се надявам да се сблъскам с противоположни мнения. Сега само ще споделя убеждението си, че надпреварата в съкращението на разходи без ясна обща цел и без промяна на обществените структури, които осъществяват услугите, е безпредметна и вредна.

За икономическата политика хич няма и да започвам, че ферманът се очертава дълъг :)

3. Нова представа за политиката по сигурността.

Добре, че е Цветанов. Той осъществи класическо reductio ad absurdum на съществуващата представа за ролята на репресивните служби на държавата и баланса с правата на гражданите.

Очевидно е, че у нас (и за съжаление не само у нас) патетичната картина за борба между "държавата и организираната престъпност" е заблуда.

Нужна е програма, която поставя гражданина с неговите лични права в центъра на конфликта, като го осигурява не само срещу "лошите", но и срещу "добрите" ченгета. И най-вече - срещу техните ситуационни или постоянни коалиции.

Това се отнася и за сферата на външната и енергийна сигурност, както и за имиграционната политика, каквато България традиционно няма. Но в замяна на това обществото ни трупа материал и заряд за десетки или стотици Катуници в бъдеще.

4. Най-сетне: политическа позиция за ролята на обединена Европа.

Не казвам "нова" позиция, защото стара няма. Европа и ЕС беше цел, а сега е реалност. Европейската идентичност се променя, преди да сме я придобили (а мечтаната валута е застрашена, преди да сме я въвели...).

Ние станахме "граждани на Европа" в момент, когато "Европа на гражданите" заплашва да се превърне в съюз на три скорости, сбор от тематични държавни коалиции по интереси.

Това е предмет на огромен, общоевропейски спор. Надявам се той да се състои на всички нива - между държавите, политиците, интелектуалците, гражданите ... Ясно е, че ролята на България не е водеща, а мнението ми (в малцинство), в рамките на една малка партия, е прашинка. Все пак в отделен текст ще защитя позицията си, че големите въпроси по втората, а и по другите теми, нямат сериозен отговор по силите на отделна европейска държава, пък била тя и Германия. Може би VIP-клубът на богатите има сили сам да провежда политика (с тези лидери няма ...) но това е ужасна перспектива за малките и бедните.

Звучи нахално амбициозно, но ще пиша по всички тези теми в отделни текстове. Забелязал съм, че винаги има смисъл да започнеш разговор или - дай, Боже - спор, дори и накрая да разбереш, че не си прав, или пък да се почувстваш глупав.

Или най-вече тогава :)

.

... but it is, perhaps, the end of the beginning.

До преди една-две седмици, харизмата на г-н Борисов изглеждаше непокътната. Дотолкова, че според наблюдателите той имаше едва ли не гарантиран втори мандат като министър-председател, макар и би в коалиция.

Днес нещата изглеждат съвсем различно. Само за няколко дни, Борисов претърпя серия от удари, които, ако взаимстваме прочутата реч на Уинстън Чърчил, надали са началото на края му, но със сигурност са "КРАЯ НА НАЧАЛОТО". Или както се изразява Емилия Занкина в чудесното си интервю за "Гласове" - меденият месец свършва, изтича периодът, в който всички номера минаваха и властта излизаше "суха" от пороя на собствената си корупция и некомпетентност:

1) Борисов и ГЕРБ най-сетне бяха принудени на практика да признаят корупция в управлението и да отстранят Андрей Иванов от поста му. На феномена Андрей Иванов (личността не заслужава внимание) ще посветя нарочен текст, защото ми е стара слабост...

2) Което е по-зле, столичните лобита в ГЕРБ се сблъскаха челно, сблъсъкът се пренесе между Борисов и Цветанов, и в крайна сметка, милиционерското лоби надделя. Андрей Иванов остана начело на столичната организация, а дясната му ръка го "наследи" начело на СОС. Борисов претърпя първия си тежък кадрови провал в партията, а най-зловредното лоби - това на бизнес-милиционерите - пожъна пореден успех. Оттук насетне ГЕРБ ще бъде все повече бизнес-милиционерска партия.

3) Новоизбраният президент Росен Плевнелиев хвърли ръкавицата още с встъпителното си слово. Не беше нужно да слушаме твърде дългата и на моменти досадна реч. Достатъчно беше да гледаме изражението на Борисов ...

4) След краха на Берлускони и Виктор Орбан и предвид предстоящата почти сигурна загуба на Саркози, популисткият мачо-десняк вече хич не е на мода в ЕНП. Дори пълното подлизурство на Борисов не може да замаже (или напротив - усилва?) страховете и досадата, които той предизвиква западно от Трън.

5) И най-важното: Свърши се легендата за Борисов като гениален комуникатор. Най-вероятно изнервен от провала в София и главозамаян от успеха на "хумора" си, той направи фатална крачка с изказването за "пържолките" и извиненията. Голяма част от българските граждани слушат с удоволствие гаврите на премиера с Народното събрание и с инзтитуциите изобщо. Гаврата с човешката трагедия обаче не е по ничий вкус...

Оттук насетне, Бойко Борисов е сам с икономическия провал на управлението си и с милиционерската партия на "Цецо". И - честно казано - не виждам какво повече има да се коментират изцепките му. "Аристократичната" насмешка към едно зловредно управление е несериозна, когато хората губят работата си, затварят фирмите си и не могат да покриват ипотеките си.

Темата вече е как изглежда и какво предлага отговорната алтернатива на това управление.

.