. Публикувам го тук без коментар:
- Д-р Илиев, вие гледахте ли филма Кейт Блюит „Изоставените деца на България, излъчен по ББС?
- Да, гледах го. Като лекар съм виждал какво ли не, но трябва да призная, че в случая бях потресен до дъното на душата си.
- Каква е вашата преценка като специалист: наистина ли тези деца ”толкова си могат”, както заяви министърът на социалната политика в България?
- Изказването на министър Масларова е брутално и може да бъде обяснено само с фрапиращо невежество. Децата от Могилино могат много и дори в тези ужасяващи условия демонстрират учудващо адекватно поведение. Тези деца имат голям потенциал. Напълно възможно е повечето от децата да са съвсем нормални в умственото си развитие, но изоставането им да е следствие от престоя в дома. На децата реално им е отказано право на образование и обучение, няма училище.
- Какво ви направи впечатление, гледайки филма?
- На първо място недопустима комбинация от деца с много различни нужди, проблеми и възраст. Недопустимо е смесване на деца с поне 4 типа проблеми:
а/ органични – слепота, глухота. Всяко едно от тях има нужда от специфично обучение. Тези деца най-вероятно са напълно нормални в умственото си развитие
б/ умствено изоставане и личностни промени – за това е много трудно да се говори в този “дом” предвид пълната липса на грижа. Пак казвам: възможно е повечето от децата да са напълно нормални в умственото си развитие и изоставането им да е следствие от престоя в дома.
в/ аутизъм – много специфично състояние, изисква много индивидуален подход. (забележка: Диди е съмнително да е аутист. Аутизмът й не изглежда очевиден, тя е доста екстровертна и комуникативна.)
г/ деца с нервно-мускулни дистрофии, които вероятно нямат умствени, а моторни промени. По походката на някои от децата има данни за това, естествено е необходимо да се извърши електромиограма и други неврологични тестове.
- Освен недопустимата комбинация от деца с различни нужди, проблеми и възраст, какво друго ви впечатли?
- Потресаващо е, но става дума за пълно социално откъсване на децата, абсолютна липса на стимули, липса на обучение и всичко това неминуемо води до самовглъбяване и депресия. Човек остава с впечатление, че за персонала грижата се изчерпва със смяната на спалното бельо и измиването на пода. Имаше деца с рани от залежаване. Това е състояние, характерно за хора с парализа или в кома, както и хора с деменция. Предвид сравнително нормалното им моторно развитие и реакции, смятам, че това е резултат от изтощение и недохранване.
Даването на успокоителни влиза в абсолютно противоречие със съвременните концепции за рехабилитация. В комбинация със социалното откъсване, успокоителните допринасят за пълното „приспиване” на тяхната способност за развитие. Постоянното приложение на успокоителни води и до вторична зависимост, която спокойно може да отнесем към зависимостта, характерна за наркоманиите.
- Според вас на какво се дължи ужасното физическо състояние на повечето от децата?
- Очевидно е, че децата са недохранени. Количеството храна, което им е набутвано в устите пред камерата, не отговаря на абсолютно лошото им физическо състояние. Те реално нямат никаква мастна тъкан, което говори за липса на каквито и да е хранителни резерви. Стоян, например, не се движи като дете с мускулна дистрофия, за да се спекулира, че това е причина за мускулната му атрофия. Необходимо е спешно ангажиране на диетолози и рехабилитатори.
- А случаят с Васка?
- Спонтанната чупливост на костите е характерно за т.нар. Osteogenesis imperfecta. Възможно е да става дума за подобно състояние при Васка (т.нар. „стъклени деца“). Очевидно е наличието на фрактура в голямата кост на подбедрицата. Трябва също да добавя, че липсата на калций, витамин Д, слънце води до тежки рахитоподобни симптоми, които също могат да доведат до костни фрактури. Снемане на пълен витаминен статус е съвсем просто след взимане на кръв и изпращане в съответна лаборатория. Резултатите са готови за 24 часа. Витамин Д съществува под формата на капки Вигантол, които всяка майка дава на децата си. Основен източник за синтезиране на Витамин Д е кожата под влияние на слънчевата светлина. Но при Васка според мен става дума най-вече за прогресивно обездвижване и недохранване. На снимките от постъпването се вижда едно добре развито и здраво дете.
- А как си обяснявате гангрената на пръстчето на едно от децата?
- Очевидно е, че не смученето е причина. Възможни причини отново са недохранване, витаминен дефицит, измръзване (предвид ливидния цвят на крайниците). Недостиг на Витамин B3 (ниацин) води до заболяването пелагра (pellagra), която се характеризира с кожни разранявания, умствена изостаналост, агресивност, фотофобия, физическа слабост, объркване. Реално, всяко едно от недохранените деца би могло да страда от нея. Изходът е летален за 4-5 години, ако не се лекува. Лечението се състои в пълноценна храна. Липсата пък на Витамин А (намира се във всички червени зеленчуци) води до инфекции и помътняване на роговицата, което вторично може да влоши зрението.
- Излиза че приказките на министър Масларова,че медицински специалисти са й казали,че за тези деца повече нищо не може да се направи далеч не отговарят на истината?
- Не вярвам някой колега да е казал такова нещо. Нека министър Масларова съобщи кои са тези медицински специалисти? Нека оповести имената им. Според мен изказването й е абсолютно безотговорно. Ще ви разкажа нещо: през 1951- 1953 г. в рамките на програмата Bluebird на ЦРУ (преименувана след 1953 в програма ARTICHOKE), са провеждани експерименти, с които се наблюдава, че всеки индивид, независимо от възрастта си и образованието си, ако бъде подложен на комбинация от изолация, стрес и медикаментозно въздействие получава психопатични изменения (целия диапазон от лека депресия до шизофрения). Горе-долу това, на което са подложени тези деца, не се отличава съществено от поведенческите експерименти на ЦРУ.
- Какви са вашите препоръки?
- Изисква се комбинация между психолози, педиатри, психиатри, генетици и социални работници на най-високо ниво на подготовка, което е възможно единствено в големите центрове с концентрация на университетски преподаватели у нас. Очевидно е, че в Могилино подготвени кадри няма. Според мен една добра възможност е да бъдат ангажирани и студенти, специализанти, които да бъдат финансирани от НПО, за да могат да пътуват из страната. Особено важно е да не преоткриваме колелото, а да получим опит от специалистите в тази област от центрове на европейско ниво. На коментарите в някои наши медии, че ние имаме достатъчно добре подготвени специалисти, ще отговоря, че тези специалисти или ги няма, или нямат достъп до децата. Проблемът е очевиден. Необходима е активна обществена пропаганда, слотове по националните медии, описващи не само проблемите, но и нуждата от разбиране, от толерантност и действие… Могилино е само един от примерите, такива домове в България са десетки.