Паметници на миналото

Комитата с материала си за активното мероприятие "Альоша" ме подтикна към този постинг.

В коментарите към постинга му се заприказвахме за различни отвратителни монументи на съветската окупация, та реших да публикувам няколко снимки, дано повече хора се замислят за показателната им естестика и други качества. Публикувам ги по ред на отвращението, което будят у мен:

1. Паметникът на Съветската армия, София.



Безспорен фаворит по няколко причини:
- В София е.

- Изобразен е "съветски човек", който е с глава по-висок от българските си подпирачи.

- Както казваше покойният ми баща, изобразява "Съветски войник, издигнал над главата си символа на своята власт"

... но поне го няма на пощенска марка. Засега. Ама Бай Бойко се погрижи да го освети с прожектори...


2. Альошата. Унизителна фигура на чужд войник, надвиснала над прекрасния Пловдив.


Разбира се, челното място се дължи и на отвратителното честване, което нашите пишман-болшевици спретнаха. Няма да премълча отвращението си от следния пасаж:

Честванията под егидата на областния управител Тодор Петков започват на 9 ноември от 17 часа пред самия паметник. Тогава пловдивският митрополит Николай ще отслужи молебен. Очакват се между 3000 и 5000 души. На проявата ще има и гости от Русия.

Похвално е да се служи молебен за Червената армия. Всъщност след изграждането на "професионален" православен храм за КГБ в Лубянка, нищо не ме учудва.


3. Мавзолеят на Георги Димитров:



Слава Богу, това нещо вече го няма. Дълбоко обидно беше присъствието на мумията в центъра на София. След като си я изнесоха по тайни коридори и си я погребаха, останаха две отблъскващи характеристики, освен естестическата нищета:

- Фактът, че сградата е строена за мавзолей на мумия през ХХ век и най-вече

- Персоната, чийто (вече празен) паметник представляваше.

Понякога си представям сценарий "Мумията се завръща". Гошо Тарабата (Жорж Зиду) да излезе от Централни Софийски гробища с бутилка мастика в ръка и със специфичната дървена походка на оцелелите АБПФК и на мумиите по екшъните да се запъти да си търси уютния вечен дом на площад "9-ти септември"...

Ядец. Няма го. Марш обратно в гробищата.

4. Партийният дом и цялото "Ларго":



Отвратителен образец на сталинска архитектура. Цялостният комплекс е изграден с цел да унижава и доминира личността и внушава безпределната власт на партията-майка-държава. "Ларгото" е естетическа и културна противоположност на европейската площадна архитектура. Допълнителен стимул за погнуса е сравнението с вида на стария квартал около ул. "Търговска":




5. Паметникът пред НДК:


Разбира се , основният проблем е, че тази купчина е умопомрачително грозна. Отлично я помня и преди да се саморазпадне. Не беше по-красива... Целият комплекс пред НДК, т.нар. площад "България", а и самата сграда на НДК са грозни и нелепи, в тъжния мраморен стил на късния соц.

Тук има и още един много интересен момент: Докато паметниците на сталинизма са гранитно-бетонни чудовища (спомнете си събарянето на мавзолея...), стабилни и внушителни като диктатурата от 50-те, паметниците на късния живковизъм са келяви, зле изградени, от некачествени материали.

Туй чудо пред НДК очевидно загина преди автора си, което поставя думата "паметник" в кавички. По-скоро др. Старчев е паметник на творението си, колчем изглежда само той оценява съществуването му и си спомня за него. Много интересни са следните редове от негово интервю за "Сега":

- Г-н Старчев, кой е отговорен за съдбата на паметника през НДК, който се руши с всеки изминал ден?

- В момента никой не го стопанисва. Нито общината, нито Министерството на културата искат да се афишират като собственици, защото това означава да отделят много средства за неговото възстановяване. Едно време държавата направи монумента. Людмила Живкова като председател на Комитета за култура беше главният инициатор, а профсъюзите дадоха парите. Затова смятам, че като първоначален инвеститор, държавата трябва да се ангажира.

- Да се ангажира с премахването му или с реставрацията?

- В момента той е почти рухнал. Ограбиха го циганите. Една нощ ги хванаха да късат ламарините и железата. Друго не могат да отнесат. 7-метровите фигури са много големи и тежки, закрепени са здраво за бетонната сърцевина и трудно могат да бъдат свалени. Въпреки това добре че направиха загражденията.

Уникално... Добре е, че Министерство на културата на Гватемала се грижи за пираимидите на маите... да не ги окрадат циганите... Защото представяте ли си колко скъпо би било възстановяването. Изобщо не знаех, че 20-годишните паметници трябва да се възстановяват.

А забелязвате ли колко високо са се катерили пустите му цигани, да късат ламарина и да къртят плочките.

Успокоително е, че 7 метровите фигури поне били "здраво закрепени". Именно защото са големи и тежки.