Stadtluft macht frei или пътуване до някои стари европейски градове - част І, за малко във Виена

Stadtluft macht frei...

Поговорката произлиза от Средните векове, когато свободни хора са живели само зад градските стени ...

А нашата екскурзия започна някак импровизирано, с идеята да посетим рождения ден на сестрата на жена ми (балдъза му викат), която учи в Хайделберг (за Хайделберг в друг постинг).


После се оказа, че имало концерт на Sonata Arctica в Кьолн. Аз не слушам тази банда, но винаги съм искал да видя града. Навиха се още приятели, да не е жена ми сама на концерта. Аз пък останах сам в бара ... но с този проблем винаги съм се справял някак си, имам доста опит.

После пък се оказа, че от Кьолн до Амстердам са само някакви си 250 км. И ....

Накрая се оказа, че пътят за връщане минава през Мюнхен и Залцбург. Така сглобихме този германоезичен Eurotrip. Немски знаех само аз, и то - както се оказа - твърде позабравен. Английският свърши общо взето по-добра работа...

А за Виена... забравих. Виена е на път за Хайделберг. Там живее кумата ни, а от балкона й гледката е следната:



Някой късметлия живее и тук:

Може би е Карлсон, но той май беше в Стокхолм.

Иначе градът е по-соро величествен, отколкото красив. Излъчва гордост и самочувствие, но му липсват уют и свободомислие, които имаше в някои от следващите ни спирки...




Естествено, намерихме половин час за Виенското колело, нали бяхме във Виена:



И снимахме комина на прочутия завод за боклук:

За повече нямаше време. Запалихме колата и се запътихме към границата. Като казах колата ... във Виена няма задръствания. Всъщност никъде няма задръствания в града, понякога има леко по магистралите. Повече за задръстванията няма да пиша - тривиално и глупаво е.

(Следва доста по-голям репортаж за първата и най-продължителна спирка - Хайделберг)