Това му е хубавото. Всеки го знае.
Какво се е случило тогава:
Какво се случва днес:
... и довечера:
И преди стотина години (една от любимите ми картини, въобще):
Изобщо няма да коментирам, защото нямам две вечности живот за този разговор.
Ще кажа само, че се радвам, че живея след, а не преди 14 юли 1789г. С всички условности и уговорки, които отнемат две вечности разговор.
Ще кажа само, че се радвам, че живея след, а не преди 14 юли 1789г. С всички условности и уговорки, които отнемат две вечности разговор.
Честит празник!
45 коментара:
Горният коментар беше обикновен спам.
Поласкан съм, но нема нужда.
Споделям възторга от картината. Френската революция е символ (лого) на свободата и бунта срещу тиранията. Независимо дали историческата истина е на страната на този светъл символ или не. Поздрави!
И аз се развам, че съм се родил след 14 юли 1789 г. Но без 4 юли 1776 г. вероятно 14 юли 1789 г. или нямаше да го има или щеше да бъде по-различен.
Така че да празнуваме и двата празника.
Дума да няма, Албърт. Съгласен съм.
Можем да се върнем и на Славната революция - без нея нямаше да ги има и следващите две.
За мен поуката е една - свободната човешка мисъл има силата да променя обществото и живота към добро. Но липсата на спирачки може да докара нещата до невиждани трапове...
Ето какво съм казал по въпроса за Бастилията през далечната 1884 г.:
"Бастилията е била външният видим знак на беззаконната власт. Падането й e усетено, и наистина усетено, като възвестяване на онова върховенство на закона, което вече е съществувало в Англия." A. V. Dicey, Intr. to the Study of the Law of the Constitution, 1st ed., London, p. 177.
Изкушението да се цитирам беше твърде голямо.-:)
И като си хортуваме за годишнини, се сещам, че на същият 14 Juillet но преди 101 г. се разиграва един от най-славните и трагични моменти в новата българска история - битката на връх Ножот. Толкова славен, че дори и закоравялото црвено атеистико-сугестационно сърце на др. Св. Русев се е трогнало въпреки държавното табу по темата.
Още се радвам, като си спомня, че миналата година по това време бях на самото място точно в събота, ден на мъртвите по християнската традиция!
Описанието на Талев в "Гласовете ви чувам" е сред страниците, заради които съм това, което съм - без гаранция за качество, разбира се :)
Извинете ме за лирическото отклонение - всичко това го пиша, привидно извън темата, защото измежду многото свои себеподобни случки и събитията от 14.07.1907 ги е имало заради същия този 14 Juillet.
Aux armes*, citoyens!
* тези на духа само, разбира се :)
за това Франция е била е и ще бъде велика държава
Точно така, велика държава! Гаранция - Франция! Плаща Америка! А и целият свят ще има още дълго да тегли заради величието на великата държава.
Велика държава била Франция, глупости. Вие луди ли сте изобщо да сравнявате 4 юли с 14 юли?! Това 14 юли, заедно с "великия октомври", 7 ноември по нов стил, са две от най-черните дати в европейската история. Срамота е да се сравнява 4 юли 1776 година с 14 юли 1789 година така, както е срамота да се сравнява французин с американец.
Мерси от такава свобода, като френската.
Съгласен съм, че френското понятие за свобода няма общо с английското, но първоначалните идеали на Френската революция са се споделяли и към значителна част от английското понятие за свободата.
Обаче защо е тая анонимност? Да се сравнявал францизин с американец чак пък да бъде срамота. Малко по-спокойно.
Кой ти говори изобщо за теории и за понятия тук? Французите на теория са най-великите приказливци на света, също като Ленин и Троцки, но какво родиха като резултат тези техни толкова велики теории и понятия? Наполеон и Сталин родиха. А вие, франкофончетата тук изпадате във възторг, пред какво?! Пред бонапартизма и сталинизма ли?
За анонимността какъв ти е проблемът? Не ти ли стига да видиш мислите и мненията на хората? Какво още те интересува? Имена, адреси, телефони, възраст, образование, социален статус, какво? Да не пишеш книга? Я най-добре си седи мирно на неанонимния задник.
Kaто за начало, изобщо не приемам аналогията между Бонапарт и Сталин. Единственото общо между двамата е участието на водените от тях нации в дългогодишни кървави войни.
После, Франция е "родила" (и преди и след Революцията, тъй че надали е във връзка с темата) толкова много мислители от всички възможни селения на мисълта, че трябва в отделен блог да пиша всеки ден, за да споделя само малкото, което аз знам.
Прочее, френски мислители има за всеки вкус - от анархисти и комунисти до ултраконсерватори и религиозни фанатици, през една особено симпатична група от мистици-хуманисти, сред които изпъква основателя на християндемократическата мисъл La Меnnais (по-късно през живота си станал Lamennais... )
Няма франкофон, който да приема сравнение между Бонапарт и Сталин, г-н Кънев. Нито сте първият, нито ще сте последния. Имате един-единствен проблем обаче - по никакъв начин не можете да сравните Джордж Вашингтон или Томас Джеферсън с касапи като Марат, Робеспиер или Бонапарт.
А на вчерашния 14 юли нашичкио Агент Гоце следеше парада насред Париж редом до доказани демократи като Башар Ал Асад и Хосни Мубарак. Машалла Гоце, машалла Сарко, инш'алла Union pour la Méditerranée!
@ анонимен
Аз съм последният, който ще защитава французите и френските представи за свободата и държавното устройство, обаче трябва да отбележа, че, макар да не може да има сравнение между Джеферсън и Вашингтон с Робеспиер, Марат или Наполеон, то сравненията с Тюрго, Мирабо, Кондорсе, Камбасер съвсем не са за подценяване.
Подбраните пък от американска страна личности съвсем не ме вдъхновяват. Аз бих взел Мадисън, Маршал, Джон Адамз, Бен Франклин.
Но както и да е.
Изобщо противопоставянето на френската срещу американската политика или пък обществена мисъл или някак си държавност е невъзможна задача за грамотния човек.
Има твърде много различно (различни исторически периоди се обхващат)и поради това непротивопоставимо, има и твърде много сходни и взаимозависими процеси, при които пък няма никакъв антагонизъм.
Има и едно повече от вековно приятелство и съюз, довел до изобилие от общи пориви...
А за "подбора" на личностите Алберт е прав, но аз бих добавил и Аликзандър Хамилтън - може би създател и на най-лошото в Америка, но абсолютен "корнърстоун" и до днес.
Мда, Хамилтън е бил гений.
Я кажете на неуките хора като мен каква е връзката между 4 и 14 юли щото нещо ми е убягнала.
Не разбирам това американопоклоничество. Оставете хората да се наслаждават на празника си.
Естествено състояние на хората е да търсят максимално свобода и справедливост, очевидно е че не става веднага, но с натрупване на време и негативни стимули, всеки подтиснат народ ще търси освобождение от подтисничеството, като външните примери може и да помагат, но не са основни. Изобщо не одобрявам такова обвързване на световната история с американската. Има очевидни връзки, но това не значи, че без 4 юли е нямало да има 14. Светът е твърде сложна система, че да търсите всички връзки на повърхността.
Но както знаем интелектуалния мързел ражда предразсъдъците.
И да, понеже трябваше да защитавам честта на Франция-Франция ефективно се противопоставя на САЩ в много области, независимо от това че 4ти е преди 14ти. Не е сама, но Европа за разлика от САЩ изживя вероятно най-лошия век в историята. И въпреки това, в момента еврото мачка долара и инвестициите на Европа в САЩ са в пъти повече от обратното. Не отричайте мястото на Европа на световната сцена само, защото не харесвате шовинизма на Франция примерно. Или Средиземногоморския съюз. И аз не ги харесвам, но човек трябва да отдава необходимото уважение и на враговете си. А Саркози е пълен олигофрен.
@ Радан Кънев
Без 4 юли 14 юли много вероятно щеше да бъде или по-късно, или щеше да има друг облик, или нямаше да го има.
"Европа... изживя вероятно най-лошия век в историята. И въпреки това, в момента еврото мачка долара и инвестициите на Европа в САЩ са в пъти повече от обратното."
Интересно това как показва, че Европа е по-добре икономически или въобще някак от САЩ. Нали колкото повече инвеститори у едно място,толкова по-переспективно е икономическото развитие и по-богат е народът на това място. Тия инвеститори защо бягат от Европа и ходят да инвестират в САЩ? Защото там икономиката е по-добре и перспективите са повече. Колкото до курса на една валута спрямо друга - това в макроикономиката не е никога показател за относителна икономическа мощ на една икономика спрямо друга.
"А Саркози е пълен олигофрен."
Не повече от който и да е политик в Европейския съюз и голямото мнозинство от политиците в САЩ и навсякъде по света.
Колкото до интеректуалната връзка и влияние между Френската и Американската революции (повече на последната спрямо началото на първата) и между САЩ и Франция от 18 век тя е напълно документирана.
Опа, предният ми коментар беше отговор на Деница, не на Радан Кънев. Извинения и на двамата.
Албърт и г-н. Кънев-все пак бих искала да ми отговорите с факти за връзката между двете дати, защото наистина ми е любопитна. Аз за разлика от вас имам достатъчно работа, за да не задавам въпроси, на които знам отговора.
По въпроса кога щеше да се случи 14 в противен случай-не е важно колко по-късно щеше да се случи, а че щеше да се случи. Такъв тип едностранно обмисляне на историята не е кой знае колко продуктивно. В крайна сметка 1, 10 или 100 години са много само от човешка гледна точка. За цивилизацията като цяло те са незначителни. Но това предполагам е богохулство за почитателите на историята.
А за Европа-не съм икономист, но за мен този, който държи парите командва парада. Щом Европа продължава да държи огромна част от американските пари, значи има някаква причина, нали? Да не говорим кой държи останалата част от парите. Или че съвсем наскоро, някакъв американски бюрократ помоли Русия за инвестиции в САЩ. Което прозвуча доста весело.
Вярно, Америка осигурява комфорт на гражданите си, или поне на някои, но това малко започва да прилича на България от преди 20 години-днес харчим, плащаме...о, всъщност не плащаме. Причината хората да инвестират в САЩ е, че е сигурно вложение. Но това ще се промени. И ще има не плачи за мен Аржентина :)
П.С. Всъщност ми е трудно да правя прогнози, тъй като нямам цялата информация, но ходът на събитията се вижда от сега. Америка започва да губи технологичния си потенциал и се зарива в популизъм, което е голяма грешка в настоящия век. Бъдещето е в технологиите и който се усети, ще спечели. Както виждате Арабския свят доста добре се ориентира къде да си влага паричките. Япония и Китай също. Русия пък ще спечели толкова пари от газ и нефт, че няма значение. Въпросът в случая е накъде отива САЩ и дали Европа ще ги последва, както се пъне или ще намери собственият си път.
Деница, съвременният свят не се изчерпва с Лениновото "кто кого". Саркози е най-приятелски настроеният спрямо Вашингтон президент на Петата република(решението за завръщане във военната структура на НАТО). Силата на европейската икономика не се измерва със слабостта на американската. Успехът на Средиземноморския съюз зависи от това дали ще има траен мир в Палестина, което доста зависи от бъдещия стопанин на Белия дом.
Франция и Америка са свързани от общите си политически идеали и исторически спомени. Един прост пример - проверете колко града на име Лафайет има отвъд океана. Двете републики, всяка по свой начин, са плод на универсалисткия дух на Просвещението. Въпреки различията в ъв вижданията на Лок и Русо що е общественият договор, взаимните влияния между френските и американските мислители и политически дейци от 18-нач. 19 в. са очевидни. Неслучайно Алексис де Токвил има такъв огромен принос в осмислянето на американския политически и социален експеримент.
@ Димо -нищо ново не ми казваш. Това не пречи Саркози да е олигофрен :) Всеки проводник на американско влияние в Европа е вреден за Европа. Както и всеки, който единственото което може да направи като президент, освен да лобира, за тези които са му платили, е да се жени, развежда и да си приписва чужди заслуги в трагедии.
За Средиземноморския съюз-нямам идея какъв ще му е успехът, но за мен той е крачка в погрешна посока. Поне от някои гледни точки. От други може и да не е,но няма да се впускам в тях сега.
Само за мислителите на Франция и САЩ, вижте сега, аз не съм хуманитар и познанието ми за техните мислители е доста по-различно от вашето. Ако на някой му се говори конкретно да говори, но не очаквайте от мен ерудиция-поне не в тази област. Мен ме интересува действителността и какво мога да направя, за да я променя. Абстракциите и философстването са ми напълно безразлични и ги оставям на прависти и компания.
Самата фраза "проводници на американско влияние" вече ми напомня едни други години. И то не 1944 г., когато американските GIs освобождаваха Франция от нацистите. Сещам се веднага за двама-трима изтъкнати проводници на американско влияние като Конрад Аденауер и Алчиде Де Гаспери, които имат доста повече заслуги за европейското единство от всички новоизпечени американофоби, взети накуп.
Апропо, ето тук нещо интересно по темата Европа-Америка. Препоръчвам ви книгата, има я и в превод на български. Авторът, а пък и неговият рецензент, са сред водещите про-европейски публични фигури в Англия.
Free World: Why a Crisis of the West Reveals the Opportunity of Our Time
Timothy Garton Ash
Димо, виж сега.
Светът вече не се дели на сини и червени. Фразата проводник на американско влияние има съвсем ясен смисъл-когато лобираш за нещо, което ще нанесе вреда на Европа за сметка на компании в САЩ. В случая не става въпрос за политическо влияние, а за икономическо влияние.
Изобщо, никой не се опитва да демонизира тази или онази страна (е, от моя блог е ясно, че демонизирам Полша, но те са просто нагли). Но има конкретни американски практики, които не одобрявам и не искам в ЕС. И понеже те са доста характерни за САЩ и доста усъвършенствани пак там, ги наричам американско влияние. Освен в търговията, има такова и в университетите. Което е ВРЕДНО! Може и да съм непопулярна, но не ми пука. Не мога да кажа на черното бяло само защото идва от САЩ.
Историята трябва да служи, за да не повтаряш чужди грешки, а не за да оправдаваш своите като стандартен идиотизъм.
Когато видя нещо полезно, го приемам независимо дали идва от САЩ или Китай.Когато нещо е скапано, то трябва да се отхвърли, независимо че го рекламират по всички телевизии.
@ Деница
"Не съм икономист, но за мен този, който държи парите командва парада. Щом Европа продължава да държи огромна част от американските пари, значи има някаква причина, нали?"
Доста погрешна представа. Властта на оня, който държи парите в пазарната икономика, е нищожна в сравнение с властта на потребителя. Когато влезеш в магазина да си купиш домати, чия е властта твоя или на зарзаватчията. Формално ти в джоба може да имаш 10лв., а зарзаватчията в касата 1000 лв., но властта е в твоите и в тези на хората къто тебе ръце - в потребителя. Каква е властта на една мултанационална компания като Кока Кола например. Това е "властта", че хората харесват продуктике й. Обаче само да престанат да ги купуват, тя ще пропадне. В пазарната икономика (ако не й се пречи от безсмислени държавни регулации) върховен господар е потребителят.
По същия начин, инвеститорът отива да инвестира там, където е сигурен, че инвестициите му са защитени и че ще получи по-висока възвращаемост. Защо все повече инвеститори инвестират в САЩ, а не в Европа? И защо ползите от това отиват в джоба на американците и на американската хазна, а не на европейците и на хазната на ЕС или Франция? Отговорите може да са много, но със сигурност сред тях не е, че ЕС е по-добре икономически и по-переспективен.
Става въпрос за малко мислене. Малко абстрактно мислене, което ти отричаш и така правиш голяма грешка.
Саркози е обикновен етатист. Не виждам с какво е по-лош от един Ширак или Т. Блеър, или Берлускони, или Меркел. Само малко се прави на клоун повече отколкото е необходимо. Но по икономически разбирания и политически проекти е общо взето на средноевропейското ниво.
П.П. Това с проводниците на американско влияние беше глупаво.
Логиката "приятелски настроен спрямо Америка = враг на Европа = лобист в полза на американски компании" е, меко казано, опростенческа. Принципът наши-ваши, познат ни от белота, сигурно помага на някои да осмислят света наоколо, но мен ми се струва малко неуместен точно в тая дискусия.
Само едно ще ти кажа, Деница, всяка страна - вкл. и провинциална България - е конгломерат и всеки може да открие някоя типична практика, която му угажда. Я сега ми кажи кое е по-типично американско - това че Буш не рачи да подпише Протокола от Киото или това че Калифорния реши да прилага собствена политика по отношение на вредните емисии.
http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/americas/5300504.stm
@ Албърт:
Твоето етатист е не по-малко глупаво в моите очи! Но знам, че е трудно да осмисляш света въз основа на настоящето. А в настоящето САЩ е избледняваща супер-сила. И останалите страни се борят за място под Слънцето както могат.
Прав си, че сравняваш Саркози с Блеър- еднакво жалки са, въпреки че връзката им май се разсъхва. Меркел е малко по-различна, но е твърде мека. Берлускони изобщо за какво го ползваш, все едно да ми говориш за Путин. Те са от съвсем друг калибър.
А за властта на потребителя, няма да спорим.
Знаеш какво мисля за абстрактното ти мислене. Фактически и ти можеш да се откажеш да си купуваш ток и да покажеш на ЕОН или ЧЕЗ колко струват в очите ти. Но няма да го направиш, защото си зависим. Както и останалите милиони калинки. Технически всички можем да се откажем от тока, но практически никой от нас няма да го направи, защото не можем да удържим повече от 2 дена стачка. И дори да можем да си сменим доставчика, на практика като се картелират, нямаш никакъв избор.
Същото е с всички останали продукти, в различна форма и степен. Разчитаме на разни организации да се грижат за правата ни, но комисиите одобряващи въпросните продукти работят на договор към одобряваните компании. Голям контрол, няма що! И не говоря само за България.
Реалната ти власт като потребител може да бъде измерена само в съдружие с милион други потребители. Което доста трудно се постига. Хората отказват да плащат Уиндоус, М$ го слага на лаптопите без да те пита. И си го плащаш щеш не щеш. Избор и та дрънка.
Властта на потребителите е в бройката, но властта на компаниите е в ресурсите. А някои компании имат страхотни ресурси и ги използват по много и разнообразни начини. Не казвам, че всички са се обединили, за да ни прецакват, просто че имат възможност да си защитават интересите при нужда. И въпросните интереси не винаги съвпадат с общите.
Но понеже знам колко си сляп по въпроса, спорът наистина е безмислен. Когато те видя да се пребориш за поне едно нещо с властта си на потребител, тогава можем да говорим. Дотогава всичко това е словесна диария.
А за инвестициите-въпросът не е коя хазна парите пълнят. Важното е да пълнят джобовете на инвеститорите. И че при желание, те могат и да си пренасочат инвестициите. Но това ми е много по-интересно да го видя как ще стане, отколкото да го обсъждаме.
Колкото до абстрактното мислене:Да не мислиш, че си първия, който знае как да оправи света? Всеки си го мисли.
Но нещо не се получава. Защо ли? А, да, защото живеем във физическа реалност, а не в абстрактна. Е, нищо, случва се.
@ Димо-Опростенческо? Чакай да видя-ако трябва да избера между нещо, което ще ми донесе полза и нещо, което ще ми нанесе вреда, твърде опростенчестко ли ще е да кажа, че едното не го искам, щото е вредно, а другото го искам, щото ме радва? Ако е така, тогава нека да е опростенческо.
Всъщност наистина е много просто-когато нещо е добро за теб, го допускаш до себе си, когато не е-го изхвърляш, независимо колко много въпростното нещо иска да се гуши в теб и всички ти обясняват колко е готино. Ако нещо е срещу европейските интереси, Европа има правото да не го допуска то да и вреди. И няма човек, институция или теория на света, която да ме убеди, че съм задължена да се занимавам с нещо, от което няма изгода.
За Киото-ами, ако САЩ беше тропнала по масата на Индия и Китай и беше казала, аз го подписах, значи и вие ще го направите, щеше да има повече смисъл от решението на Калифорния. Естествено, приветствам усилията на Калифорния, но това не променя факта, че САЩ не пожела да постъпи правилно.
Изобщо, ок, извинявам се за употребата на думата "американско", защото виждам че е болна тема на доста народ. Хайде да кажем "корпоративно-корупционно влияние". Доволни?
Офф да си разхождам животното.
@ Деница
"корпоративно-корупционно влияние"
..................
останалото е словесна диария.
:)
Основна методика на манипулацията-първо убеди хората, че не могат да разсъждават "правилно", за да отличат добро от зло и след това каквото и да им правиш, те винаги ще са доволни. Защото ти ще им представиш хиляди аргументи и възхитителни теории, защо да ги риташ е полезно за тях, дори и да ги боли и да им чупиш ребра. Пък истината е толкова проста.
Това е заключението ми за спора и абстрактното мислене.
Деница, САЩ са голяма страна и мнения и политически позиции - всякакви. Може би ще си спомниш, че Клинтън подписа Киото. Калифорния е огромна икономика и решението има доста голямо значение. Да обвиняваме Америка за политическия избор на Индия или Китай е, прости ми, наивно. Но щом си решила, че има един виновник за всички световни злини, явно случаят е сериозен ... No worries, митичният европейски интерес, дето корупция и дребна корист не го ловят, ще постави олигарха Чичо Сам в миша дупка.
Не разбрах само кое е добро и кое лошо за теб. Коя американска корпорация напоследък ти е навредила толкоз сериозно? Ако имаш хъс да се бориш с "корпоративно-корупционни" практики - има бол такива в Татковината и, вервай ми, ощетяват твоите интереси като гражданин ежеминутно.
¡Hasta la victoria siempre!
@ Димо- ако се интересуваш от мнението ми, чети блоговете ми и там може да си спорим на воля. Струва ми се ненужно да измествам темата на този блог, за да се обяснявам.
Може би само трябва да кажа, че не съм си намерила единствен виновник за всички световни беди. Просто в случая говорехме конкретно за този. Пък и нали знаеш-когато се пъчиш в гърдите, всички те гледат и ти търся кусури :)
Мда, запекох се словестно. Обратното е признак на абстрактни теории и склонност за разсъждения. Склонност за разсъждения и теории? Опазил бог. Това е вредно за човека.
Така че няма да защитавам или излагам "абстрактни теории" по въпроса, но само ще се опитам да защитя правото на абстрактните теории да съществуват въобще.
Деница изглежда смята, че като се опитвам да осмислям явленията, институциите и процесите на вземане на решения, отказвам да вземам предвид фактите и добивам властта да манипулирам, така че да мога да "убеждавам хората, че не могат да разсъждават "правилно", за да отличат добро от зло и след това каквото и да им правя, те винаги ще са доволни..."
Наистина властта на абстрактните теории, доктрини, идеологии може да доведе до манипулации и до отказ да се съобразява с реалните факти. Това ми напомня за случката с индийския маоист, който твърдял пред Лешек Колаковски, че културната революция в Китай била класовата борба на бедните селяни срещу кулаците. Лешек Колаковски естествено го попитал откъде знае това, а маоистът казал - "От маркс-ленинската теория".
С други думи, игнорират се фактите от живота (гонения, мъчения, глад за милиони, съсипване на икономиката, умопомрачени тирани), а познание за случващото се черпят от догматичните и неоспорими, поради отказът от подлагането им на фактическа проверка, доктрини, теории, идеологии.
Всяка теория може да се изроди в догматизъм и манипулация, ако хората нямат свободата да я критикуват. И никоя теория, която претендира за рационалност и научност, не може да бъде имунизирана от проверката да съответствие с реалността (По тази причина Фройдовата психоанализа и ленинската и по-нататъшната разработки на марксизма са ненаучни - те са нефалшифицируеми, нямат начин да бъдат опровергани чрез опит). И всяка теория може да се окаже погрешна, даже и ако много хора дълго време са я смятали за правилна.
Но изходът не е да вдигнем ръце и да кажем "Каква полза от абстрактви теории". Това не е пътят на познанието, а на невежеството. Опитът да се подреди светът и обществото в категории и теории е незаменим при разбирането им. Иначе като залутаме в милионите подробности, няма да можем да открием закономерностите. Това положение важи еднакво в обществените, както и в естествените науки.
Изходът е да се опитаме да влезем активно и ползотворно в големия дебат и борба за знание, идеи и прогрес.
Приемам капитулацията от сърце. И дори си свирукам Yankee Doodle.
Yankee Doodle keep it up,
Yankee Doodle dandy,
Mind the music and the step,
And with the girls be handy.
Да бе, що са ни абстрактни теории, като си имаме хептен конкретни теории на заговора!?
И Марсилезата е подходяща.
Allons ! Enfants de la Patrie !
Le jour de gloire est arrivé !
Contre nous de la tyrannie,
L'étendard sanglant est levé
L'étendard sanglant est levé
@ Димо: Капитулация? Ееех,тестостерон :) Кой ти каза че съм водила война? Всъщност няма значение, приеми го както искаш.
@Алберт: Това го пишеш просто, защото звучи добре :) Изпедепцваш се, няма спор :) Но ако започнеш и да го мислиш и прилагаш, ще съм много щастлива. И все пак, забелязваш ли как пак наблягаш на реториката вместо на конкретиката?
един американски корпорат ми подшушнА на уше :) Не беше от Калифорния, значи сигурно е от лошите, пардон от нашите.
I really liκе уour blog.. ѵery niсe сolors & thеmе.
Did you create this website уоurself oг ԁіԁ you
hire somеοnе to ԁο it fοr уοu?
Plz reѕpond as І'm looking to construct my own blog and would like to know where u got this from. thank you
My web blog ... macbook repair petaling jaya
I'm really impressed with your writing skills and also with the layout on your blog. Is this a paid theme or did you customize it yourself? Anyway keep up the excellent quality writing, it's гare to seе a nice blog like this onе
nowadays.
my ωeblοg ... www.xing.com
Публикуване на коментар