(аз бях хлапе тогава, кафе не пиех и не ми липсваше).
Накратко, грешно би било да кажем, че вносът на кафе никога не е бил политически приоритет. Бил е, някога. В средата на 80-те...
Това, разбира се, е само пример. Така се прави оценка на нуждите на общността и се поставят политическите цели. Отговорността на политическите водачи е именно тази – измежду хилядите проблеми да посочат важните, да отделят темите на първостепенен обществен интерес, да заемат позиция по тях, да назоват алтернативите.
В периода 1997-2001г. политическите приоритети бяха спиране на хиперинфлацията, приватизация, отстраняване на трибуквените групировки от застрахователния бизнес, ограничаване на влиянието на мултаците в икономиката. Административни реформи, които да позволят начало на преговорите с ЕС и НАТО. Позиция по Косовската криза.
Днес България има нови приоритети. Благодарение на реформаторското усилие от втората половина на 90-те години, живеем в държава-членка на Европейския съюз. За съжаление, най-бедната страна в съюза. И най-корумпираната. Страна, която – въпреки бедността си – внася в ЕС повече пари, отколкото получава. За съжаление, живеем в страна с почти унищожена природа и разбити перспективи за туризъм, но с десетки хиляди „ваканционни“ апартаменти. Живеем в страна, в която две трети от населението няма канализация. Страна, в която самотни майки проституират, за да хранят децата си, а полицията третира домашното насилие като „семейна кавга“. В която за десет години са изградени двайсет километра магистрала и пет километра метро, но са разрушени стотици архитектурни паметници и исторически забележителности. И още, и още...
Но в интервюто си пред БНТ от 25 юни Иван Костов успя да се справи със задачата си на политически лидер и да изведе само основното – инфлация, корупция, енергийна неефективност на домакинствата и икономиката. Три основни причини за бедността на огромна част от населението и за изостаналостта на цялото ни общество. Приоритети, около които може да се постигне единодействие не просто на „десницата“, а на всички реформаторски сили, всички, които искаме промяна.
Една седмица по късно, лидерът на СДС Пламен Юруков също даде своя дефиниция на проблемите и оценка на нуждите на обществото. Според него, накратко, проблемът на България е Иван Костов, а основната необходимост е „дясна коалиция“, разбира се – без лидера на ДСБ. Целта била „СДС отново да стане лидер на опозицията“. Аз съм убеден, че подобни цели и приоритети са нелепи. Гражданите не се интересуват дали десните партии ще се обединят, нито дали в обединението ще участват политици от „старото поколение“ или предприемачи от „новото поколение“. Този разговор не е просто излишен, той е вреден. Подобни глупости отнемат енергията на политиците-реформисти и задълбочават отчуждението на гражданите, които желаят промяна. В крайна сметка – силно намаляват шансовете за такава промяна...
Но не ме наричайте черноглед. Не отричам положителното развитие... В България има кафе в изобилие. Насипно и пакетирано, арабика и робуста, кенийско и индонезийско. Дори и безкофеиново.
Вече не живеем в 80-те.
6 коментара:
Ako politizhite pone malko se vslyshvaha vKostov namashe da sme na tozi hal. Sigurno nikoi ne si spomna apela mu da ne zakrivat postoano deistvashtia shtab zabedstvia i avarii koito beshe sfor miral zaradi pojarite i reziltata go pochustvahme predi dni.
Здравей Радане,
Съгласен съм с тебе. Иван Костов говори верни и точни неща. Не се съмнявам, че е добър управленец и вижда нещата в перспектива. Има, обаче един проблем. А той е в отговорът на въпроса: защо сме бедни ? Моят отговор е прост -- защото не сме свободни. За съжаление и днес в България приоритетите са същите, каквито бяха и преди 1997 година. Ти сам пишеш за местното самоуправление и знаеш добре, че то изобщо не е реформирано, че още стоим на селищните системи на Тодор Живков и нямаме втори ниво. Точно по тази причина местната власт е продължение на централната. Печално е и положението със съдебната власт. Както знаеш тя е дело на комунистите /Конституцията от 1991 год./ и пак те си я "реформира" през последните години. Искам да ти кажа, че няма как живеем и да имаме каквито и да са приоритети в държава, в която властва закона на силните. И накрая да те попитам нещо: защо си мислиш, че днешната политическа система е наша, че можем да продължим по този начин само с някои ремонти и с добро управление, т.е. просто с едно правителство на десните ? Няма такова нещо. Дори да стане чудо и ДСБ да спечели мнозинство, ситуацията никак няма да е добра. Защото политическите партии се формират, действат и управляват в определен и траен политически контекст. И ако този траен контекст е така програмиран, че също така трайно държи гражданите далеч от властта, как ще управляващ. По-точно с кого ? Работата е проста: трябва да се прави разграничение между добро управление и политическа система, между онази власт, за която комунистите казваха, че с кръв са я взели и с кръв ще я дадат и между тази, която се сменя на всеки четири години. Искам да кажа, че основното е най-важното днес е политическата реформа. Иван Костов, ДСБ и ти самия може да сте истински демократи, но ще трябва да спазвате установените правила. Ако направим аналагия с футбола, това е все едно да имаш отличен отбор, но терена да е разчертан за ръгби. Това е положението днес в България. Ето защо днес на България и трябват не само добри управленци, но и истински реформатори.
Поздрави
Пламен Даракчиев
Здравей и благодаря за задълбоченото мнение.
Не виждам в него нещо, под което да не се подпиша сам - спор тук няма и аз съвсем не смятам, че "днешната политическа система е наша" и не се нуждае от задълбочени реформи. Нуждае се и още как. От радикални реформи се нуждае.
И съм напълно съгласен с теб и по другия въпрос - ДА, не се нуждаем просто от способни администратори, а от реформатори-визионери.
Аз стигам малко по-далеч (те повечето ми текстове са за това именно) и казвам, че не е достатъчно да се промени институционалното устройство на политическата ни система. Нужно е това, но не стига.
Най-важното е ИДЕЙНА промяна. Визия за нови средносрочни (10-15 години) цели, подплатена с формулировка на обществен интерес и политически морал.
Радвам се, че сме на едно мнение, Радане. Ако продължим по-нататък по политическата система, можем и да стигнем до много печалния извод, че не сме направили най-важното през годините. Онова, което хората в Чехия, Полща, Унгария и пр. са го направили. Транзитологията казва, че най-съществената фаза на прехода е втората, а именно -- изграждането на институциите. Случи се така, че строители на съвременна България не сме ние, а комунистите. Политическата система и институциите са тяхно дело. И то пъклено дело. Пита се сега в задачката: от кога си го знаем това ? И извинявай, но защо по времето, когато имахме мнозинство не сменихме избирателната система /пак комунистите я наложиха в същото това ВНС/. Защо не опитахме поне да установим правова държава, като отделим съдебната власт и като върнем следствието в полицията ? Защо вместо да правим второ ниво на местно самоуправление увеличихме броя на областните наместничества на 28 ? Въобще кой беше този дявол дето ни накара да си кажем, че политическата реформа е приключила, прехода е завършил /между другото каза го и го обоснова тъкмо Иван Костов в една стенограма от дискусия в сп. "Разум" от 2003/. Както виждаш дума не отварям за ред други неща, включително за прословутите досиета. Ето защо аз мисля, че не са виновни комунистите. Виновни сме си ние. Сещаш ли се за какво говоря. За онова, което си говорят и свестните хора, които свестно стоят настрани от политиката. Що се отнася до средносрочните и дългосрочните цели въпросът е спорен. Не според мене, а според Питър Дракар, например. Искам да кажа, че перспективата и визията идат не от държавата, а от свободните хора. От тези, които имат достатъчно гражданско пространство около себе си, тичат след инициативите си, правят планове и ги осъществяват. С други думи -- дай свобода на хората, остави ги да мечтая, планират и действат, а ти си гледай държавните дела. Планирай как да опазиш тази свобода, да опазиш собствеността и живота им и да вършиш всичко онова, което бизнеса и третия сектор не могат.
Пламен
Пламене,
не ми се говори кой е виновен - "ние" (?) или "комунистите" (също доста неясно понятие). Повечето неща, които пишеш, са верни. Особено съм съгласен с оценката ти за връщането на безумното деление на държавата на 28 административни вилаета.
Никога реформаторите в България не са имали популярността и капацитета да наложат нов институционален ред. Никога и не са предлагали ясна програма в тази насока...
За перспективите - естествено, че те идат от свободните граждани.
Нали партиите тъкмо тях трябва да представляват, да формулират идеите им в политически послания, да лансират нови идеи и променят остарели?
Радане, благодаря ти за отговора! Оставам с впечатление, че в днешна България най-трудното е да се разберат и да вървят напред хора, които споделят еднакви ценности. Силно се надявам да преживеем това, колкото се може по скоро. Чета те с удоволствие и ти желая успех!
Публикуване на коментар