Не.
Същите пари.
Нашите пари.
Лидерството - винаги съм казвал - е функция на успеха. Затова и това вече не е блогът на председателя на ДСБ. Но успех у нас е само голямата политическа промяна, а не отделни изборни сполуки или загуби. Аз съм блогър от 2006, а политик от 2007 година. Позициите ми са в този дневник - аз не съм им изневерил и не се отказвам.
Не.
Същите пари.
Нашите пари.
Posted by Радан Кънев at 8:15
Labels: Абсурдистан, Политически коментар, Природа, Реформистки
Авторът на този дневник е политически ангажиран човек. От лятото на 2013 до 2017 бях председател на единствената на партия, в която съм членувал (а и критикувал) - "Демократи за силна България" .
От 2002г. се занимавам активно с политика, ако говоренето по проблемите на властта и обществото е политика. А би трябвало да бъде... От 2003г. съм член на сдружение "Диалог" и активен създател на ДСБ. В политиката съм започнал като симпатизант, доброволец, ангажиран блогър, член на политически щаб...
Или накратко: Не разчитайте на безпристрастността на този дневник. Той ще е дълбоко пристрастен. Неговата цел не е да анализира, а да представя една от гледните точки за защита на публичния интерес
23 коментара:
Не може да се отрече обаче на ККК, че има определена традиция, приемственост и повтаряемост.
След Георги Велчев, иде ред на Георги Станишев:
http://dnevnik.bg/show/?storyid=526103
Ще следя много внимателно какво ще напишеш утре и ако е "законите трябва да се спазват" ще спорим на бира! :)
Ох, първоначално мислех да изсипя един тон критика на публикацията на Радан Кънев. Щях да пиша за клептокрацията, олхокрацията, пазарящата се демокрация, взаимозаменимостта на парите и властта (бедните имат гласа на множеството си, а богатите влиянието на парите си, напълно легитимно и законно съотношение), вредата от екологическите закони, десния социализъм, щях да разкажа случая с комодор Вандербилт, даже нямаше да сеи посвеня да използвам и argumentum ad Hitlerum. Ама после си викам защо, какъв е смисълът, ще промениш ли възгледите на човек на 30+ години. Пък и в един блог не могат да се обсъдят всички аспекти. А обсъждането предполага експликирането на общи принципи, които не е известно дали се споделят изцяло.
Така че не. Няма нищо да напиша. Даже ще се въздържа да отговоря на наглото сравнение с феодалния вот. Защо има феодални отношения - защото бизнисмените искат да яхнат властта за собствени цели или защото държавата ги е янхала и изнудва с нейните закони "за защита на публичните блага" и на тях им е писнало и искат да я спрат или да се възползват - Кое е първо - алчността на бизнесмените да яхнат публичната власт или тиранията на държавната грижа за "публичното благо", подхранвана от разни неразбиращи от икономика или от право общественици, блогъри, партийци, заблудени идеалисти). Това е като извечния въпрос кое е първо яйцето или кокошката.
Е, не се сдържах.
Aлбърт,
За яйцето и кокошката сме на едно мнение. Прочее целият текст е посветен на Козлодуйската група, която е елемент на държавната политика, а не на частния бизнес.
@Илия
Не точно това, не точно това.
Аз пиша само за политика в този текст. Само за политика:)
@Албърт:
Ще се радвам да "изсипеш" критиката си. Твоят стил е малко суров, но пък коментарите ти са твърде ерудирани, за да се лишим лесно от удоволствието. Казвам това без ирония, надявам се, че го разбираш.
@ Радан Кънев
Случаят с Козлудуй е различен, разбира се, но точно затова смесването му заедно с останалите в една публикация е недопустимо. Изходът е да се приватизира ядрената енергетика и да се премахнат бариерите пред навлизането на конкуренцията (за това ще трябва да се отпадне обаче монопола върху ядрената енергетика от Конституцията).
"която е елемент на държавната политика, а не на частния бизнес."
Проблемът при дирижираната икономика, особено в тази със силни клептократични елементи е замъгляването на границата между държавната (публичата) сфера на дейност и частната. И тази граница се размива толкова повече, колкото се етатизира обхватът на допустимите икономически (и не само) избори и експриприира печалбата от икономическата инициативност. С навлизането на публичния контрол възможността на индивида да планира действията си все повече престава да бъде в тегон контрол и отива в контрола било на мнозинството от населениието, в нечий чиновник, група псевдоинтелектуалци, политици, пр. Нито една от тези групи не е допринесла за прогреса на човека никъде и никога.
Двигател на прогреса винаги са били малцина индивиди.
@ Радан Кънев
Изходът е да деполитизираме, деетатизираме, приватизираме възможно най-голям брой одържавени икономически и житейски избори. Така ще засилив властта на индивида, ще насърчим конкуренцията не само в икономически пран, но и между идеите в свободното общество и ще намалим политическите търкания. Защото това, което някои индивид ще направи, което може би е гениално, но което не се одобрява от мнозинството, ще бъде вече само негов частен избор и няма да ангажира публичната власт, нито ще й дава право дя го спре.
1. Да се отмени нормите за забрана за дискриминация от ЧАСТНИ лица, покакъвто и да е признак.
2. Да се премахната нормите от териториалноселищните нормативни актове, които дават право на да се забраняват строежите на каквото и да е друго освен техническа безопасност. Ако държавата иска да запазва стари сгради, архитектурни обекти и пр., да има право само да отчужди изцяло срещу пълно (включително при изчисляване на възможните печалби от проектираното строителство за срок 20 г. напред най-малко) обезщетение, но не и да забранява строителството - сиреч, като оставя номинално правото на собственост, а забранява извличането на икономически ползи.
3. Премахване на всички природни паркове. Ако държавата иска да съхранява природата, да отчужди изцяло и обезщети собствениците до последната стотинка. Но не и да оставя номинално собствеността, а да забранява строителството. Това е нагла експроприация.
4. Премахване на минималната работна заплата. Тя е инструмент за геноцид над лицата без никаква или със съвсем малка квалификация, които никой не бил наел на работа за повече от минималната заплата, у нас, както и навсякъде по света -етническите малцинства (роми, негри, летиноамериканци и пр.). После че чудим защо престъпността у циганите била толкова висока. Ние ги принуждаваме да крадат.
5. Премахване на 90% от "закрилните" разпоредби в Кодекса на труда.
6. Ограничаване правото на стачка. Правото на стачка означава, че можеш да преустановиш работа, т.е. да не отидеш на работа и си останеш вкъщи, не да блокираш публичните пътища.
И още поне 20 такива.
Ситуацията в България е като в социалистически супермаркет, в който всеки член на персонала граби от рафтовете, където свари... Това означава, че ръководството е политически импотентно, и че сегашната система за контрол и управление не функционира, а е само параван. Спешна смяна на ръководството!
@ Албърт:
Интересни въпроси поставяш, чак ми се иска да ги обсъдим на бира:)
Съвсем накратко сега:
1) Както Козлодуй, така и Камчия са дечица на това, което наричаш "замъгляване на границата между частна и публична сфера". Всичките курортни мега-безумия са плод на държавнаИобщинска намеса, а не на частна инициатива.
2) Именно за "замъгляването" говоря и аз, постоянно. Пледирам за ясното разграничаване на малкото сфери на публичен интерес от множеството полета на частна инициатива (или тъй ми се ще поне да е)
3) По тази причина не съм съгласен изцяло с теб, че трябва да де-етатизираме "възможно най-много" сфери на човешка дейност.
Трябва да де-етатизираме ВСИЧКИ сфери на частен интерес и в никакъв случай да НЕ приватизираме малкото сфери на обществен. Това разбира се е уязвима и абстрактна конструкция, но за мен тук е същността на политическия разговор - кои сфери са обществен интерес. Другото не бива да интересува политиците.
@ Албърт:
По твоите точки няма да приема 2. и 3. (то е очевидно от досегашните ни разговори)
Изхождаш от презумпцията, че правото на неограничена строителна дейност е иманентно, присъщо правомощие на собствеността върху поземлени имоти (в т.ч. и застроени вече). Истината е, че подобна свобода не е позната исторически и това е лесно обяснимо.
Твърде е дълъг разговорът, макар да ми е ужасно интересен. Надявам се да го продължим. Сега наистина нямам време и не се и опитвам да се аргументирам, просто "маркирам" позицията си.
Приватизирана или държавна, мафията си е мафия. Докато държавата е слаба и не налага законите си, дали ще ни грабят управляващите или "частниците" е все тая.
Съжалявам че измествам ерудираните ви разговори, но според мен те са напълно непрактични и безполезни освен да си мерите...ерудицията. Което разбирам защо е много важно за вас, но на България и трябват решения, а не абстрактни дискусии.
За справка, проблемът с енергийното картелиране е мащабен-само вижте жалките опити да освободи (? не знам дали това е термина на български) енергийния сектор в ЕС. Енергийните компании във Франция и Германия са толкова силни, че никой и нищо не може да им каже копче. И затова сега ги разследват независимо по подозрения в картели, за да имат поне някакво оръжие в битката. Но май нищо не е станало, както се вижда от липсата на консенсус и налагането на безумния 3ти път.
Забележете България участваше на страната на картелите. Яко, нали? Странно защо не съм чула една думичка по въпроса от нашите медии и се наложи да го науча от чужди.
За мен, докато управляващите не научат смисъла на думата "отговорност", мафията ще продължава да процъфтява, с евентуална смяна на действащите лица от време на време. И за справка, отговорност значи, когато някоя институция сгафи, да не отрича и да се прави на ударена и да уволнява заместник-шефове, а да падат главите на шефовете, министрите и т.н. Да си на върха на йерархията значи освен, че обираш лаврите, че обираш и шамарите. Докато това не се случи-прокопсия няма да има.
@ Деница, Комитата
"Приватизирана или държавна, мафията си е мафия. Докато държавата е слаба и не налага законите си, дали ще ни грабят управляващите или "частниците" е все тая."
"Ситуацията в България е като в социалистически супермаркет, в който всеки член на персонала граби от рафтовете, където свари... Това означава, че ръководството е политически импотентно, и че сегашната система за контрол и управление не функционира, а е само параван. Спешна смяна на ръководството!"
Коментарите на Деница и Комитата ми напомнят защо не харесвам манталитета на хората, които отричат абстрактното мислене и се задоволяват с думи и изрази като "политически елит", "корупция", "пропазарни, но не пробизнес реформи", "европейски социален модел", "докато не си отидат тези продажни и некомпетентни политици". С други думи общи неразсъждаващи изрази, които показват, че хората, които ги употребяват, нямат представа какво от случващите се около тях дела на какво явление, институция, правило се дължи, как функционират институциите и пазарите около тях и как да се отстранят отрицателните неща, без да съсипят положителните.
Малко или никакво абстрактно мислене и желание за подреждане на явленията и институциите в категории. Но отказът от абстрактно мислене и опит за проникване под булото на простото "е тва не ми харесва, значи виновен е първият човек, който видя да се свързва с него" не е признак на решителност или на реформаторски ербаплък, а на невежество.
Невежият е обречен да бъде плячка на популисти, шарлатани и на тирани.
Албърт, позволяваш ли да те цитирам? Просто това изказване е толкова добро, че не заслужава да остане неосъзнато от масите :)
Както написах в другата тема: Защо страната е в това състояние? Мислиш ли, че правителството, съдът, институциите не знаят кое явление на какво се дължи? И как да ги категоризират. Тогава защо, Иване, защо?! Ако абстрактното мислене е панацея, защо светът все още е болен?!
По-добре невежи и задоволени, отколкото умни и загорели :)
@ Деница
"По-добре невежи и задоволени, отколкото умни и загорели"
Мда. Обаче кой е Иван или изразът:
"Тогава защо, Иване, защо?!" е някакъв фразеологизъм или какво?
@Албърт: Иван е твоето алтер-его :) Или както се пее в песента, "Може ли да се забрави, Георги, първия обичан мъж". Всъщност май съм си мислела за Георги. Е, нищо. Иван, Георги, все тая.
Или може би съм имала предвид "Кажи си, Иване те ще те разберат"...Уф, не знам. Избери си. Но мисля, че Иван е добро име за алтер-его. Звучи някак...абе знаеш :)
Ха загадъчният алберт ми е отговорил.
Въобще не отстъпвам и 1 см от мнението си. Работил съм по времето на социализма в някои държавни структури, като складове, супермаркети, телефонни централи и пр. и си беше точно като сега, само че в съвсем различни мащаби — целият персонал на групички и поотделно се мъчеше да измисли какво да гепи от работното място (и аз също не правех изключение). Като истински контрабандист всеки имаше по дрехите и по чантите някакви трикове, с които да пренася откраднатото. Няколкото колеги, които протестираха, ги смятахме за "луди". Безнадеждно, безнадеждно прогнила система.
Имахме твърде много свободно време, не ни дремеше за клиентите, системата за контрол беше толкова архаична и тромава че не беше проблем да я преметне и ученик-тинейджър какъвто аз бях тогава.
Шефовете идваха късно на работа, стояха си затворени в кабинетите и много-много не се интересуваха. Изглежда си плетяха техните далавери.
Така че, навиците и методите на социалистическия супермаркет но в големи, национални мащаби. Ето това му е хубавото да не говориш абстрактно, всеки те разбира.
А за албертовите реформи — не е проблемът че има национални паркове, проблемът е че в България законът не се уважава, т.е. кажи-речи всеки го нарушава. Може би това че пазачите спят означава че са в голяма далавера с ръководството?
между другото българия не открива топлата вода нито с архитектурно-историческите паметници, нито с националните паркове. има световен опит който работи, само че никой не го обобощава и не го представя адекватно.
@ Комитата
Значи при социализма сте били големи крадци?
Неабстрактно погледнато така излиза.
@ Комитата
Е световният опит допреди 20-30 години в икономиката е бил протекционизъм, високи данъци, голям държавен сектор, субсидии са неефективни и загиващи компании, държавни разходи като "лек" срещу инфлацията.
Да не говорим за другите институции, практики, правила, които са част от традициите по света.
Никоя от държавите, които направиха икономически бум през последните 50 години не се е водила по традициите, а смело е експериментирала с капитализма.
Точно така. По социализма много се крадеше и системата насърчаваше кражбите.
Публикуване на коментар