Батальонът се строява...

... за последен път.

Или поне така изглежда след публичното признание на премиера бай Бойко, че записите на разговора му с Танов са автентични. Защото Борисов това направи. Призна.

Паническото искане на вот на доверие ПРЕДИ експертизата на записите показва най-малкото страх какви ще бъдат резултатите от нея. А най-вероятно - не страх, а ясно съзнание.

Аз - и тук изказвам изцяло лично мнение - виждам поне две причини този вот да не бъде подкрепен:

1) Първо, това е доверие за цялостната досегашна политика. Политика на:
- Отказ от реформи (в съдебната система, МВР, администрацията...);
- Обръщане на хода на реформите и ляв популизъм (социалната и пенсионна система);
- Хаос (здравеопазване, транспорт);
- Недемократични и тоталитарни практики в "борбата с престъпността", без всякакъв полезен ефект.

Именно ДОСЕГАШНАТА политика на Борисов го накисна там, където е - в икономическо и финансово блато, без перспектива за осъдителни присъди след шумните акции на МВР, всекидневен срив на здравната система, и като капак на всичко - омотан в собствените си СРС-та, с които щеше да прави "най-добрата антикризисна политика".


2) Второ и по-важно, правителство, което се измъква от тежък корупционен скандал с процедурни хватки, не може нищо повече да направи за страната си.
Борисов иска доверие ПРЕДИ същинския му проблем да излезе наяве - да се разбере истината по въпроса извършил ли е злоупотреба с властта си, или не е извършил.
Опитва се да блокира ходовете на опозицията, в случай, че тази истина излезе наяве.

Зад привидно смелия ход се крие страх и бягство. Да избяга от такъв скандал обаче не може дори и Борисов.

Кабинетът ще оцелее, като (полу)официална коалиция Борисов-Сидеров...


... но от тук насетне ще имаме изцяло блокирано, безпомощно правителство. Не виждам как беглецът Борисов ще може да изпълни разумните условия на "Синята коалиция". Ами той нямаше смелостта да го направи досега - в условия на широка подкрепа и комфорт. Как да го направи, докато се пъха в миша дупка?

Не, няма да стане, за съжаление. Страхът убива разума.

Батальонът се строява (в състав ГЕРБ и "Атака") за последен път.

Старото се уволнява.

Зайците ревЪт.

.

Да пиеш топло пиво е беда ...

Толкова съм бесен, че не ми се пише. Абе, почти не ми се говори.

Историята се повтаря, и бих казал - всеки път като фарс, ако не бяхме толкова трагично вътре в нея. Все същата топла, изветряла "Леденика" в отдавна отворена пластмасова бутилка.

Хората, които държат реформите да спрат/да не започнат, имат изпитан начин да подменят дневния ред.

Хората, които не могат да се справят със стопанската криза, със скапването на здравеопазването, с наказващата труда социална система, в крайна сметка - с бедността, са винаги готови да водят ченгеджийски разговори.

С хора, които не правят разлика между "печалба" и "далавера" не може да се говори. Както писах миналата седмица,

От едната страна стоят червените ченгета около Румен Петков и техният политически слугинаж около лоялния гражданин Петров. От другата -"десните" ченгета от ГЕРБ. Между тях има нещо твърде общо - доказаната неспособност да проведат разумна стопанска политика, да осигурят заетост, да дадат въздух на дребните й средните -предприемачи. Изглежда, че провалът на БСП и ГЕРБ да дадат свобода за развитие на бизнеса не е случаен. Той се дължи на желанието за цялостен политически и административен контрол, което прозира в безпричинното подслушване.

... Тази седмица нещата изглеждат по-зле.

Според шаблонния "култов" цитат, цакат ни с топла бира.

Изборът е изобщо да се откажем от идеята за бира в пластмаса, ама за това - по-късно.

.

2011: Лесният избор и трудната промяна

"В този пошъл и покварен свят, Димчо не може да си намери любима, която да го вдъхновява и окрилява, дори леко да го ободрява. А ако си намери, тя ще го съсипе"

За този кандидатстудентски бисер от '84 година се сетих, докато четях реакциите на политиката на Виктор Орбан и победоносната "FIDESZ" в първите месеци от управлението им в Унгария.

Интересното тук е, че няма новина. Може и да сме стреснати от новия медиен закон, (изобщо много добър анализ на Аделина Марини в Euinside), от поголовната национализация на пенсионните фондове, от дискриминационните идеи в корпоративното облагане. Може с тревога и учудване да прочетем как Washington Post определя политиката на десницата в Унгария като ... "Путинизация".

Но не е зле да си дадем сметка за фактите. А те са, че ФИДЕС израстна пред очите ни като социално популистка, авторитарна, често просташки-националистическа и упорито анти-пазарна политическа сила.


Тази насока на развитие е постоянна и трайна и за нея могат да се приведат множество доказателства, както от периода на управление 1998-2002г., така и (особено) от опозиционния период 2002-2010. *

И макар Унгария да е драматичен пример, тя не е изключение, а показател за сериозни тежнения в Европейската десница. И за съжаление съвсем не става дума само за честите залитания в опасен, често левичарски, популизъм в Полша и Литва, нито само за авторитарния модел на "дясно" управление в Македония, Албания и Босна. Става дума и за провала на Караманлис да реформира Гърция, и за тенденции в управлението на Франция и Италия, или за мощните атаки отдясно, които на практика обезсилват изключително успешното в стопанската област управление на черно-жълтата коалиция в Германия. (Камерън стои някак самотен на общия фон, като пътен знак, който ни напомня не просто посоката на развитие и напредък, но и факта, че интелектуалното водачество на Великобритания на общественото поле съвсем не е изчерпано минало...)

В един наистина умен анализ, който четох наскоро, направо се говори за цената на изборните успехи на Европейската десница. А цената често е - отказ от усилие за промяна на обществото, отказ от защита на пазарните ценности, дори и отказ от действена закрила на основни човешки права. Европейската народна партия често се крие зад доктринерна броня, като свежда въпроса за разликата между "гражданския консерватизъм" (за който претендира Орбан) и социалния популизъм или грубия национализъм до политически теоретизации. Победата в политиката е много скъпа - тя е, която ни "вдъхновява и окрилява". Тя е, която "дори леко ни ободрява". Но компромисите в името на тази победа, са това, което може и да ни съсипе ...

Toва, разбира се, не е безпристрастен политически анализ, нито аз съм политически коментатор. Това е просто преглед на политическите задачи пред реформаторската десница в България, в първите дни на изборната 2011 година. Лесният избор е да се примирим с това, което можем да определим като пан-европейска тенденция и да приемем съюза между консерватизма и популизма.


Трудният път е да изберем пътя на промяната. На упоритото припомняне, че популистките ходове не водят до благосъстояние, а напротив - до задлъжняване и мизерия. Че националистическите надувки са път към конфликти, страдание и бедност. Че накърняването на собствеността не води до повече "общи блага" а до обща безотговорност. Че нарушаването на човешките права отнема, а не дава сигурност.

Че "рисковият" път на реформите, конкуренцията, свободния труд и инициатива и честните, еднакви за всички правила е единственият, който води към благосъстояние. Че знанието, трудът и частното спестяване в едно свободно общество единствени дават сигурност, и то сигурност за повече от едно поколение.

Трудна задача, която обаче може да вдъхнови и дори леко да ободри на общо-взето мрачния фон.

–––––––
* Отлично разбирам, че това становище ще бъде определено като крайно и ще ми навлече много атаки, както и множество обяснения за "десността" на Орбан и за негови правилни ходове. Е, политик съвсем без правилни ходове сигурно няма. Убеден съм обаче в принципната верност на написаното, както и в това, че позициите трябва да се споделят честно и открито, а не да се замазват.