Vae victis?

Без всякакво съмнение Той е десен:

Той тепа комунистите и му доставя удоволствие. Той е приятел на Америка, и то на десните в Америка. Приятел е на Франция, и то на десните във Франция. Съюзник е на цялата европейска десница, която го приветства като преграда пред унищожителното ляво влияние. Съюзник е на бизнеса. Дори е нещо като... покровител на бизнеса. Близките му са сред стопанския елит на страната. Те притежават банки, рафинерии, медии. Бизнесът го приветства като преграда пред разрушителните стремежи на левицата. Той се разправя с престъпниците. Разпитва ги в своя кабинет дори, с пищов на бюрото и твърд поглед. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Той е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга (Всесилният войн, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа върви от завоевание към завоевание, оставяйки само огън след себе си).

Мобуту Сесе Секо (роден Жозеф-Дезире Мобуту) е президент на Република Заир от 1965 до 1997г. Според всички популярни четива по история и политика, управлението на Мобуту е right-wing, десен режим. Заир се радва на дясно управление в продължение на 32 години. Западните съюзници са щастливи, че съветският ботуш не е стъпил в тази богата на ресурси бивша колония. Франция и Белгия дори изпращат войски в защита на режима, заплашен от анголски “червени” партизани.

За България 2007г. беше година на “десен завой” в политиката. Проведоха се избори за представители в Европейския парламент и национални редовни местни избори. И двата пъти спечели партия ГЕРБ, обявила се за десноцентристка, вероятен бъдещ член на дясната Европейска народна партия. Лидерът на ГЕРБ, генерал Бойко Борисов, е приятел на десницата на Запад (все още говорим за “на Запад”, явно не сме съвсем стигнали....), любимец на “американската” телевизия bTV, съюзник на бизнеса. Приятелите му имат рафинерии и медии, жена му има банка. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Дали ние приемаме ГЕРБ за десни, това е без значение. ЕНП ги приема, Буш ги приема, и което е най-важно – българските избиратели също ги приемат. След парламентарните избори (предсрочни или редовни) световните агенции мимоходом ще отбележат “очаквана победа на десноцентристката партия ГЕРБ начело със столичния кмет Бойко Борисов, бивш генерал от МВР”. Sic! Това прогнозно факсимиле казва всичко. То е написано по матрицата “новини за държавите от Третия свят”. Подробната информация би включвала откъслечни данни за “усилено полицейско присъствие”, “подозрения за купуване на гласове”, кратки биографични данни за съмнителното минало на бъдещия премиер и информацията, че за съставяне на коалиционно правителство той ще трябва да потърси подкрепата на “крайните националисти” или “партията на турското малцинство”.

Или ... “Победителят заяви, че ще се стреми към коалиционна формула, включваща останалите десни партии, представени в Парламента”. Vae Victis!

И тук намираме ключа от палатката. Докато демократите-реформатори спорим дали Бат’ Бойко е десен или ляв, сме осъдени да бъдем в графата “останалите десни”. Докато се борим с Бойко за влияние в “дясното пространство”, Всесилният войн ще върви от завоевание към завоевание. Десните ще се делят – в наши и чужди медии, а и в очите на обществото – на два вида. Този, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа – печели. И тези, които губим. Vae victis!

2007 година доказа, че Бойко Борисов е подходящият десен за днешна България. България на посткомунистическото обществено статукво, на неофеодалния строй, заложен от червената аристокрация още през втората половина на 80-те, подкрепен от основните консервативни структури на обществото – Църква, съдебна система, едър бизнес, “mainstream” интелектуалци и медии. България на системното унищожение на природата, на безконтролното изпиране на пари чрез застрояване, на прокурорските хотели, на приватизираната публична власт, на купените общински съвети. “Либерална” България на данъчните облекчения за хазарта, на полулегалната проституция под крилото на властта в апартамента до нас, на легалната търговия със средствата за масова информация, на акционерното дружество “МВР АД” с предмет на дейност търговия с информация и охрана на наркотрафика. България – адвокат на руските енергийни интереси в ЕС, на АЕЦ “Белене” и на “Бургас-Александруполис”. България, над чиято столица руският солдат вее символа на своята власт – автомат “Шпагин”.

България на 2007 година. Първа по европейското летоброене.

Тя иска “десен проект” по свой образ и подобие. И го получава. Ако ние искаме “дясно управление” на тази България... решението е много просто и още по-ясно. Но поне аз не искам.

Искам друга България.

И решението пак е ясно. Първите стъпки са колкото трудни, дваж по-очевидни: Борба срещу унищожаването на българската природа, и то не само от парламентарната трибуна, а пред багерите, заедно с протестиращите младежи;

Борба срещу затриването на градската среда, но не само в Общинския съвет, а в медиите, в интернет, пред професионалните общности и в крайна сметка – пред оцелелите паркове и паметници на културата;

Борба с корупцията в публичната власт чрез пълна прозрачност – всяко решение, всяка сделка, всяко обсъждане и всеки кулоарен разговор – в интернет;

Борба за законово уреждане на проблема с проституцията, трошене на табута в разговора за трафика на хора.

Европейските и местните избори показаха, че реформаторите у нас нямат опозиционен ресурс, че гражданите не виждат в абстрактните “десни” послания алтернатива на статуквото. Не вярват, че има партии, които са за друга България. Зависимите от олигархията гласуват, недоволните псуват. Ние сме извън картинката, защото и за едните, и за другите сме никакви, гледаме си пъпа.

Но избор има. Да бъдем зависими или да бъдем недоволни.

За вестник "Седем"