петък, 14 декември 2007 г.

Vae victis?

Без всякакво съмнение Той е десен:

Той тепа комунистите и му доставя удоволствие. Той е приятел на Америка, и то на десните в Америка. Приятел е на Франция, и то на десните във Франция. Съюзник е на цялата европейска десница, която го приветства като преграда пред унищожителното ляво влияние. Съюзник е на бизнеса. Дори е нещо като... покровител на бизнеса. Близките му са сред стопанския елит на страната. Те притежават банки, рафинерии, медии. Бизнесът го приветства като преграда пред разрушителните стремежи на левицата. Той се разправя с престъпниците. Разпитва ги в своя кабинет дори, с пищов на бюрото и твърд поглед. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Той е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга (Всесилният войн, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа върви от завоевание към завоевание, оставяйки само огън след себе си).

Мобуту Сесе Секо (роден Жозеф-Дезире Мобуту) е президент на Република Заир от 1965 до 1997г. Според всички популярни четива по история и политика, управлението на Мобуту е right-wing, десен режим. Заир се радва на дясно управление в продължение на 32 години. Западните съюзници са щастливи, че съветският ботуш не е стъпил в тази богата на ресурси бивша колония. Франция и Белгия дори изпращат войски в защита на режима, заплашен от анголски “червени” партизани.

За България 2007г. беше година на “десен завой” в политиката. Проведоха се избори за представители в Европейския парламент и национални редовни местни избори. И двата пъти спечели партия ГЕРБ, обявила се за десноцентристка, вероятен бъдещ член на дясната Европейска народна партия. Лидерът на ГЕРБ, генерал Бойко Борисов, е приятел на десницата на Запад (все още говорим за “на Запад”, явно не сме съвсем стигнали....), любимец на “американската” телевизия bTV, съюзник на бизнеса. Приятелите му имат рафинерии и медии, жена му има банка. Той е стопански реформатор. Предлага по-ниски данъци и по-либерално социално осигуряване.

Дали ние приемаме ГЕРБ за десни, това е без значение. ЕНП ги приема, Буш ги приема, и което е най-важно – българските избиратели също ги приемат. След парламентарните избори (предсрочни или редовни) световните агенции мимоходом ще отбележат “очаквана победа на десноцентристката партия ГЕРБ начело със столичния кмет Бойко Борисов, бивш генерал от МВР”. Sic! Това прогнозно факсимиле казва всичко. То е написано по матрицата “новини за държавите от Третия свят”. Подробната информация би включвала откъслечни данни за “усилено полицейско присъствие”, “подозрения за купуване на гласове”, кратки биографични данни за съмнителното минало на бъдещия премиер и информацията, че за съставяне на коалиционно правителство той ще трябва да потърси подкрепата на “крайните националисти” или “партията на турското малцинство”.

Или ... “Победителят заяви, че ще се стреми към коалиционна формула, включваща останалите десни партии, представени в Парламента”. Vae Victis!

И тук намираме ключа от палатката. Докато демократите-реформатори спорим дали Бат’ Бойко е десен или ляв, сме осъдени да бъдем в графата “останалите десни”. Докато се борим с Бойко за влияние в “дясното пространство”, Всесилният войн ще върви от завоевание към завоевание. Десните ще се делят – в наши и чужди медии, а и в очите на обществото – на два вида. Този, който – поради своята издръжливост и непреклонна воля за победа – печели. И тези, които губим. Vae victis!

2007 година доказа, че Бойко Борисов е подходящият десен за днешна България. България на посткомунистическото обществено статукво, на неофеодалния строй, заложен от червената аристокрация още през втората половина на 80-те, подкрепен от основните консервативни структури на обществото – Църква, съдебна система, едър бизнес, mainstream интелектуалци и медии. България на системното унищожение на природата, на безконтролното изпиране на пари чрез застрояване, на прокурорските хотели, на приватизираната публична власт, на купените общински съвети. “Либерална” България на данъчните облекчения за хазарта, на полулегалната проституция под крилото на властта в апартамента до нас, на легалната търговия със средствата за масова информация, на акционерното дружество “МВР АД” с предмет на дейност търговия с информация и охрана на наркотрафика. България – адвокат на руските енергийни интереси в ЕС, на АЕЦ “Белене” и на “Бургас-Александруполис”. България, над чиято столица руският солдат вее символа на своята власт – автомат “Шпагин”.

България на 2007 година. Първа по европейското летоброене.

Тя иска “десен проект” по свой образ и подобие. И го получава. Ако ние искаме “дясно управление” на тази България... решението е много просто и още по-ясно. Но поне аз не искам.

Искам друга България.

И решението пак е ясно. Първите стъпки са колкото трудни, дваж по-очевидни: Борба срещу унищожаването на българската природа, и то не само от парламентарната трибуна, а пред багерите, заедно с протестиращите младежи;

Борба срещу затриването на градската среда, но не само в Общинския съвет, а в медиите, в интернет, пред професионалните общности и в крайна сметка – пред оцелелите паркове и паметници на културата;

Борба с корупцията в публичната власт чрез пълна прозрачност – всяко решение, всяка сделка, всяко обсъждане и всеки кулоарен разговор – в интернет;

Борба за законово уреждане на проблема с проституцията, трошене на табута в разговора за трафика на хора.

Европейските и местните избори показаха, че реформаторите у нас нямат опозиционен ресурс, че гражданите не виждат в абстрактните “десни” послания алтернатива на статуквото. Не вярват, че има партии, които са за друга България. Зависимите от олигархията гласуват, недоволните псуват. Ние сме извън картинката, защото и за едните, и за другите сме никакви, гледаме си пъпа.

Но избор има. Да бъдем зависими или да бъдем недоволни.

За вестник "Седем"

10 коментара:

Анонимен каза...

В началото на статията ми се сви сърцето, накрая въздъхнах облекчено и се усмихнах. Дръжте се момчета.

Анонимен каза...

от templar

Страхотна статия! Горещо ръкостискане! Казал си по превъзходен начин неща, които постоянно се мъча да кажа, но на второто изречение се отклонявам от темата защото се задавям от мъка поради неудовлетворен буржоазен реваншизъм. Ти си запазил хладнокръвие и си успял.

Разбирането, че докато спорим дали Бойко е десен ще бъдем лузъри е ключово. И факта, че си част от директората на водопада, т.е. там има някой, който като го бият по главата чува че "некой лопа" ме изпълва с оптимизъм.

За да развия темата трябва да нагазя по много тънък лед на интерпретиране на новата ни история, който понякога, на пръв поглед ще изглежда като "теория на свтовната конспирация". Но само на пръв поглед.

Истината е, че на днешните "велики сили" САЩ и в по-малка степен ЕС не им пука много за чистотата и морала на десницата, нито за десницата изобщо. Казвам това без никакво негативно отношение към запада, а с разбиране към историята. (Аз съм прозападен човек, който благославя НАТО и ЕС, Рейган, Буш, Пиночет, Тачър, Блеър (да!) и недолюбва Русия, арабите, палестинците, брататя сърби)

На САЩ и в по-малка степен на ЕС им трябва едно - в малките сателитни държави да има "послушен режим" - фасадна демокрация, със стабилно лидерство, което без много въпроси и претенции да подкрепя техните (на САЩ и донякъде на ЕС) приоритети в международен план.

Иван Костов не беше такъв послушен партньор и затова беше свален с пълната покрепа на САЩ. (колкото и да ни се иска да обвиним Путиновите олигарси)

Симеон Сакскобургготски и неговото правителство бяха перфектният сателитен партньор на САЩ - в Афганистан, Ирак, Съвета за сигурност...никакви обструкции (казвам го без критика)

Първанов и Станишев са задоволителен партньор за САЩ: въпреки икономическите заигравки с Русия, във външната политика и по основните регионални теми те подкрепят САЩ без обструкции. И затова получават негласна подкрепа (имаше добра статия на extremecentrepoint по темата.

Бойко Борисов е перфектния партньор за САЩ и ЕС. Той няма никакви амбиции и интереси във външната политика. Сделката изглежда така: Аз Ви подкрепям в каквото и когато кажете навън, а вие ме оставяте да си правя каквото искам вътре, стига да спазвам някакво фасадно приличие и да не изяждам проститутките след употреба...

За САЩ и донякъде ЕС няма никакво значение качеството на дмокрацията в България. И е тъпо да очакваме да ги е еня.

Българите са тези, които трябва да искат истинска, качествена демокрация. Трябва да има критичната маса (понятие от физиката, което означава минималното количество вещество, достатъчно за дадена реакция) хора, които да имат интелекта, дисциплината, визията, обаянието и волята да се наложат, въпреки Русия, САЩ, ЕНП, Турция, балканската простащина на широките народни маси и животворната за всички изредени дотук чалга...

Това не е въпрос на дясно-ляво, не е въпрос на икономическа политика. Това е въпрос на наличие или отсъствие на национална доктрина и визия, на държавническо чувство за отговорност. Такова досега (през последните 18г. ) е показал (донякъде) само 1 човек - И.Й.К.

Ключово е да се разбере, че изтъквам Костов в неговата единственост с ясното съзнание, че той НЕ Е НЯКАКЪВ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН политик и държавник. От него може още много много да се желае. Той просто е относително нормален, над прага на минимума държавническо мислене. Неговата самотност идва оттам, че всички останали са на изключително ниско ниво, много под кота 0.

Поздрави! Ще си позволя да препечатам статията ти в блога си с всички произтичащи от това почести ;)

Анонимен каза...

Борбата продължава, няма да се отказваме!

Анонимен каза...

Много смислено писание, както винаги

Анонимен каза...

Отлично написано! Също и коментара на темплар.

Америка има американски интереси, Русия от 8 години насам - руски. Нормално. България от доста години насам няма собствени интереси, а просто подмени големия брат.

Никой няма да дойде да ни оправи - най-добре за силните на деня е да сме бананова република, каквато станахме.

Но и още нещо, никой не е гласувал за Бойко, защото твърди, че е десен. Това го прави заради външната си публика. Така послушното и сговорчиво "ляво" ще се сдобие с послушно "дясно" и всичко ще си дойде на мястото.

И докато хората, които добросърдечно и наивно наричат себе си "десни" не им просветне, че не са десни и спасителят от запад не е никакъв спасител - няма да се оправим.

Писал съм го много пъти в блога си - днес разделителната линия е граждани-"елит". Не ляво-дясно, не "запад"-"изток", не америка-русия (поне не в България).

Анонимен каза...

"...реформаторите у нас нямат опозиционен ресурс, че гражданите не виждат в абстрактните “десни” послания алтернатива на статуквото. Не вярват, че има партии, които са за друга България"

Радане, ами няма партии, които искат друга България, няма партии с реформаторски потенциал. Как да може да убеден един средностатистичен българин, че ДСБ например е такава партия? Ами няма как, след като самата партия категорично отказва да говори за реформи вътре в себе си!

Радан Кънев каза...

До Темплар:

Да, горе-долу едно и също говорим и хич не е весело то. Но ако целта е само веселото, можем да се напиваме петък и без да си говорим за политика.

Радан Кънев каза...

До Дидо:

Аз казвам, че гражданите "не виждат" реформаторска партия и не вярват на ДСБ, че е алтернатива (както аз не вярвам на "Новото време", така други не вярват на мен).

Ти казваш: Ами не виждат и не вярват, защото НЯМА.

Двете позиции са опасно близки и за мен това е причина да се занимавам с политика в ДСБ. Ако имаше безспорна реформаторска партия у нас, тя не би имала нужда от квартални бохеми като мен и би набрала по-сериозни личности, нали?

НО: споделям много от тревогите ти за вътрешното състояние на ДСБ, но не мисля, че това е причина тя да няма радикално "външно" поведение. Твърде много са примерите, които доказват липсата на такава връзка.

Радан Кънев каза...

Е-Станков,

С това съм особено съгласен:

"...И докато хората, които добросърдечно и наивно наричат себе си "десни" не им просветне, че не са десни ..."

Твърде много хора вече избягаха от натрапчивата и полуискрена "дясност" на "десните" партии, а мнозина заглушават гласа на разума си, за да повтарят схеми и парадигми единствено поради "дясността" на последните.

Загуба на човешки ресурс, и то от най-добрия е това.

Което не значи, че сред "десните" няма наистина десни. Доказателство са Темплар, GanTREE и не малко други.

Иван Бедров каза...

Много добре си го написал. Истината е, че никой не е предложил нещо смислено по смислен начин. Досега или нещото, или начинът са смислени, но никога и двете заедно. Затова и Б.Б. е единствена алтернатива. Тъжното е само, че алтернативата е част от олигархичното статукво. Не ни е виновен Б.Б., защото ние го правим възможен.