Tретият глас

По повод постинга ми за ефектите на мутренско-ченгеджийското общение върху бизнеса, с неколцина приятели започнахме инициатива "Третият глас".

Искаме да направим обществена кампания и разследване на механизмите, по които мръсната връзка между властта и мутрите възпрепятства конкуренцията и руши свободния пазар. Надявам се както да изследваме практики от миналото, така и да реагираме незабавно на актуални събития.

Целите ни са доста амбициозни, което ме прави скептик за начинанието - просто съм участвал в твърде много недоносени проекти. Всеки доброжелател ще бъде от полза. Търсете ме на rmkanev@gmail.com, ако имате идеи или желание да помогнете. Особено ценно е съдействието на доброволци - журналисти, социолози, предприемачи.

Засега започваме с един скромен блог.

Всеки доброволец с регистрация в Blogger може да ми се обади, за да го включа като автор в "Третият глас".

Откриване на сезона

Не, не става дума за пролетния дял на "футболното" ни първенство. Отдавна не ме интересува.

Не става дума и за лов на лисици - имаме си президент (с извинение) за тази работа.

Дойде време за пешеходен туризъм по Витоша. Не си падам по зимните изпълнения. Сега съвсем не е топло (вж. снимките), но вече се живее:

Забравих си ръкавиците... това беше стратегическа грешка.


Забравих и на булката ръкавиците, което вече си е грях:) ...

Защото задуха вятър и дори докторите по социология си сложиха качулки на умните чутури,

Слънцето разкрасяваше пейзажа, но снегът липсва не защото се е стопил, а защото го е отвял вятърът:)


Минахме покрай "Комините", та си припомних времето, когато се катерех по камънаци. Тук показвам на доктора някои по-лесни турове по скалата.

Завършихме на "Бай Кръстьо" с великолепен фасул, много, ама много люти чушки и ракия (за тези, на които лекарите им разрешават). Беше достатъчно топло да седим навън.

Абе, пролет:

Inter Alios?

Res inter alios acta aliis neque nocet, neque prodest

Или на български - "Сделката между едни нито вреди, нито помага другиму". Тази латинска правна сентенция е ключова за Римското, а и за днешното частно право.

Има ли изключения? Да, разбира се. Именно защото е принцип на частното право. В публичното право, в държавното управление важат тъкмо обратните правила. Органите на властта действат в публичен интерес, техните действия засягат множество странични, привидно външни на делата им, лица.

Защо пиша това?

Защото съм разтревожен, че в корупционния скандал около срещите, сделките и "разработките" на Румен Петков, медиите не засягат най-важната тема. Срещата между Румен Петков и мутрите Галеви не е inter alios. Тя не е техен вътрешен бизнес. Не е най-важното, че Х. от "сенчестия бизнес" дал подкуп, а У. от БСП взел подкуп. Не е най-важното, че столетницата се продава като млада шаврантия и печели избори с парите от фалшиви бандероли - т.е. с крадени от фиска пари (макар съвсем да не е без значение).

Най-важното е, че всяка подобна сделка пряко води до загробването и фалита на честния, легитимен бизнес в съответния отрасъл. Когато "Запалката" (нека това е нарицателно на корумпиран властник) допуска производство и пласмент на алкохол без акцизи за един, всеки производител на алкохол, който си плаща акциза, е обречен да продава на цени, които не са кокурентни. И фалира. Губи ипотекираното си за финансиране на честния бизнес жилище...
Когато "Запалката" урежда контрабанда внос на турско пилешко без мито за един, друг гледа как пилетата му гният и фалира. Губи курниците, земята под тях, заложените за консигнация на фуража камиони...
Когато "Запалката" осигурява обществени поръчки за ремонт на пътища за един, друг не може да изплати машините си и фалира. Работниците му остават без работа...
Когато "Запалката" разрешава на един да построи 10 хиляди метра РЗП повече от разрешеното на даден парцел, той му дава възможност да продава по-евтино от инвеститора на съседния строеж. Собствениците на съседния парцел сед дивят на незавършените си апартаменти - обезщетение за земята...

Ще кажете, че това е очевидно? Съгласен съм.

Защо тогава по медиите чуваме само гласовете на "Запалките" и на мутрите (простете, "оперативно интересните лица")? Защо слушаме само кой е дал и кой е взел? Простете, но това са гласовете на престъпници. Този разговор Inter Alios няма да доведе до прочистване на обществото ни.

Аз искам да чуя "Третия глас" - гласът на ощетените от сделката между "Запалките" и "оперативно интересните". Гласът на "оперативно безинтересните" предприемачи, които не звънят на мобилния на вътрешния министър, когато имат проблеми в бизнеса. Гласът на хората, които - за разлика от "Запалките" - имат интерес от свободна конкуренция, от прозрачни правила за бизнес и обществени поръчки, от равнопоставеност пред регулациите.

Само техният глас може да насочи решенията на публичната власт в обществен интерес. И това не е наивна мечта, а прагматична преценка на възможностите. За да се постигне прозрачност и елементарна справедливост е неизбежно необходимо да се използва ресурса на хората, които имат интерес от това.

Вариации на тема

Авакум Захов се събуди със зверско главоболие... Не можеше да си отвори очите, а болката бавно, но сигурно пълзеше от челото покрай ушите и надолу по гръбнака. Тялото му беше вкочанено и почти безчувствено, главата му пуслираше неравномерно.

"Пребили са ме" - помисли си Авакум. С усилие помръдна лявата си ръка и опипа студения, влажен бетонен под. "Пребили са ме и са ме заключили в някакво мазе" - заключи предизборният оперативен работник (ПОР) "Запалката". Но не можеше да си спомни никакви подробности от оперативното мероприятие...
Внимателно, с умението на доказан професионалист, размърда вдървената си ръка и бръкна във външния джоб на омачканото сако. Извади скъсан бандерол от спиртни напитки 40 обемни процента и четири броя китайски запалки. "Били сме на маса" - подшушна вътрешният глас, който никога не спи. Леко, стоически преодолявайки пронизващата болка зад очите, премести крак и с изненада установи, че е мокър до коляното. "Били сме в близост до воден басейн" - компетентно го подсети вътрешният глас - "Шадраван или нещо подобно". При думата "шадраван", оперативният работник панически опипа дюкяна си. Движението предизвика остра, зашеметяваща болка. Зоната - слава Богу - беше суха.

"Разкрили са ме по време на оперативно мероприятие" - заподозря Захов. "Явно безценният агент "Баретата" се е пречупил...". Заключението беше обезпокоително. Ако оперативно интересните лица разберат кой се крие зад "Запалката", имаше опасност да разплетат цялата агентурна мрежа. "Може да стигнат чак до ... Швейцария" - изтръпна Захов.

А може би положението не беше толкова лошо. "Възможно е да са ме окошарили нашите" - каза си ПОР-ът - "Може би онзи глупак Иван не е разбрал, че това е регламентирана среща. Нали не знае, че и "Баретата" е наш". Но нали имаше служебна карта от МВР... Нима бяха пропуснали да го обискират? С огромно усилие Захов се отърколи на една страна и бръкна във вътрешния си джоб. Извади портфейла и с изненада откри вътре единствено едно листче с входящ номер от деловодството на Министерски съвет. Служебната карта, фалшивата лична карта на името на Предраг Уйович, шофьорската книжка на името на Миодраг Муйович - всичко липсваше.

По-лошото беше, че го нямаше и удостоверението за идентичност на имената Авакум Захов, Бисер Киров, Сава Соколов, Наум и Ангеларий Чаушеви. А най-лошото беше друго, но за него не смееше дори да помисли... Без удостоверението не можеше да си спомни кое беше истинското име... Името, с което може да се легитимира пред фуражките от МВР, името, от което трепери цялата Партия, името пред което спонсорите отварят и най-тайните сейфове...

"Обискирали са ме" - констатира Авакум-Бисер-Сава, Наум и Ангеларий - "И би трябвало вече да знаят кой съм аз. Значи явно не са нашите.... Но тогава за какво е проклетият входящ номер???"

Захов дочу стъпки. Трудно отвори подутите си клепачи и видя мъж в позната униформа. "Дегизирал се, е мръсникът" - подшушна вътрешният глас.

- Може ли така бе, другарю Петков? Бивш министър, така да се натряскате... - поклати укорително глава полицаят.

Епилог: Гладко избръснат, облечен в нов костюм, но все още със синкав тен на лицето, Румен Петков нахлу в канцеларията на Министерския съвет. На входящия номер отговаряше собственоръчно заявление за оттегляне от длъжност, адресирано до онова келеме Сергей!
"Трябваше да се досетя, че може да ме надпие" - помисли си ПОР "Запалката" - "Украинска кръв тече във вените му, а и черният му дроб е по-млад". Острата болка го прониза отново. Този път тръгна от дясно, под ребрата... От кабинета на премиера излезе новият вътрешен министър Румен Овчаров. Усмивката му беше някак ехидна...

МВР: Стрес и здраве

Случайно попаднах на сайта на МВР (търсех телефон, на който да съобщя за щети по автомобила си).

Случих на следната интересна връзка:

Институт по психология на МВР - програма "СТРЕС И ЗДРАВЕ"

Добре е, че я има тази програма. Да си поемат министъра, че много тежко му се отразява оперативната работа. Проведе някоя и друга среща с мутри-спонсори, а после се натряска като казак.


(снимка от actualno.com)

Назначи някоя мутра за шеф на службите, пък после вземе, че го арестува.

Вербува някоя известна мутра за агент на МВР, а после вземе да се изтърве пред медиите и издаде безценния агент-мутра.

В този постинг изобщо не коментирам работа ли му е на министъра да участва в "оперативни срещи" с мутри, хубаво ли е да вербува мутри за агенти, правилно ли е назначава мутри за началници на служби.

Просто си мисля, че му е време за почивка на др. Петков. Да не гръмне "Запалката".

Време е за програма "Стрес и Здраве". Има си нарочна презентация, озаглавена "Проблемът за алкохолната зависимост при служителите на МВР" ...

Благодарности

... вчера ме избраха за председател на ДСБ район "Средец".

Благодаря сърдечно на всички, които ме подкрепяха (а те не бяха малко). Благодаря и на неколцината, които се опитаха да вгорчат избора. Тъй и тъй това не е сладко занимание:)

Тъжно, че нямаше друг кандидат. Това не говори добре за партията, а и избор без конкуренция не е най-добрата препоръка за мен.

Надявам се да се срещнем в петък в 16.30 между Ректората и Парламента на поредния протест, организиран от "За да остане Природа". Енергията на тези хора е завидна и достойна за възхищение. За нас остава да ги подкрепим, както можем.

За социалистическия рай или защо няма детски градини

Замислих се наскоро за причината в София да няма детски градини. Парадоксално или не, места няма дори в частните градини, макар таксата да е над 400 лв. на месец... След кратко издирване открих документ, озаглавен "Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения". Нормите са утвърдени със заповед на Комитета за Териториално и селищно устройство (КТСУ) от ноември 1987 (!!!) и се прилагат за обекти, които започват да се строят след март 1988. Аз съм сигурен, че в София след март '88 не е построена нито една общинска/държавна детска градина...

Целият текст на "Норми..." е публикуван в килера. Който има нерви, нека прочете този увлекателен разказ за липсата на детски градини след '88 година... Просто "Норми..."-те не са реално изпълними изисквания, а мечти и фантазии за светлото бъдеще. Според тях единственото място, на което може да се построи детска градина в София е ... резиденция "Бояна".

По-долу цитирам само някои особено показателни изисквания на социалистическия рай:

Чл. 4. (1) Радиусът на обслужваната от детско или от учебно-възпитателно заведение територия, в зависимост от плътността на застрояване, е от 450 до 600 m. Изключения се допускат в малки населени места до IV функционален тип вкл.

Нужно ли е да коментирам?

Чл. 8. (1) Теренът на детското или на учебно-възпитателното заведение се предвижда по възможност като самостоятелен квартал, а в жилищните комплекси - като обособен парцел. ...........................

(3) Големината на терена на детските и на учебно-възпитателните заведения се определя:

1. за яслените групи - по 25 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 20 кв.м. на дете;
2. за градинските групи - по 35 кв.м. на дете и по изключение в жилищните територии с голяма плътност - най-малко по 25 кв.м. на дете;

чл. 9. ...........................
(2) Теренът на детското и на учебно-възпитателното заведение трябва да има не повече от 30% застроена площ и не повече от 5% стопански двор.

Чл. 10. (1) и учебно-възпитателни заведения, физкултурната площадка се предвижда при всички детскинезависимо от техния капацитет и тип с площ:

.........................

2. при детските градини, обединените детски заведения и учебно-възпитателните заведения с капацитет до 4 групи или 1-2 групи и 1-2 класа от 150 до 200 кв.м., като за всяка група или клас в повече площта се увеличава с 25 кв.м., но не повече от 300 кв.м..

(2) Върху част от терена на общата физкултурна площадка при детските заведения с 4 и повече групи и при учебно-възпитателните заведения с 3 групи и 3 класа се предвиждат душове и басейн за закаляване на децата с дълбочина 0,4 м. (на водата 0,2 м.) .................

Не казвам, че това са лоши изисквания. Напротив - чудесни са. Има обаче една малка подорбност - подобни площи в населените зони на София просто няма, а освен това цената на квадратен метър земя в жилищните квартали на София е от хиляда до пет хиляди евро. Нито една от съществуващите ДГ не отговаря на тези стандарти, а резултатът от тях е, че децата се отглеждат в апартаменти без никакви дворове и площадки... Нереалният стандарт означава никакъв стандарт.

Чл. 13. (1) В детските и учебно-възпитателните заведения с 3 и повече групи деца над 2,5 г. се предвижда природен кът (???) и опитна градина (???) с площ 15 кв.м. на група. ...................

Чл. 21. (1) Към детските заведения с 4 и повече групи деца над 2,5 г. и към учебно-възпитателните заведения с повече от 2 групи +2 класа се предвижда физкултурен салон със склад за уреди и тоалетни съгласно таблица 4. Той е по възможност на първия етаж.

Тук нещата вече излизат съвсем извън реалността. Каква опитна градина? Картофи ли ще садят или ще плевят цвекло... Имам някакви бегли спомени от цвеклото, но това беше един друг "строй".

Прочетете целия текст на "Норми..."-те.

Ще се убедите, че те са напълно неизпълними. Пълна измишльотина дори за '88, когато опосканата ни държава поне можеше да граби терени, колкото си поиска и без да се обяснява на "частниците". Тогава обаче социализЪМЪТ беше тотално фалира. "Пари нема ... и аз не'ам..." - признаваше партийният и държавен ръководител на "недоносШето".

Сега пари има. Има и предприемачи, които биха инвестирали в детски градини. Оказва се обаче, че те никога не могат да изпълнят соц-изискванията на все още действащите "Норми..." от 80-те. Оказва се, че е нужен поне тлъст рушвет, за да откриеш детска градина, уж толкоз нужна на обществото.

Междувременно започва мрънкането, че децата се отглеждат по забавачки и "детски центрове" без никакви доказателства за педагогическо образование на персонала, без договор за медицинско обслужване, без яснота за произхода на храната.

Едно трябва да е ясно - докато регулациите са непосилни, ще бъдат заобикаляни. Нереалните изисквания са от полза единствено на корумпираните чиновници и на корумпиращия ги "черен" бизнес, който остава без конкуренция.

All the king's men

Това, разбира се, е заглавието на една друга книга. (Горещо я препоръчвам. Филмът от 2006г. също не е никак лош)

"Цялото кралско войнство" - това е преводът на български. И винаги за него се сещам, когато гвардията "Гоцевите интелектуалци срещу реформите" се впусне в атака. Това "Гоцевите" е доста двусмислено. Честно казано не знам дали са хора на Гоце или на Гоцев...

Този път съставът на гвардията е разширен, а патосът е особено - простете тавтологията - патетичен. Или може би pathetic, в смисъла, който американците влагат в епитета...

Към управляващите: Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?

Трогателно...

Гоцевите интелектуалци, пияници, ченгета, сутеньори и треньори са се развълнували за "стратегическите национални интереси на Отечеството" в "проекцията на Вечността" ... Вкарали са дори в употреба израза "националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня", който ме връща доста назад, по времето, когато тейковците им са извършвали тъй нареченото от Правния съвет към Парламента "оправдано възмездие"...

Не бих се занимавал с тази одиозна група "писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови (???) патриоти", чиято "проекция на Вечността" се изчерпва с три-четири клишета за "братя по кръв и вяра" и за предателството на вероломния Западняк. (Нямаше да е зле вероломните предатели да бяха предали братска Сърбия още при кланетата на патриотите в Македония... но нека не говорим за Македония пред Коминтерновците)

Но случаят е показателен. Врявата на Гоцевите интелектуалци иде да ни нашепне какво се крие зад поредното гузно мълчание на Гоце.

И на Гоцев...

Два подхода

Важното е, че проблемът е идентифициран - децата са повече от местата в детските градини.

За решаването на проблема има сякаш два основни подхода:

Подход №1. Да направим приема в детска градина по-труден и

Подход №2. Да направим откриването на нови градини по-лесно.

Не се наемам да твърдя, че селският кмет гледа безпомощно с празен поглед. Такова едно твърдение би било манипулативно и дори неверно. Той активно действа за решаване на проблема. Зрял и последователен пример за следване на Подход №1. ... Да проследим мерките:

Мярка 1: Прави се състезание "Най-бързият печели". "Кой превари, той завари" му се викаше в махалата. Отпадат по-мудните, поспаливите, тези, които нямат интернет или не са купили компютър И на бабата.

Не върви. Проклетите родители са се подготвили добре. Софтуерът издържа по-малко от тях...

Мярка 2: Въвежда се ограничение - "в детските градини да се приемат само децата на хората, които плащат местни данъци в столицата". Това вече си е пълна неграмотност. Да уточня защо:
а) Местен данък плащат всички собственици на жилища в София. Много от тях не живеят тук, затова пък живеещите под наем не плащат.
б) Местен данък плащат собствениците на автомобили, регистрирани в София. Тъй като 60% от лизинговите коли се регистрират тук, това не е гаранция къде се движи колата. НО: Мнозина имат коли именно на лизинг, и данъкът се плаща на името на лизинговата компания, а не на собственика...

Не става. Трябва нещо по-радикално:

Мярка 3: Въвежда се незабавна адресна регистрация на всички пребиваващи в София. Срок - 48 часа от пристигането... За да плащали данъци. Нека уточня, че хората плащат местен данък върху имуществото си в София, независимо къде са регистрирани. Обратно - данъкът върху общия доход е републикански, а не местен данък.

Какво е общото между тези мерки - всички те са глупави, неефективни, милиционерски. Нито една от тях не решава проблема. Естествено, че хората ще се регистрират в София (и това е добре). И местата в детските градини пак няма да достигат.

Ако следваме милиционерския подход, има само една ефективна мярка - закони за ограничение на раждаемостта. Това ще реши всички кметски проблеми с детските градини. Може да забраним и автомобилите, и това ще реши проблема с паркирането. Ако забраним строителството, ще решим веднъж завинаги проблема с инфраструктурата и градоустройственото планиране. Ако забраним обилното хранене, ще облекчим драмата с канализацията.

Нека разгледаме някои мерки, следващи подход №2:

Безспорно е, че настаняването в детски градини е социална услуга. Тя има за цел именно насърчаване на раждаемостта, като държавата/общината поемат част от финансовата тежест за отглеждане на дете. Вместо 400 лв. за детегледачка - 50 лв. за детска градина. Супер.

По груби сметки, месечната дотация за дете в детска градина е около 200 лв.

Какво пречи тази дотация да се дава на семействата под формата на ваучер? Ако искат, отиват в държавна детска градина и доплащат 50 лв.

Ако искат, отиват в частна и доплащат (по днешни цени) около 200 лв. Но това днешни цени е много измамно. Защото ваучерната система ще позволи да се ОТКРИЯТ МНОГО НОВИ детски градини. Те ще се конкурират не само за децата на богатите (както е сега), но и за децата на средната ръка хора. И ще свалят цените, и ще предлагат по-скромни екстри, за да ги привлекат.

Ами нищо не пречи.

Освен ако кметът каже: "Много е скъпо на всички деца по 200лв."

И тогава излиза, че проблемът не е в липсата на детски градини, а в липсата на пари? Или в приоритетите за харчене на огромния излишък (преходен остатък) от бюджета на общината...

Прекрасен анализ на общинския бюджет за 2008 - на блога на Мартин Заимов.

Никога не е късно ...

... останалото няма да го напиша.

Малко съм се умълчал напоследък, а причината е, че тече кампания за избор на председател на районната организация на ДСБ-Средец. Преди десетина дни формално заявих желание да бъда кандидат за тази позиция.

Тъй като много от читателите вероятно не се интересуват от този процес, няма да се разпростирам.

Подробности за кандидатурата ми има тук.

Высоцкий - Охота на волков

Репортаж за една хайка за вълци.

За магарешките уши на Гоце.

Антибългарската кампания продължава.

Да отгледаш поданик

Ще започна с изключително точните думи на режисьора Теди Москов:

Тези, които управляват България, нарочно създават безвкусица и лумпенизират населението, за да могат по-лесно да го манипулират.

Писах същите неща преди няколко месеца. По-тромаво, с повече думи. Теди Москов е ударил десетката. Безвкусицата, беззаконието, пренебрежението към жизнената среда възпитават поданици и утвърждават властта на олигархиите.

Пиша тези редове, за да обоснова позицията си, че темата за градската среда и архитектурното наследство на един град не нито експертна, нито просто естетическа. Тя е политическа в най-просветения смисъл на тази дума.

Прочее, политика произлиза от полис... "общност на свободните жители (гражданите)" според Уикипедия. Това не е тема за един постинг, а начало на поредица.

Ще започна с една история от преди 60 години...

В забележителната си книга Modern Times: A History of the World from the 1920s to the 1980s , (у нас преведна като "Съвременността") британският журналист и писател Пол Джонсън озаглавява главата за периода на възстановяване на следвоенна Европа "Европейският Лазар" - апология на забележителното социално усилие за възкресяване на ценностите, свободите и в крайна сметка - жизнения стандарт на поразеното от войната население.

Разбрах какво е имал предвид, когато посетих Кьолн. Град, от който e оцеляла само една сграда:

Ето така е изглеждал градът през лятото на 1945 година:

Възстановяването на Кьолн е било очевидно непосилна задача. Мнозина са искали да се строи бързо, евтино, без излишни скрупули. В гладните следвоенни зими жаленето по отминалото великолепие на Рейнската столица е изглеждало почти циничен лукс.

Не така е мислел обаче същинският основател на днешната Федерална република. Конрад Аденауер е твърде свързан с Кьолн, с традициите на Рейнските земи, с културната идентичност на католическото население в западната периферия на Германия. Той е убеден, че дълбоката антипатия на Rheinland-ците към нацизма и войната има своите дълбоки корени в цивилизационното наследство на района, в индивидуализма и зачитането на човешкото достойнство:

Adenauer preferred to stress the dignity of the individual, and he considered both communism and Nazism materialist world views that violated that dignity.

По негово настояване и след сериозно обсъждане се взема решение - независимо от цената - да се възстанови целия стар централен квартал около Кьолнската архиепископия:

Това е резултатът днес. С тесните улички, старите наглед кръчми и тълпите туристи (повечето от които не знаят, че кварталът е de facto строен по-късно от собствените им жилища).

Две бележити места в "стария" квартал. Джаз локал "Papa Joe's", в който до ноември 2007 са изнесени 13 500 (!!!) концерта:


Бирария с няколко хиляди вида бира. Аз успях да опитам само десетина, класацията ще споделя в отделен пост, някой ден:)

Аз съм убеден, че богатството и великолепието на днешния Кьолн се дължи и на това решение.

Както съм убеден, че занемаряването и унищожаването на исторически сгради, строителството без план и инфраструктура, биченето на бетон "на акорд", нямат просто отрицателни естестически измерения. Те са важна съставна част от цялостната картина на беззаконие и унижение, която произвежда крепостни за феодалите...

Повече от 3 дни

Приятелите на Даниел Вичев и неговите близки продължават разследването си за причините за трагедията във влака София-Кардам.

Събират сведения от всички оцелели очевидци на пожара и разговарят с всеки свидетел, който прояви желание да им съдейства. Всичко ще бъде публикувано в блога. Уверявам ви, че спомените на оцелелите доста се различават от обърканите и нескопосно скалъпени версии на ръководителите на Министерство на транспорта и БДЖ. Тези свидетели не са били разпитвани от следователи. Поне засега...

Замислих се за стойността (безспорно само морална) и характера на подобно "частно" разследване. Нима това е бъдещето в една държава, която е абдикирала от всички дейности, които не носят пряка далавера?

Началникът на БДЖ заяви пред bTV, че пътниците е трябвало сами да си отворят заключените врати:

Той допълни, че съгласно нормативните документи вратите на вагоните трябва да стоят заключени по време на движение. Шефът на БДЖ обаче беше категоричен, че вратите лесно биха могли да бъдат отворени от пътниците.

bTV са доста благосклонни в цитата си. Олег Петков каза "и със стотинка просто могат да се отворят". Струва си да се прочете и интервюто му пред "Дарик".

Изправени пред подобна наглост, близките на жертвите разследват сами... Да, може би това е бъдещето. Поне докато лъжата и непрозрачността са олицетворение на комуникацията между гражданите и властта.

Поне още три и половина ... години.

8-ми Март

Аз имам различно отношение към 8 Март от повечето ми съидейници - "антикомунисти".

Стремежът към равноправие на жените е далеч от преломни постижения дори в развитите западни държави, с малки изключения - техните най-развити градски центрове.

От друга страна, съвременният живот именно в най-развитите градски центрове показва, че еманципацията и равноправието може би изобщо са кривнали в лоша посока. Твърде много "успели" жени са се лишили от дом и семейство...

Конкретно в България огромен брой жени са жертва на дискриминация, домашно насилие, разнообразни форми на сексуален натиск. Фактът, че не малко са склонни да приемат този натиск, не го прави по-малко гнусен.

Нужда от ден, на който шумно изразяваме солидарността си с онеправданите жени, със самотните майки, с многодетните безработни има.

Нужда от ден, на който напомняме, че се противопоставяме срещу дискриминация в заплащането, отказ за наемане на "потенциалните бременни", сексуален натиск на работното място - безспорно има.

Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България битовото насилие се приема за даденост и не се преследва от полицията.

Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България има жени-робини, собственост на сутеньори и всякаква мръсна сган, и че част от тях са принуждавани да проституират.

Огромна нужда има ЕЖЕДНЕВНО да държим сметка, че - особено сред ромските общности - проваленият живот на десетки хиляди жени е планиран от родови сделки или зависимост от "барони" още през малолетието им.

Всичко това няма общо с "Деня на колежката" и повяхнали карамфилчета.

Поредно доказателство, че "социалната партия" БКП (БСП) единствено е допринасяла и допринася за компрометиране и влошаване на положението на наистина уязвимите и слабите...

Що се отнася до любимата жена, обидно е да я поздравяваме с един от 365 дни, в които сме влюбени. Ще цитирам Templar:

Бих искал да благодаря Богу, че ви има, и че в заблатения язовир от перхидролен сурогат ний сме срещнали тъкмо Вас. Днес когато леврите на българския мъж са разтегнати в протоколна усмивка, погледите са лъстеливо приковани в деколтетата на празнично намазаните колежки, а шумкащите евтини целофани на зюмбюлите като че ли нашепват "киччччч, смотанякккк", има една малка привилегирована каста благословени мъже, чиито сърца се радват истински, без идея за календар, наспроти цялата тази отврат. И ако нашите недостойни усилия допринасят тъй, щото в ежедневието вий да сте дори наполовина толкоз щастливи колкото сторвате нас, то значи че всеки наш ден да е ден на жената.

Ода на наглостта

Президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събирания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на Симитли, заявиха в четвъртък от прессекретариата на държавния глава по повод публикацията .......

Президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака, посочват от "Дондуков” 2 пред Дарик радио, но без да дават повече подробности.

Това е засега отговорът от канцелариите на Гоце, цитиран от "Медиапул".

Излишно е да коментирам гнусната комсомолска уклончивост. Никой не пита какво не е правил държавният глава на първи март. Не е правил много мръсотии, убеден съм. Не може всички мръсотии едновременно.

От отговора (най-вероятно все пак лъжа, макар и витиевата) разбираме следното:

1. Гоце не е бил участник в "събирания". Очевидно е бил на лов с малка група гавази, с които не е засядал на ядене и пиене.

2. Не е "имал прояви" т.е. аристократичното му забавление не е било публично достояние. Именно, де. Крил се е като мижитурка, и ние това разбрахме. Гузен циник, отвратително.

3. Действията му не са "влизали в противоречие с трагичните събития", т.е. не са противоречали на смъртта на девет българи в горящия влак. Това вече е гнусно изявление. Какви точно действия биха влизали в противоречие???

Не, действията му изобщо не са влизали в противоречие. В пълна хармония са действията му - в хармония с държавното безхаберие, с лежерния отказ на институциите да издирват оцелели, в хармония с контролната дейност в БДЖ, с извършения ремонт на вагоните преди месец, със скритите пожарогасители, със заключените врати.

А хлъзгавото измъкване днес е в прекрасна хармония с полу-истините, които вече споделиха с нас разни началници на БДЖ, с мънкането на следователите, с версиите за "външна причина" за пожара...

Малък манипулативен детайл:

Уточнява се още, че снимката, публикувана във в. "Експрес”, на която българския държавен глава е застанал пред ловен трофей, е направена преди година и половина.

Е, аз пък уточнявам, че снимката, която обиколи мрежата, е публикувана в "Струма", а не в "Експрес".




Дребни ченгеджийцки душици некадърни...

За свободата, за избора, за вълците

Свободата е правото да избираш.

Да правиш Избор.

Ние правим избор всеки ден, всеки миг. В една книга, чиято мъдрост често се подценява, се казва:

Не нашите способности, а изборите, които правим, показват кои всъщност сме.

Това, разбира се, не е оригинална мисъл. Това е кратка перифраза на цялата християнска етика.

Овластените хора имат право на избор, който засяга мнозина. Това е вкратце Властта.

Могат да изберат дали да наказват за една трагедия, или да награждават.

Дали да обявят траур, или да празнуват.

Или просто ... да отидат на лов за вълци. Докато роднините и приятелите на Даниел Вичев го издирваха в трънака между Луковит и Червен бряг (без съдействие от държавните институции), държавният глава (с извинение) не е бездействал. Tой е издирвал ... вълци.
Аристократично забавление...

Конституция на Република България, чл. 92 ал.1:

Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България...

Ако това е олицетворението на нашето единство, ние правим своя Избор.

Ние сме Свободни.

Вълци ...

Homo homini lupus...

Заключени врати...

Не ми е лесно да пиша за трагедията във влака София-Кардам.

Най-малкото защото покойният Даниел беше съученик и приятел на жена ми. Oт друга страна, точно по тази причина придобих близки впечатления от работата на държавните интитуции по случая, които намирам за уместно да споделя.

Няма да пиша за причината за пожара и съответно - възможностите за дирене на наказателна отговорност за него. Всички хипотези преди приключване на експертизите са интелектуални упражения със спорна стойност. Въпросът за наказателната отговорност е преждевременно зададен.

Безспорно обаче изглежда, че жертвите се дължат на заключената врата на вагона. Така държавната фирма БДЖ решава проблема с обирите и "гратисчиите" - заключва вагоните...

Безспорно е също така, че когато приятелите на Даниел са започнали (първи и сами!) да го издирват - на 1 март вечерта - от полицията в Червен бряг им отказват всякакво съдействие, защото районът на претърсването бил подведомствен на МВР-Луковит.

От МВР-Луковит им казали, че имат само една патрулка, която е нужна в града, и не разполагат с ... фенери.

От Гражданска защита-Плевен им казали, че не могат да се включат в издирването, защото "нямат заповед от прокуратурата". Това последното вече е брутална лъжа - между ГЗ и прокуратурата няма нищо общо, прокурорите не издирват, а ГЗ не извършва следствени действия.

Заключени врати ...

Живеем в османски модел държава, в която между гражданите и администрацията има непреодолима преграда от ключалки, коридори, кабинети, гишета, бюра и миндери. Всеки ден заключените врати на държавата ни струват усилия, нерви, пари. Всеки ден заключените врати затварят пътя към замогването ни, към образоването на децата им, към здравеопазването и към защитата на правата ни.

На 28 срещу 29 февруари заключените врати отнеха живота на девет души. И Бога ми, ако имаше оцелели, ранени хора край пътя, щяха да отнемат и техния...

Добра е инициативата на приятелите на Даниел Вичев. Искат да помогнат да се отворят вратите. Гневно се надяват, че могат дори да ги разбият. Надявам се проектът им да успее, макар да съм скептичен. Може би защото съм малко по-стар...

Но няма съмнение, че отварянето и дори разбиването на тези врати е задължение на гражданите на България.

В памет на тези, преминали единствената врата, която е винаги отключена...