Много е лесно да тъжим за автора на прекрасните
"Мисли за душата", заради които започнах да си купувам вестник
"Дневник". Или български вестници въобще...

За водещия на великолепната
"Музика за душата", общо-взето единственото предаване по радиото, което съм се опитвал да следя постоянно.
.jpg)
За автора на прекрасния
блог "Музика за душата", който пръв ни показа, че публичните фигури могат да излязат от мрачната комсомолска скованост и дърварския шаблон.
За анализатора, който написа
"Къде ще живее внучката ми?" и обезсмисли напъните на действащите десни политици да пишат програма. Лошото е, че малцина прочетоха тази статия...
Естествено, че се сещам за всичко това, и преди да прочета превзетите и жалки опити на журналисти с гузна съвест да почетат паметта на "
един от най-противоречивите политици на българския преход".
МАЙНАТА ВИ!
Отиде си човекът, който -
както никой преди и никой след него - пое отговорността да извади балтията и да изреже гнойта, трупана с десетилетия в т.нар. социалистическа промишленост. Човекът, който имаше смелостта да понесе естественото отчаяние на съкратените и справедливите критики, че нещата "
не стават по най-добрия начин".
Но и който -
с ясното съзнание какво го чака - пое ударите на разлютените комунистически дерибеи, захапали държавните предприятия "
на входа и изхода" и цялата помия, която медийната ченгесарница беше подготвила за
безумеца, който посегне на Агиевите обори на държавната собственост.
Преди доста време, в едно интелигентно и спокойно интервю по БНТ, Сашо Божков каза:
"Не ми пука дали ми викат Mr. 10%, доволен съм, че след 20, 30 години в учебниците ще пише, че Александър Божков промени българската икономика"
... и за пореден път доказа, че може да има
държавници, които гледат не само отвъд следващите избори, но и отвъд личната си съдба и пределите на живота си. Дори у нас, в България, има такива ...
Днес гадовете, които го разсипаха, дрънкат за "
противоречив политик на прехода".
Пичове, две грешки:
Първо, Божков
не е политик на прехода. Той е политик далеч отвъд миризиливия период на вашето самодоволство. Неговата смелост ще ползва и внуците ви, въпреки опитите ви да предотвартите промяната.
Второ, Божков
не е "противоречив". В калта на последните 20 години той имаш куража да бъде от единиците с ясна цел, поведение и политика. В една посока - към реформи.
И си плати, прескъпо. С кариерата си, с доброто си име, със здравето си. И намери сили да покаже на смешниците, че истинският човек може да надмогне ударите на мижитурките. Той остана най-добрият - като анализатор, като есеист, като водещ на музикално предаване.
Тъй че, не го жалете.
Той успя - вие не.