Изпълниха, каквото обещаха...

Пейо е отправил интересна покана. Да кажем нещо добро за правителството на тройната коалиция.

В интерес на истината, няма правителство на България, което да не е направило нищо добро. (Може би за Лукановото и Беровото не се сещам на първо четене... беше толкова отдавна). Просто натискът за реформи - навремето от МВФ, днес от НАТО и ЕС е силен. Всеки и Жан, и Дедо, и Сергей е бивал принуден да извършва реформи. Затова и реформите ни са такива - принудени...

Нека опитаме:

Намаляването на данъците за фирмите и физическите лица е нещо добро (плоският данък не толкова, според мен), както и намаляването на изискуемата сума за внесен начален капитал на ООД (макар да няма никакъв смисъл от това внасяне, изобщо!)

Въвеждането на Търговския регистър (тотално некадърно, но след една година хаос - проработи).

Някои реформи (или по-скоро начало на реформи) в социалната сфера са във вярната посока:
- ограничаването на помощите за лица, които не желаят да работят,
- увеличаването на коефициента по чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване от 1.0 на 1.1,
- възможността за делегиране на социални дейности на частни лица по чл. 18 от Закона за социалното подпомагане.

И толкоз. Все реформи, които не са измислени от управляващите и са зле проведени от тях.

Това на фона на безумната наглост "Изпълнихме каквото обещахме".

Да, изпълниха:


Споменавам именно социалната сфера, в която др. Масларова се кипри с големи успехи. Изпълни, каквото е обещала на мъжа си и на спонсорите си.

Докато сърфираше по вълната на икономическия подем и строителния бум, кабинетът отчиташе намалена безработица, за която има нулев принос. Докато емигрантите в Испания и Англия хранеха семействата си тук, кабинетът отчиташе успехи в борбата с бедността.

Днес лъсва цялата лъжовна несъстоятелност на "правителството на социалната отговорност".

Бюрократичен хаос, фалирала осигурителна система, рухнал имотен пазар. И структура на заетостта, характерна за 60-те години на миналия век, основана на предприятия с енергийна ефективност от 30-те...

Но те изпълниха, каквото обещаха - на Батко, на Батков, на Божков, на Гергов, на Манджуков и на ... Масларов.

Вместо отговор

Отговори се дават на въпроси.

В случая липсва въпрос, но се чувстам длъжен да споделя отношението си към серия твърдения, по молба на г-н Ангел Грънчаров (уточнявам, твърденията не са негови, а на анонимен коментатор в моя блог):

Радан, извинявай, че питам, но след като твоите съратници (д-р Н.Михайлов, Н.Димов и Понева, които бяха против курса на Костов за следизборна коалиция с ГЕРБ) напуснаха ДСБ, ти какво ще правиш, примири ли се с неизбежността, или заради разбиранията си също се подготвяш да напуснеш партията? Или пък правиш компромис със съвестта си с оглед влизането в листите за предстоящите избори?!

И тъй:

1) Изброените хора са ми толкова "съратници", колкото всеки друг, с който сме участвали в сдружение "Диалог" или сме работили заедно в/за ДСБ. В "Диалог" бяхме с Нели Понева (и с още дузина известни политици, които не са напуснали ДСБ). С Нели Понева ни свързват чудесни лични отношения от доста години, макар отдавна да не сме се срещали... С Нено Димов - семейно познанство от времето, когато съм ходил гол по плажа на "Арапя", а с д-р Михайлов - нищо. За първата глупост - толкова.

2) Не разбирам нито "неизбежността", нито "разбиранията", за които става дума. За добро или зло, нищо следизборно не е нито сигурно, нито неизбежно. Не виждам с какво да се примирявам... С напусналите ДСБ имам различни разбирания относно бъдещето на партията - нито смятам, че ДСБ е политически труп, нито, че партията няма бъдеще с Иван Костов начело.

3) От горното следва съвсем естествено, че не се готвя да напусна ДСБ.

4) Компромиси прави всеки, постоянно. В работата си, в личния си живот, в обществените си занимания. Според мен, ДСБ прави сериозен политически компромис, като автор на проекта за предизборна коалиция - но го прави по волята на огромна част от членовете и организациите си. Естествено правило на демокрацията е да се съобразиш с волята на мнозинството от съратниците си. Така че компромис със съвестта тук няма.

5) Кой ще влиза в листите на ДСБ за предстоящите избори ще се знае до 26 този месец. Не виждам смисъл от цялата дандания - всичко ще е ясно до дни. Днес не мога да отговоря със сигурност на въпроса (който не е и зададен, освен в абсурдния контекст със съвестта) дали ще бъда кандидат на предстоящите избори. Най-малкото не съм съгласувал такова решение с жена си, с колегите си, с общинската организация...

Това по повод твърденията на Ангел, че :

"...който със сигурност ще бъде в листите на своята партия за предстоящите избори..." и
" ...опасения, че ако такива съюзи се създадат, то тогава неговото име е все по-малко вероятно да попадне в листите?" (пълният текст в блога на Ангел)

Не разбирам прочее логиката, че коалицията намалява шансовете за успех на даден кандидат - нима тя ще намали общия брой на гласовете за десницата?

Извинявам се за предългото обяснение. За мнозина читатели на блога ми то навярно е излишно и досадно, но обещах отговор.

Простете...

Простете и закъснението с един ден. Нямах достъп до мрежата.

Когато човек пише текстове, които се публикуват, или говори по радио или телевизия, дори и рядко, възможността да обиди или засегне някого, нараства. Нараства значи и отговорността.

Отварят се нови пътища пред арогантността, самолюбието, суетата.

Затварят се врати пред смирението.

Простете. Особено, ако не съм разбрал, че ви обиждам ...

И се помолете за мен - да ми бъде простено това, което не е във ваша власт да опрощавате.