бележки от Националното съвещание на ДСБ

В романа си “Ерик”, Тери Пратчет има един знаменит израз:

“Нищо не се променя, всичко си остава същото, само още по-същото”.

Три очевидни извода има от Националното съвещание на ДСБ, което се проведе на 1 и 2 декември. И трите се споделят от повечето медии, които отразиха съвещанието (например "Дневник" и "Медиапул") :

Първо, партията не възнамерява обезателно да се хвърли в “спасителен” коалиционен кадрил и не приема тезата, че е безсилна за самостоятелно участие в българската политика.

Второ, голяма част от организациите на ДСБ са опитали тръпката на реалната борба за власт и заявяват интерес към участие в управлението на местно и национално ниво, готови да изпитат и меда и жилото на такова участие. Същевременно мнозинството е категорично против коалиция с ГЕРБ и Бойко Борисов, дори като цена на властта.

Трето, ръководството на ДСБ отказва да се занимава с вътрешните драми на партията и призовава местните организации, членовете и симпатизантите си да не се ангажират с вътрешните драми на “десницата”. Да се занимават с проблемите на общността и да развиват опозиционен потенциал в рамките на едно неблаговидно статукво.

Трите извода в две думи са “НЯМА НОВИНА”. За добро или за лошо. Няма драматични завои в позициите на партията, няма “коалиционен разгул”, няма и посипване на глави с пепел и оставки. Има спокойно приемане на неуспехите, има повече зрялост в структурите, има потвърждаване на отдавнашни принципни позиции за самостоятелно битие в дясното пространство.

Ако някой смята впечатленията ми за придобити през розови очила, бърка. Безспорно бяха взети формално верни решения, безспорно позициите звучат добре. Но ... не за първи път. Много малка е разликата между зрелостта и спокойствието от една страна, и сенилната апатия, от друга. Много лесно е склонността да приемем една коалиция за принципна да се окаже правопропорционална на мързела за развитие на собствените структури. Много изкушаващо е да приемем идеите на по-силния за свои, вместо да направим позициите си достояние на мнозина и в конкуренция да развием собствената си сила.

Решенията и позициите на Националното съвещание на ДСБ могат да поставят основа за развитие, но могат да се тълкуват и като подготовка за капитулация. И всичко зависи от едно – дали партията действително ще започне незабавна и сериозна дейност по идентифициране на нуждите и проблемите на местните общности, по остро и активно противопоставяне на статуквото на местно ниво, по изграждане на местни политици с обаяние на опозиционни лидери, с популярност и влияние, надхвърлящи националната подкрепа за “партията на Костов”.

Някои биха казали – това не е най-важното, нужно е организационна работа, обучение на кадри, медийна политика. Да, нужно е. Но това са предпоставки, необходими средства за постигане на пряката политическа цел. Организационна структура, обучени кадри и медийно влияние имат ДПС. Но това не ги прави алтернатива на статуквото, нали? Няма политически потенциал без тези фактори, но те сами по себе си не дават опозиционен ресурс и облик на политическа алтернатива.

И така, остава да видим две неща: Дали Националното ръководство ще осигури ресурси и ще изпълни ангажимента организационно развитие (защото такъв ангажимент не се поема за първи път), и дали местните организации действително ще използват ресурсите си за ежедневна работа с общността, без да се набъркват в изкусителни малки гешефти. Ако отговорът на тези два въпроса е положителен, значи решенията на съвещанието на партията са били правилни. Оценката предстои.

Написано за вестник "СЕДЕМ"